В 21-ва седмица съм и лошото настроение ме обзе лавинообразно! Имам 🐕, което обожавам и което е много привързано към мен. Сега да ме налегнали мрачни мисли какво ще правя и как ще се справя, като дойде детето и да не би кученцето ми да ревнува и да се чувства пренебрегнато. За близките ми е безумие, но аз съм много, ама много свързана с кучето и сме залепени един за друг. Освен това, сега има и малко проблеми с храносмилането, които не мога да реша и съм като бомба от нерви.
Не знам как ще прозвучи, но ме дразни тялото ми , че не ми стават дрехите и съм дебела. Мускулите ми се отпуснаха и ми излезе целулит. Придърпва ми ниско долу и не мога да спортувам , освен за ръце и гърди. Искам да съм пак слаба, със стегнато тяло и хубава. Бленувам да съм секси с къси бели панталонки, черен потник и тен.☺️
Знам, че каузата си заслужава, но ме е страх как ще си върна формата. Не искам да кърмя, от чист егоизъм, за да се възстановя по-бързо и защото не искам да имам отточни гърди и болезнени зърна.
Виж целия пост
Не знам как ще прозвучи, но ме дразни тялото ми , че не ми стават дрехите и съм дебела. Мускулите ми се отпуснаха и ми излезе целулит. Придърпва ми ниско долу и не мога да спортувам , освен за ръце и гърди. Искам да съм пак слаба, със стегнато тяло и хубава. Бленувам да съм секси с къси бели панталонки, черен потник и тен.☺️
Знам, че каузата си заслужава, но ме е страх как ще си върна формата. Не искам да кърмя, от чист егоизъм, за да се възстановя по-бързо и защото не искам да имам отточни гърди и болезнени зърна.
Сега знам, че ще е по зле, та от сега събирам сили 
явно всеки вижда различни бременни, аз пък оставам с впечатлението, че масово жената като забременее и роди забравя, че е самостоятелна личност и се отъждествява с детето. И почва "ние акахахме", "ние сме болни".