Пренатална депресия – не си сама

Моля ви, не оспамвайте хубавата тема. Само една трета от французойките кърмят и то 2-3 месеца макс. И о, чудо децата им стават хора. Въобще няма да отварям дума, че не се гледа добре на майка, която не тръгва на работа след 6 месеца от раждането. И пак децата порастват нормални. Така, че по спокойно.
Единственият ми лош спомен от периода раждане-кърмене е свързан с една консултантка от синдиката по млеконадоя. А нямах никакви проблеми с кърменето.

Колко деца има, отгледани на АМ и са станали хора. Крайностите никога не са хубави.

Бобчита, извинявай, явно не съм те разбрала правилно. Когато и двамата родители са съзнателни не виждам проблем за нищо. Важно е да сме информирани и да имаме доверие на лекаря ни, а останалото е въпрос на правилна преценка и мислене.

Абе то ще стане индивид и без ти да трамбоваш до детската по н-пъти на нощ. В смисъл, ако спи по цяла нощ - никаква драма, ма иначе не бих си го причинила.

Иначе съм мн съгласна за активността. И на морето съм ходила, и до Венеция се разходихме със самолет. А и се оженихме докато бях бременна и сватбен танц с тренировки всеки ден правихме.
В смисъл - не разбирам тоз афинитет като видят двете черти и да се легне на дивана - не е болест, бременност си е. Ако не е рискова и няма противопоказания лекарски, животът си продължава.

Като ви чета, си казвам, добре че по време на моите раждания четях книги за отглеждане на бебето, а те не бяха толкова много, и отказвах да слушам съветите на бабите и познатите. Не съм била съвсем права, но да кажем, наполовина. Правех така, че и аз, и децата /породени/ да се чувстваме добре. Сложила съм ги в колички да спят навън на двора зимата в снега. Вой до небесата от свеки. Ама нали трябва да ги закалявам, не съм ги изнесла все пак голи. Аз "слагам" тапите на ушите и както съм го решила. Поспиват дечицата известно време, прибирам си ги вътре. Вечер бях сложила един час - 22.00, в който децата се слагаха да спят. Ама дошли гости, хайде по-късно да легнат, че да им се порадват. Ами да им се радват до 22 ч, после спят. Няма да разбутвам режима им и после нервни и ревящи дечурлига на моята глава. Всъщност що го пиша, не за да правите като мен, а да си преценявате сами кое е добре за вас и за детето. Расте ли здраво и спокойно дете, значи сте на прав път, ако ще целият свят наоколо и интернет в момента да е на обратното мнение. Просто сме заляти от всички страни с информация, коя от коя "по-авторитетна", човек лесно може да се подведе.
За кучето, у нас кучето беше батко, с 4 месеца по-голямо от бебчо. Ходеше навсякъде, нямаше забранена зона. Решихме, че първите месеци няма да влиза в стаята на детето. Разбра милото, лежеше пред вратата и, като замрънка бебчо, идваше да ни уведомява с едно много интересно леко подлайване. Иначе беше бас-баритон гръмогласен. Когато сменихме стаите и вече не беше проблем да са заедно, в тая стая, където спеше бебокът, кучо не искаше да влезе. Отворила съм вратата, със саламчета/кашкавалчета го прилъгвам, то тепка горкото с крачета на прага и не влиза. Та май с четирикраките е по-лесно да се разбереш отколкото с двукраките. Че се сетих за свекърва ми, дето искаше да мие лицето на детето ми с вода, прекарана през метла, че го били урочасали дошлите през деня да го видят. Не позволих, разбира се, вода през мръсната метла, изобщо тогава тия бабини деветини ме изкарваха от кожата ми. Не че сега им вярвам, де. Порева дечко и заспа. На другия ден нямаше и следа от "уроките".
И пак, следете кое е добро за вас и детето, вие сте най-близко до него и ще усещате, пък кой какво рекъл и казал.....Разбира се, когато има разумни съвети, може и да си промени човек схващанията, ама не на всяка цена, щото рекъл тоя или оня, или така написано в нета. Лелее, пак ферман изписах....Ама чета си ви пък, нищо, че нямам бебета, нито очаквам, хубава ми е темичката и в хубави за мен времена ме връща.

