Пренатална депресия – не си сама

Минах вече 4 терапии със психолог,няма ефект,пия хомеопатия вече може би повече от два месеца,няма ефект,отидох на психиатър,дава ми Диазепам и Лексотан, не смеех да го купя,защото са много силни......

Аз имам два хемороида, останали ми като спомен от предишното раждане. Неприятно е, но се свиква. Сега ми се появи една синя вена по цялото дясно бедро. Много е грозно, реве ми се. Въобще не обичам да съм бременна.

Споко, никой не е казал, че няма да се върнете във форма след раждането, просто си дайте време. Аз за сега държа фронта и като цяло не съм много раздразнителна, само  моя татко ме дразни с мрънкане /ма то и преди си го имаше/. И други опити има, но се държа, даже сякаш съм по спокойна от преди.
Само да кажа, че мъжете ви пак си ви обичат и харесват, а може и даже повече от преди, но с напомпано с хормони "чудовище" може да им е малко трудно да комуникират и затова някои да се скатават. Всичко ще се нареди. Я се вижте  - остават броени дни, пък аз имам още месециииии. Само нощното пишкане ме изнервя. Както сладко сладко спиш и трябва да ставаш за 5 капки...

п.п. Миналата седмица приложението за следене на бременност ме поздравява, че вече изглеждам бременна. Пфууу, намерило с какво...

Дух в интерес на истината преди когато бях в такова състояние минах през два психолога, но не усетих да ми помагат.
Може би защото не обичам да споделям много много.

Първо имате супер грешна представа за терапията с три-четири пъти никой няма да ви помогне.
Второ трябва да си намерите човек, който отговаря на вас, характера и темперамента ви.
И най-вече трябва да искате да си помогнете сами. Щом човек не иска да му е добре и да положи усилия да му стане по-добре никой нищо не може да направи.

За да помогне психолога трябва да си кажеш всичко,от игла до конец.Майка ми ме замъкна при нейн колега психолог по друг повод.Говорихме откровено час и половина,но той каза,че нямам проблем ,а и аз така го чувствах.Отидох заради нея.Но като си тръгнах,пак се чувствах много,много лека.
За формата преди раждане и след,мога да кажа едно-десет дни след като родих изглеждах като в седмия месец.Това ме подтисна ужасно,сега малката е на четири месеца и две седмици,имам да свалям още малко,но като знам какво чудо бях...Сваля се ,и то лесно.И целулита който се трупа през последния месец изчезва.Всички дрехи ми стават вече,малко са ми тесни само.Родих голямо бебе и корема ми беше огромен,но малко му трябва да си върне предишния вид.

По абсолютно същия начин се усещам и бога ми - по-точни думи не съм намирала, които да описват начина, по който се чувствам по време на бременността си. Още от самото начало имам усещането, че тялото ми не си е мое вече, а е под наем, и нямам контрол над него, което ме съсипва. Принудително трябваше да спра спорта за първите 4 месеца, което ме изкара извън всякакви релси - особено психически, отколкото физически. Вече в 33 г.с. нямам търпение да се приключи, не, че не си обичам детето или че няма да го обичам, просто искам този период да приключи и да си го гушна.

С риск да бъда нападната за мен истината е, че мразя усещането да съм бременна - емоционалната нестабилност, гледката в огледалото, тромавостта, липсата на всякакъв контрол върху елементарни ежедневни неща и нужди, в т.ч. и тялото ми, наличието на сърцебиене и високо кръвно, изобщо всички тези екстри, които идват с една бременност. Имам само една снимка през цялата бременност, защото не искам нищо да ми напомня на този период. И когато се опитам да го обясня на някого, еле бременна приятелка, се почва да ми се обяснява, че трябва да си променя нагласата и че аз съм сбъркана. Любимото ми беше "Вдигаш кръвно, щото много ги мислиш нещата". Не, кукувицо, просто не искам някой да ми обяснява колко е магическо, като на мен не ми е. Безкрайно много се дразня, че ако не влизаш в тази представа за "вълшебна бременност", веднага се намира някой да ти даде акъл как грешката е в твоя телевизор, вместо да си даде сметка, че всяка бременност и всяка бременна са различни и че всичко е окей, щом майка и бебе са окей.

Дълго време се терзаех, че сигурно ще съм лоша майка и няма да обичам детето си, щом още сега се усещам така. Дълго време когато се опитвах да споделя с близките си, те реално ми го казваха и ме караха да се чувствам зле от това. В крайна сметка почнах да вярвам повече на себе си, отколкото на представите за другите за мен и моята бременност, и сега най-после нещата си дойдоха на мястото.

