Пренатална депресия – не си сама

  • 13 979
  • 457
# 210
При мен голямо значение има факта, че си загубих работата през карантината. И сега вместо да мисля за раждане, бебе и тн, се притеснявам за бъдещето. Кога и каква работа ще си намеря. Как ще композирам с 2 малки деца. После, тук където живея, всички басейни са затворени и всички колективни спортове - анулирани. А аз не съм човек, който може да стои и нищо да не прави. Отделно се чувствам много уморена. Др ми предписа желязо, защото съм в дефицит и се надявам да се пооправя. Никога не съм предполагала, че този ковид така ще ми промени живота.
Виж целия пост
# 211
А има ли как да спортуваш у дома?
Това с бъдещето е адски илюзорно понятие и въпреки, че всички имаме нужда от сигурност, реално никой не знае какви ни очаква. Направи няколко разговора с психотерапевт. Сигурна съм, че ще те облекчи и разтовари. Всяка криза е нова възможност.
И проявявай повече разбиране и обич към себе си. Аз чаках за дете, за да започна работа, да имам сигурност, да съм спокойна. Таратанци. Виждаш как съм се чувствала. Сега вече след 7 месец е по добре, появява се трепет, очакване, топлота, желание да си го гушнеш, но в началото бях доста разклатена. И още съм. Днес пак се събудих тъжна, но реших че ще свърша това онова и ще ида на спорт.
Виж целия пост
# 212
Филомена, аз пък го гледам от друга страна. 2021 пак ще е под знака на ковида и ще е трудно за работа и нови възможности, най вече самите икономики ще се справят трудно. Но пък тогава ще съм по майчинство и така или иначе ще е пропусната година. Надявам се 2022 вече да се връщаме към нормалността и тъкмо ще съм избутала първата година и ще може да търся нови възможности и реализация. Не знам при теб колко е майчинството.
Аз съм с частна практика и клиенти, които няма как да оставя, защото после няма да имам работа. От години градя да стигна до тук, започването от нулата ще е почти невъзможно.  Ще се налага да поработвам през майчинството и още повече се депресирам как ще се справя. Ще имам помощ, но все пак... Cry Близки и познати не разбират, те са на трудов договор, на който могат да се върнат. Всички очакват, че ще спра да работя с първия ден на болничния. Избягвам да казвам, че ще продължа.
Виж целия пост
# 213
И аз съм с депресия, такава тъга, несигурност не ме е налагало никога през живота ми. Дано е от хормоните и след раждането да си влезем в нашето си състояние.
Виж целия пост
# 214
Шиши, разбирам те. Пораснала съм до човек с частен бизнес и знам, че няма как. Тук майчинството е 16 седмици, но аз ще съм на борсата през останалото време. Просто ми се иска да вярвам, че през септември до година ще почна нова работа. Не искам да имам голяма дупка в СВто. Губят се навици, автоматизми и конкурентно способност. Един път минах от там и не искам да се повтаря.
Виж целия пост
# 215
Аз се надявам тази зима да е последната със затваряне заради короната. Уж вече излизат ваксини. Моите клиенти са микро и са зависими от подобни мерки, пък и от общата икономика като цяло.
При теб щом майчинството е кратко, поне предполагам е уредено с ясли. И ще можеш да се оглеждаш още от лятото за работа. При нас май са чак след годинка, ако не и повече.
Виж целия пост
# 216
Някакво разсейване дали ще помогне? Хоби, работа ако работиш, излизане с приятели /стига да са ОК, че мен май ме натоварват/, разходки, йога за бременни ако правиш.
Мен силно ме подтиска живота след раждането, цял човек ще зависи от мен, ами ако объркам нещо, дали ще съм добра майка? Оплаквам се на годеника ми, той ме успокоява - върши работа.
За мен човек ,който си задава въпроса "ще бъда ли добра майка" ,има висок родителски капацитет още преди да е станал родител   .
Виж целия пост
# 217
И аз така мисля. Самият факт, че си задаваш въпроси и си критично настроена към себе си, означава, че няма да си родител, който казва "защото така и толкова". Има много хубави книги посветени на родителството.
Виж целия пост
# 218
Аз като човек на 24,минала два пъти депресии и паник атаки. Като при паник атаките си казах,че няма да пия нищо и запичнах да излизам,да карам да стоя сама да правя всичко както првди да ги има,ви казвам,че всяко състояние е нормално стига да не задълбаем много. А усетиш ли,че задълбаваш и не можеш сам е добре да потърсиш чужда помощ. Няма нито смешно,нито срамно. Всеки може да изпадне в дупка и никой не знае в кой момент. В "нормалните" държави всеки ходо на психотерапевт или псохолог. Живеем в свят,който е стресиращ и напрегнат. Аз същи в момента съм тревожна,защото трябва да правя ин витро и много го искам,но се птитеснявам да не изпадна пак в тези състояние от бременността. Успех на всички!
Виж целия пост
# 219
Здравейте,
Преди около 2 години започнах да мога да контролирам депресията и паник атаките.
В 35 седмица съм, казаха че
Няма да изчака до термин и да стискам краката до 10-15 октомври поне.
Наскоро спрях да работя.
Първата седмица две откакто спрях нямаше проблем но сега не спя по цели нощи, тежи ми, рита ме и имам чуство че ММ не може да ме гледа.
През деня не пише, вечер като се прибере почва да си цъка някви работи, и общо взето съм на ръба да избухна.
Започнаха и едни мисли за изневяра да идват, недоверие и т.н.
Сигурна съм че е от хормоните или поне се надявам да е от тях.
Чуствам се дебела, грозна и че никога няма да изглеждам нормално, да не говорим за стриите които се появиха по корема каква драма беше и все още е.
Хич не се чуствам щастлива в този момент или трепнеща за нещо.
Детето е искано и от двамата.
Роднините ме подкрепят но май се връщам в тези състояния от преди.
Ако някой има идея как да се избавя от тях час по скоро ще съм благодарна.
Хубав и успешен ден!
Виж целия пост
# 220
Като родиш, няма да имаш време да мислиш за тези неща. Всичко ще се оправи, леко раждане 🍀
Виж целия пост
# 221
Djulcho описваш усещанията на 90% сигурно от бременните Simple Smile всичко ще бъде наред. В темата за ноемврийските бебета половината, че и повече се чувстваме като тебе
Виж целия пост
# 222
И аз съм същата,даже и мн мн по зле,всичко ми се засилва. И депресията и страховете,все ми е тъжно,подтиснато,нищо не ми се прави, абе ужас някакъв,мисля че полудявам от тези моите усещания,постоянни.....
Виж целия пост
# 223
Потърсете професионална помощ, защото изобщо не е вярно, че като родите всичко ще се оправи. Напротив, може да се влоши още повече. Перинаталната депресия е такава започнала преди раждането и продължила в след родилна. Не оставяйте нещата така Simple Smile
Виж целия пост
# 224
Излязоха ми два хемороида и папилом и направо откачих! Още ми е отпаднало и имам метален вкус в устата, който ме побърква. Пишкането на често също ме подтиска, коремчето ми тежи и ме е страх все повече как ще гледам детето.
Също не мога да понасям приятеля ми и все с нещо ме дразни. Какво е това чудо, не знам! Като знам, как има жени, които чакат с нетърпение да станат майки и да се грижат за децата си, ме искат две-три-четири, се чувствам като бяла врана и огромно изключение.
Не бих отишла на психиатър или психолог, поне не и на този етап.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия