Пренатална депресия – не си сама

Различни сме хората, но аз, както бях с две породени, най-добре се чувствах без помощници. Организирах си се, може и да не съм правила всичко идеално, но не ми тежеше и си оправях нещата и с децата, и с ММ, абе хубаво си ми беше без някой да ходи около мен, да ми вкарва негови разбирания, понякога да мърмори, понякога да се сърди, да ме пита що нещо си така го правя, та не иначе......От друга страна не е лошо да има на кого да оставиш за час-два-три или ден-два децата, да изхвърчите нанякъде само с половинката за по кафе, разходка или каквото там ви харесва. Имала съм го това, няма да се оплаквам.
Дух, то е в шеговит тон, ама си има някаква истина.

Аз също имам майка ми и сестра ми, за които съм сигурна, че много ще помагат, но и съм сигурна, че нямя да забравят кои са родителите на това дете и как те виждат неговото възпитание. Виж, за другите баба и дядо не съм толкова сигурна, че ще проявят уважение към нашите/моите възгледи.

Здравейте, аз пък се тревожа, че мъжа ще иска да извика цялата си рода още първите дни след изписването на бебето. Не мисля, че си дава сметка колко ще съм изтормозена и изморена. Те са свикнали да се събират по 10 човека минимум на маса. И трябвало да давам бебето всеки да го държи. 🙄

Дано се съобразят, длъжни са, ама, зависи от хората. При мен свекърът беше много тактичен човек, но свеки .......тя се взе за последна инстанция, само тя знае как се гледат деца, тя ще каже за всичко как, кога и защо, абе хич не беше приятно прекарано времето с нея. Добре че ММ все пак я слагаше на място, когато си беше вкъщи, но за времето, когато беше на работа, тя се вихреше с все сила. Ама и аз бях корава глава, хич не слушах и май си правех както си го бях намислила. Аз съм го разказвала как набързо нареди, тогава беше роден само първия син, че ще спял при нея, да не будел баща си. Аз се запънах и казах, че колкото досега е спал -спал, като е станал баща, може да му се наложи и да не спи. Той беше на моя страна и така, не се получи, но наистина не си представях детето да спи в друга стая при който и да било. Пък и ММ така спеше, че нищо не чуваше, и досега е така, направо му завиждам на съня. Сега като се сетя ме напушва смях, ама тогава бях готова да се бия.

TheUnforgettable, поговори с него, обясни му, едно че на теб не ти е до сбирки в тоя момент, друго сега с тоя ковид само навалица ти трябва около новородено. Да поотложат сбирките за по-нататък, пък сега може и навън да се почерпят.

Преди да родя и аз имах доста съмнения кой каква баба ще е и доколко би се съобразил с моите разбирания и начин на възприема на нещата. Оказа се, че са били напразни - свекърва ми дори ревизира какво тя е правила и с какъв акъл преди 30 години, на база това което сега обяснявах и тя сама си беше прочела. Никой не ни се е месил за нищо, ама ние сме на 30+ все пак.
Та не се настройвате предварително ми е мисълта.
От там нататък - бабите са за да глезят, това им е работата. Това е била и преди 100 години Гледам да не драматизирам излишно, така или иначе за 2часа веднъж в седмицата не може да го дефектира толкоз сериозно, независимо какво точно от мамините заръки е решила да не спази.

TheUnforgettable отрежи тез мераци от сега, особено пък в обстановка сега с корона вирус. Никакви гости първите дни. То вие няма да знаете на кой свят сте, пък и гости да срещате. И баби в туй число.

Като цяло свеки е доста разбрана. Ако има добри идеи за отглеждане и бабини рецепти може да ги чуя и приложа. Но и тя самата осъзнава, че е гледала деца преди 30-35 години и от тогава много неща са се променили. Май най лошото е, че суеверна. Ето, вчера каза да не се постригвам, ама късно - ходих на изравняване преди 2 седмици. и още някои работи...
В общи линии майка и баба в съжителство и грижа за детето не е много ОК, но пък виж да го оставя при баба на гости ще е супер. Важното е да го върне живо и здраво. Само да го избутам докато се очовечи малко...

Ух, аз със свекървата се надявам да нямам никакви проблеми. Още преди години обясних на ММ, че не съм съгласна всичко да се прави, когато на някой нещо му щукне, без да се съобразява с това можем или не можем. Та от тогава тя не ни се бърка за нищо и това спомага за добрите ни отношения.  Майка ми май повече акъл дава, което сигурно повече ще ме влудява, но пък си живеем сами и ще мога да преценявам кога да сме сами и кога да прибягваме към нея за помощ.
Мен май повече ме притесняват нещата около раждането и кърменето. Сигурно всяка го мисли това раждане, когато ще е за пръв път, но виждам негативи и неудобство и в естественото, и в секцио-то. Цялото обезкосмяване, клизми, контракции, болки, раждане, престоят в болницата, когато сега, покрай обстановката, даже не пускат посетители, знам ли, грешно ли гледам на нещата или си е за стресиране?
А мамите с вече пораснали деца могат да споделят как са нещата с кърменето, но имам чувството, че през цялото време ще съм гола, развяваща цици, които в един момент сигурно от дърпане ще стигнат до коленете , ще се чудя дали мога да изляза, защото по всяко време може да се наложи да кърмя, дори имам чувството, че самият акт ще е отблъскващ за ММ, ако през цялото време ме гледа гола и кърмеща...

И за да добавя и нещо по-глупаво, което се върти в бременния ми мозък - имам две кучета, които меко казано обожавам повече от всичко друго, та от сега ме е подхванала вина, че като се появи бебето, няма да мога да им обръщам никакво внимание.

