Неща които искам да кажа, но...

Това обяснява много неща. Не си професионалист, затова не виждаш

Просто правя сравнение с БГ.И мисля,че на 2 години е съвсем по-добре от 2 месеца.На толкова и аз не бих го оставила,ако не е абсолютно наложително.И на 3 да е, пак ще я има адаптацията и пак ще е мило на мама, няма как.

Дотук броени пъти съм виждала деца да се оправят в конфликти не като бият, а като спокойно разрешават конфликта. Доста идеалистични представи имаш, а реалността е съвсем различна. Колкото и да е миролюбиво едно дете, колкото и зряло да е, дори ако щеше от вкъщи да е научено да не се поддава, то винаги другият, най-често инициаторът на конфликта, е проблемът - иначе няма да има конфликт. За съжаление не по-умният печели, а по-агресивният. Мерси, но децата ми спокойно пораснаха и без такива житейски уроци! Просто в началото ние им изградихме определена среда, а после те започнаха да си изграждат определена среда. Да, справиха се с биещите като просто не ги допускаха около себе си, не споделяха едно и също пространство с тях. Не е нужно да допускаш до себе си хора, които са ти неприятни, че и да се налага да свикваш с тях от ранно детство. Все едно да свикнеш с насилието.Веднъж започнат ли децата да свикват с насилие в колектива, а това да ти дърпат играчките и прочие драми е чисто насилие, и да трябва да решават дали да бият или да не бият и те на свой ред, нещата не отиват на добре. Тогава или трябва да станат агресори, или жертви. Тц, не ме устройва, ама никак!
И, да, проблемът с персонала стои, рядкост са учителите, които държат на морала и възпитанието и са готови да се поглавоболят, но да въведат правила, които да не допускат и да не толерират биещите и конфликтните деца.  Но то обикновено всичко тръгва от семейството, а сори, ама моите деца не са средство за възпитание на чуждите - всеки да си оправя децата.

Е да де това имам предвид да не ги допускаш биещите се, но това не винаги можеш да го избереш, не се знае животът каква работа и общество ти е подготвил...тук не става въпрос само за физическа разправа...
И да има начин да се разреши без бой, детето ми така е възпитано, такова е и до днес в живота

Малките деца нямат този умствен и емоционален капацитет да се справят в "напечени" конфликтни ситуации със спокойствие и стоицизъм. Липсва им житейски опит, липсват им знания и умения. Те още не знаят къде се намират. Някои дори не могат да говорят още в първите години на градината. Ако не се намесват педагогическия персонал е закона на джунглата.
Ама какво говоря, то и при много възрастни липсват умения за справяне с конфликтни ситуации, ние от децата искаме.
Аз съм интроверт и моите спомени от градината са главно негативни.

Мисля, че децата които са имали негативни спомени от градината, най- вероятно са имали тревожни майки, коио не са искали да ги пускат, но им се е налагало

разбира се, а в градините всичко е супер - децата трябва да свикнат да се дърпат за играчки, да се обиждат и да се карат, също и някоя лелка да ги навиква периодично като окапят покривката.

Не казвам, че е супер. Аз не харесвам детската градина, ако те интересува личното ми мение.
Но ако има някакви реални психологически последствия, то те са, че децата бързо се научават, че не са царе, че има други хора, еднакво важни на тях, с които трябва да се научат да се разбират, че има правила, които трябва да спазват и тръшкането не важи...такива неща

И това не е лошо, докато не се появи една свръх тревожна мяйка, която да прецака всичко.
Все пак някъде по света 5 годишни деца работят във фабрики за килими, нали

Много обобщения на едро, много клишета и тесногръдие на последните страници.
Може би ще скандализирам аудиторията , но има и общителни будни деца, които имат нужда и от себеподобни още на 18-24 месечна възраст. Има и ясли, в които възпитателите са отдадени и грижовни към децата, групите са малки и децата там се развиват чудесно физически и интелектуално.

родете им братчета и сестричета - тогава ще имат с кого да си общуват.

Тамън и улеснение за мама, цял живот да седи вкъщи и да ги отглежда. Всички искаме така, ама не може в съвременния свят! Предстои им училище, работа, където има правила...не можеш в час да почнеш да ядеш, че ти се прияло точно сега и да лежиш до обяд щото ти се спи, работата започва от 8.

А правила вкъщи няма ли, че да чакаме на правилата в градината? Един родител, който е достатъчно с акъла си, може прекрасно да научи децата си на правила и същите тези деца да са съвсем ок след време в училище и на работа. И да, трудна работа е приучването на правила и съвсем не е лежане на дивана, защото децата са доста изискващи. Детските заведения са социална услуга - там трябва някой да гледа децата, за да работят родителите. За някои деца е добре да са там, защото няма как на друго място да бъдат приучени на някои навици, на правила и на общообразователна подготовка. То е като праха за пране - главната му функция е да изпира мръсотията от дрехите, а нататък какви още неща ще му прикачиш няма значение - те са субективни.

Моите са трима породени, тръгнаха на градина на 3, но имаха нужда от общуване с деца на своето ниво още  преди 2, затова ходехме по плейгрупи и занимания. Нямаше места по яслите за деца с неработещ родител, иначе бих предпочела ясла. А аз бях в къщи, докато най-малкото тръгна в 3 клас, тоест не съм ги водила по институции поради нужда, точно обратното.

Много сладко внушение се прокарва, че родителите чиито деца са (били) в ясли и градини,  са с нисък родителски капацитет. Хм. Стереотипи, внушавани от "професионалисти". Децата не са по калъп. Нито родителите.

Дааа и мамите цял живот да не работят и да бдят над тях...де да можеше и аз искам!

Всичко може, стига човек да е готов да плати цената. А каква цена за какво е готов да плати си го решава той. Всъщност е по-лесно да се ходи на работа.