И аз не харесах да съм бременна и така и не разбрах къде е магията..Но това няма общо с обичта към детето,обожавам си я.

Аз съм като вас,момичета,чакам още 2 месеца и да се свършва с всичко лошо от бременността

Аз пък се снимам. Грозна, дебела, хубава или не - това съм аз и това вътре е синът ми. Напротив, дори ще е още по-горд един ден като види каква съм била пък каква секси мама съм

Иначе всичко друго разбирам. При мен след 7 мия месец намаляха малко тези усещания. Явно нещо в биохимията на мозъка Св промени.

Вече в края на пети месец всячески се опитвам да скрия, че съм бременна. Не искам хората да ме разпитват, не ми се говори за това. Вчера се гледах в огледалото - супер деформирана още от сега.
Ограничена съм от камара дейности, знам, че е за добро, но се чувствам болна направо. И шепите с витамини... Приятеля ми само ме следи нещо да не ме боли, колко съм яла, витамините пила ли съм. А как ми се сръбва винце... Една чашка розе... Сякаш тялото ти не е вече твое, дал си го на някой и само гледаш отстрани. Обичам си бебо, кефи ме като шава, но нямам търпение да го "изритам" навън.

На мен чак сега ми дойде меракът между другото, точно, за да има снимки за него някой ден. Но факт - нито една нямам още направена, освен тази в 25 г.с. Бе има нещо сега в тези последни месеци, което се променя, може и в биохимията да е. Сякаш другите вълнения вземат превес над тези усещания. При мен лично помогна обстоятелството, че почнах да игнорирам всички или спрях да се вълнувам кой колко ще обидя, като му кажа какво мисля за мнението му.

Чичи ,а защо да не пиеш една чашка вино?То не е концентрат,а и няма да го пиеш всяка вечер.Аз съм пила няколко пъти вино,последно докато засичах контракциите.
И аз имам снимки,ами грозна съм,дебела ,ма са част от историята.Сега ги гледам и си съчувствам каква съм била .
Дух,още много ще се промени биохимията,за мен поне бременноста и майчинството са много различни ,и майчинството е страхотно.То е магия наистина.

Bobchita - надявам се да си права и някоя следродилна депресия да не ме дебне зад леглото Но наистина се поражда привъзраност към човечето в мене.

Чачи, а верно, що не пиеш? И като цяло ти съчувствам за отношението на приятелят ти. С мен не се отнасят така, ама май щото още от начало прерязах подобни мераци. Вчера повиших тон и на най-добрата си приятелка, че не съм бебе и мога да се наведа, щом съм преценила. Изобщо съм забранила да се държат с мен като с болна и показвам всячески, че контролирам нещата. Ако нещо е много тежко - викам мъжът ми (примерно пазара да качи от колата), ако нещо ми е труно да взема от земята или да се свия да избърша у дома - казвам си. Но само толкова, всичко друго си правя сама.

А в 5 месец и аз се чувствах безформена и ужасна. То още не личи, че съм бременна, а само надебеляла и разширила се. Сега е друго, някак си не се депресирам толкова, щото е ясно, че съм силно бременна

Ех, каква тема си намерихме. Аз се снимах първия път, когато бях бременна, защото мислех, че ще е единствен. Десет години чаках да забременея и да премина отвъд 6-7 г.с., когато бяха спонтанните ми аборти - 3 броя последователни. И всички сигурно очакваха да чуят от мен, че независимо от всички болки и неразположения трабва да съм на седмото небе и да не се оплаквам. А за оплакване повярвайте имаше - тъпкане с една шепа хормони, поставане на инжекции фраксипарин я в корема, я в ръката, буци, посиняване. Постоянен страх дали детето ще изкара до термин въпреки терапията, въпреки всички емоции, през които минах и 20 000 лв. похарчени за изследвания, лекарства и манипулации, ходене по инвитро клиники.
А това, че не изглеждах супер мацка в огледалото бе последния ми проблем. Ама, корема си тежи, не може да спиш и най-вече бавно, но сигурно осъзнаваш, че скоро ще има до теб нов човек, на който трабва да се отдадеш докрай. 🙂
Родих. За мен и всички близки намаше по-голямо щастие, по-голяма победа.
И хоп след година и половина бременна отново - неочаквано. И как иначе след толкова години ходене по лекари и неуспехи. Направих си теста в навечерието на 1 април, но уви това не беше шега. И хоп на 40+ г. едвам справяща се с малко дете бременна отново. Пълна липса на ентусиазъм. Съдбата си направи с мен шега.