И ние сме на 30+ години, а майка му до сега не се е държала странно, но според мен сега я удари кризата и истински разбра, че детето и ще има свое дете

Уф, днес съм като на барабан палката, все се обаждам.....Разписала съм се, щото съм слободясала тоя ден. Пандишпан, като те чета, всичко ми е нормално. Няма как да не ги мислиш всичките тия подробности за раждането, нали ще участваш в тях. Ще мине, за ТМ дали ще е отблъскващ акт кърменето, не знам, хората са различни. ММ и досега ми разправя, че най-хубава съм била като бременна и после с бебетата. Нищо няма да ти увисне, ще кърмиш на някакви периоди все пак, няма да е непрекъснато, пък и е временно. Е, съпроводено е с някои неудобства, но няма как. На мен ми се бяха разранили зърната, боляха ме, ето и до сега го помня. Но на моята приятелка, почти по едно време гледахме бебета, нищо и нямаше. Тогава се майтапех, че нейното момиченце е по-нежно и я пази, а моят синковец лакомия хич не се съобразява. Така че случаи различни, не се знае какво ще е.
За разголена и кърмеща, ами не пречи да си слагаш разни домашни тоалетчета, ако ти се занимава толкова и имаш желание.
И за кучетата /ох, много ги обичам / те разбирам, аз си оставих първото дете на годинка и като отивах да раждам второто, точно чувство на вина изпитвах, че си оставям детето само и отивам да раждам някакво......непознато. По-късно "баткото" колко го е отнасял заради това непознатото, ама....

Аз се притеснявах в началото от това да си показвам тялото на непознати. Обаче в болницата се случиха така нещата, че си ходих с откопчана нощница, постоянно ми течеше кърмата и бях мокра, съответно ме боляха гърдите и зърната, изобщо не понасях да имам нещо докожата. Да ви кажа хич не ми пукаше, всяка си гледа нейния комфорт и никой не заглежда или задава въпроси. Ще дам съвет за кърменето ако имате въпроси не се притеснявайте да ги зададете, особено ако мислите че нещо не става както трябва. Много е важна позата, при мен беше грешна и след известно време разбрах, че стандартната поза просто не е за нас. Кърмих легнала на една страна, тогава вече се получиха нещата и спряха болките. Бебчето също като се напасне и заякне захапва правилно по- бързо и не е нужно наместване толкова много. За разранени зърна на мен много ми помогна крем Лансинох, малко е скъпичък, но е без отмиване и наистина облекчава. Много е важно да сте спокойни, усети ли бебчето, че сте изнервени става и то изнервено и ревливо.
Аз бях на прага да се откажа от кърменето, беше много трудно и болезнено в началото. Сега си имам пристрастено бебче на година и месец, което акъла не ми стига как ще го отбивам.

Май от всичко раждането най малко ме притеснява. Ако е естествено съм решила с упойка. То в болницата само бременни и разпищолени гледат по цял ден, след 5 дни даже няма и да ме помнят. Да, притеснително е, но едва ли тогава ще ми е до това, че ме гледа някой гола. Каквото и да ме правят 3-5 дни ще се издържи.
За сега съм решила да кърмя, но не се заричам. Ако не успея да свикна ще минем на мляко. Мама не е имала кърма, ама ето пак съм жива и здрава. Една позната категорично отказала още в болницата да кърми и тя си гледа детето, скоро ще е на годинка. Ще гледам по най лесния начин да избутам първите месец - два докато се свикне.

Първите 2 месеца са ми пълна мъгла Сигурно съм спала и яла, ама не помня. Помня само цеденето, сменяне на памперси, преобличане и дондуркане. За 2 месеца си върнах килограмите от преди да забременея. След още 2 бях отслабнала с още 4кг. Само да кажа, че съм с нормално тегло.
Пък за кърменето най- се дразня като агитират колко било полезно за бебето, подсилвало имунната система. Явно моята кърма нещо е прецакана, защото 2 пъти се наложи да пие антибиотик. Веднъж аз я заразих, втория път даже не разбрахме от къде пипна вирус и от там усложнения получи. Не мисля, че е някаква панацея кърмата.
Да кажа на първескините, че самото изгонване на бебето боли, контракциите до заветните 10см болят. Достигнат ли се 10см болките спират и започва само чувство за напън. Някои АГ обясняват, че е чувство все едно ти се ака. Докато бях в предродилна по някое време някоя от родилките почваше да вика, че няма болки само и се ака

Раждане приятно аз не знам да има То тъй си ни е орисано нали..
Ма се преживява, щом хората се навиват на второ, трето, четвърто. Аз в болницата имах много красиви паник атаки, та не съм критерий, понеже и страх от болници си имам.
И според ММ най-красивата гледка в живота му е като влязъл в стаята в болницата и ме видял как кърмя малкия. При мен кърменето не се получи твърде и въпреки, че се заричах , че нищо няма да е на всяка цена и квото -такова , ми беше супер кофти и свито, че не се получи. Първият месец си бях вкъщи по цял ден с ношници за кърмене.

Единствената теория, в която съм абсолютно сигурна от собствен опит  е ,че щастлива и спокойна майка = щастливо и спокойно бебе. В момента, в който аз бях крива и той не беше на кеф. Та важното е нищо да не е на всяка цена, да си над нещата и да си се гледате и гушкате.

Ужас,тогава е време за кърмене и пак кърмене ,както и да се напаснете вие като семейство,вразуми го.Софрите по натам.

Буги, разсмя ме.
Решила съм, че въобще няма да се правя на героиня или мъченица. Каквато и откъдето и да дойде помощ приемам. Само за това бих се зарекла.