Между другото искате или не, децата до 3 годишна възраст не се възприемат като самостоятелни индивиди. Те си мислят, че са част от мама.
А за спането в отделна стая, ако спи по цяла вечер добре. Обаче ако се събужда по 5 пъти ще изтъркам паркета от ходене между двете стаи, не мерси

Ей в това е ключът от бараката. Щом е здраво, спокойно и усмихнато всичко си е ок.
Колкото до информацията, най-обичам майка ми като каже - еми така беше, от къде да знаем ? . А сега имаш Гугъл, книги, youtube и нямаш право да не знаеш.
По тоз повод се сетих за една много свежа книжка на Бакман. Мисля, че и за профилактика на всяка депресия е полезна - https://www.orangecenter.bg/neshtata-koito-sinat-mi-tryabva-da-znae-za-sveta.html

Ехааа, мацки, що нещо сте изписали 😯

Аз съм с две немски овчарки и две котки и, както се оплаках по-назад, притеснявам се само как няма да имам време за кучетата, пък и през главата ми не може да мине да ги "махам", та това да не е парцал. Майка ми си направи устата да не пипам много котките заради токсоплазмозата, но за кучетата и дума никой не би си позволил да каже, спят си до мен, гушкаме се и имам намерение и детето ми да ги приема като част от семейството, която ще обича и уважава.

За критиките, тук нали не му е мястото, пък и най-мразя непоискани съвсети и критики и докато от близки малко или много сме принудени да търпим, то никой не желае да слуша съвети от непознати, които имат свои безумни порядки, които пък останалите не одобряват. Всяка има право да се грижи за собственото си дете и тяло, както чувства, че е най-добре и сме тук да споделяме, а не, както сподели Дух, да се упрекваме. С позволение на АГ-то, ходих на море, докато бях с контракции и на антибиотик и грам не съжалявам, във водата се чувствах много по-добре, очаквам с нетърпение края на месеца, за да идем пак. Заради проблем с бъбреците АГ-то ми забрани всякакви претоварвания и така страдам, че вече не можем с мм да караме колела и да правим дълги разходки в планината, че място не си намирам. Не бях от най-активните преди, но пък тези ограничения сега са ужасни и направо не разбирам защо някой си ги поставя сам, без да е необходимо. Карайте, тренирайте, плувайте, стига да няма проблеми, от нас самите зависи каква ще ни е бременността.

Пандишпан, ако котките имаха токсоплазмоза до сега да си я пипнала и ти. Т.е. пазенето сега, само защото си бременна ми се вижда леко глупаво.
Ееее, на всички дават колело само на мен не. Седя си тук бременна и възмутена. Пак ще се говори с АГ-то.
И като кажат като родиш всичко ще правиш - сякаш бебето изчезва след като родиш и нямаш никакъв ангажимент.

О, аз не се притеснявам и от котките, ограничила съм само чистенето на тоалетните. На себе си съм направила изследване за токсоплазмоза и съм над нещата, но майка ми си има мнение, а аз не се хабя да изпадам в безмислени спорове. 😊

Аз исках да попитам онези, които имат вече деца по какъв начин се промениха отношенията ви с половинката след раждането? И всички останали- промениха ли се отношенията ви по време на бременността

Нашите се промениха много към лошо, връзката ни виси на косъм. Но не упреквам детето за това. Просто ни се струпаха много проблеми, които съвпаднаха по време с появата на детето. Нямаме време за нас двамата. Не знам дали ще успеем да закрепим нещата.

Според мен зависи какви са били отношенията преди това.
Ние сме заедно повече от 10 години, като той иска дете и беше готов доста преди мен. Та и за двама ни е осъзнато решение имането на бебе. През бременността не мисля, че нещо се промени - беше грижовен, ама по принцип винаги е бил, аз не съм прекалявала с претенциите и тей.
След появата на бебето - всъщност се бяхме настроили за доста по-драматичен апокалипсис. Де факто ни оставаше време и да сме двамата, и да изгледаме някой епизод (чак за цял филм по-сложно ) . Той е пълноправен родител наравно с мен, та понякога и повече, и може би това спомага да съхраним връзката, себе си и спокойствието на всички. И да се сме имали драматични прояви сме ги говорили и се стараем да поправим нещата.

Сексът намаля оказа се, че е трудно да се мотивираш, когато си гроги. Когато детето поотрасна и почнахме да го оставяме за някой уикенд, първо се наспиваме във всички възможни пози, после ни идва музата за други неща. За другите неща не знам дали има голяма промяна. Радвам се, че ММ е супер татко, за него не знам как ме вижда

Ние се карахме по-често, докато беше бебе малката. Карахме се за начина на гледане на детето, за намесващите се баби(неговата майка  предимно).  Малката  ревеше денонощно и това ни беше изтощило и изнервило. Като добавим и нормалните разболявания, които покрай бебе/малко детенце минават с доста повече тревоги отколкото при едно вече поотраснало дете .Сега когато детето ни е на 6 години, сме си същото семейство, всичко си се подреди, имаме и повече време за нас. И сме готови да минем през същото пак Дано бебче сега да е по-спокойно. Разбира се най-важно е да е живо и здраво