Неща които искам да кажа, но...

разбира се, че е длъжен, тези деца да не са на комшията! То така и на мъжете честичко им е много удобно - карат как да е на работа, не се стремят да изкарват повече, а очакват жената и тя хем наравно с тях на работа, хем децата по ясли и градини, хем после тя да тегли домакинската работа и половината бюджет да осигурява! Че и наглеци има, които мрънкат на жените си как парите не стигали, децата трябвало да са на ясла и градина, тя трябвало да работи. Все едно децата са само нейни или на чужд мъж, а не негови!

Andariel, длъжен е докато децата им са безпомощни. Майките не са платени бавачки вкъщи, майката и бащата ги отглеждат заедно, заедно работят, заедно шетат. Задълженията са и на двамата.

Именно, в това е проблемът - майките са безплатни бавачки. Ако същите тези мъже трябваше да плащат на външна бавачка, щяха да се понапънат повечко. Децата са и на двамата, но майката винаги поема по-голямата тежест - тя виси пред лекарския кабинет, тя се чуди какво да готви, тя ходи по родителски срещи, тя се разправя с домашни и всичко, каквото се сетиш. Колко от колегите ви мъже излизат в болничен заради детето?. А и мъжете нали толкова се тупат в гърдите колко са глави на семейство - е, да работят, да изкарват и да осигурят майката да си гледа детето, ако роди второ - и него да гледа.

Не всички мъже са такива каквито ги описваш... нашия баща и на родителска е ходил и пред лекарския кабинет е висял и домашни по език е проверявал....Е няма равно, майката поема повече, но не винаги, зависи ...! Нали за това е майка, една единствена на света!

Според мен родителството трябва да е споделено. Освен кърменето, всичко останало може да се прави и от бащите.

Аз предпочитам бащата а детето ми да е до мен и да се включва, отколкото да отсъства и да дава само пари.

И някои жени всъщност имат кариера и им е важно да работят, това не означава, че са лоши майки. Отглеждането на деца в България се е превърнало в някаква драма, а само до преди няколко поколения, макар че майките не са работили, на децата не се е обръщало такова внимание. Не казвам, че е ОК, но ми идва в повече поучителния тон на потребителката с претенции за майка номер едно.

И сега на децата не им се  обръща такова внимание, спокойно, всичко си е както преди. Има една малка част от родителите, които обръщат на децата си внимание. Останалите карат както дойде.

Парите и отсъствието нямат никаква връзка. бащата съвсем успешно може хем да отсъства, хем да не дава пари. Или да присъства, но да седи на дивана и да си гледа мача и пак да не дава пари. Изобщо, на мъжете все пак основната им мъжка задача е да осигурят ресурси за семейството. Защо постоянно трябва да бъдат освобождавани от тази им функция, а жените да поемат наравно с тях, че и отгоре? Жената трябва да има избор дали да работи или да си гледа децата. Повечето жени работят по принуда, а не защото много им се занимава със сърдити и вечно изискващи шефове, нула развитие в професията и да излизат постоянно в болнични и да са пред уволнение заради това.

Жената в Бя отдавна няма избор дали да работи или не. Тя работи, останалото е изключение...След 15 години с професия домакиня, кой ще те вземе на работа...И мъжът трябва да те издържа доживот. ???? Или не, ние после ще седнем пък да отглеждаме внуци, а дядо ще печели пари....Отдавна целия свят не живее в 15 век, че жените да са вкъщи при огнището, а татко да е банкомат и да ходи на лов

Ама това е в твоята кутийка, а не по принцип.

Има всякакви лекета и мъже и жени. Все пак сами избираме как да си живеем живота. За мен не е нормално бащата да е отсъстващ и да е ползван само като банкомат, за да може майката да си седи в къщи. Аз искам да се развивам и извън дома и очаквам от мъжа ми да участва наравно с мен в отглеждането на децата.

Фактът, че работя, по никакъв начин не ме прави неадекватен родител. Децата ми се развиват прекрасно и не са лишени от внимание нито от мен, нито от баща им. И да, няма как да живеем с една заплата, а и аз не искам да стоя в къщи, а да се развивам. Няма как да стоя в къщи 100 години и на 40 да започвам на ново.

Ако теб те устройва, е ОК, но не е норма и не е единственото правилно нещо.

Мими, така е, ама явно някои се опитват да си оправдаят решенията. То само в България да беше. Имам приятелки в доста други страни и всички работят. Къде по принуда, къде от желание за кариера.

Детските градини в България никак не са лоши, пролемът е в София заради липсата на места. Точно като във вица е - "Най-трудно е да влезеш в градината, после гимназия, университет... все някак ще избуташ".

Аз съм с 15 години професия домакиня, като през това време изкарах две висши образования и научих един чужд език, имам две професии и не само са ме наели на работа, а имам и индивидуална практика. Да, всяко начало е трудно, трябва и известна доза късмет да откраднеш занаята от добри учители, но малко по малко се получава, все пак Рим не е бил построен за един ден. Разбира се, че искам да отгледам внуци, това е естественият ход на живота. Сега историята с този вирус се отразява неблагоприятно, но се налага да се адаптираме, какво да се прави, то не може постоянно да е така.

Между другото, по данни от проучвания, в социалните прослойки с по-добър образователен и т.н. статус, хората точно около 40 сменят професията и в този смисъл започват отначало. А го правят, защото имат първо капацитет откъм образование и нагласа да го направят. Който е необразован какво ще смени? Нищо.

Нашенските градини като идея са доста добри, но изпълнението е кофти на много места - пренаселени, част от персонала само седи по принуда, остаряло виждане за обучението и отношението и т.н. И трябва да имаш късмет в групата на децата ти да се паднат деца на свестни родители.

Andariel, ти си така, ама повечето седящи вкъщи домакини не са така...никой не визира конкретно теб. Никой не взима на работа хора без опит, това е истината, да не говорим на 40-45 и повече години...ако го вземе си е жив късмет или връзки. Внуци ще отглеждаме, но като се пенсионираме, иначе след работа, дай боже да ги дочакаме!

Андариел съгласна със с теб, даже опитът ми е горе- долу същия.
Обаче, възпитателния ефект на яслата и детската градина не идват от това, че в градината има велики възпитатели, а от това, че детето е оставено само да се адаптира в непозната среда и да оцелява. Това е истинския живот. Израства много, научава се на неща, на които вкъщи няма как...

А пък, ако имаше и възпитатели- психолози, които да приемат всеки конфликт или крайна ситуация като чудесна възможност да научат децата как да се справят и да излязат от нея цивилизовано и възпитано, щеше да е върха.

пак майките обвиниха, че най-лесно. Аз съм тревожна майка и до ден днешен съм на тръни, когато децата ми не са ми пред очите. Ама щерката от бебе си предпочита приятелките пред мен.


Абсолютно съм сигурна, че тук няма ни една майка на буйни деца, която сама си ги е гледала 24 часа в денонощието години наред, без помощ от никъде и се е наслаждавала на тичането след тях и невъзможността да седне за 5 мин да си изпие кафето, да се нахрани, да види новини, да си провери мейла.... Никога не им е крещяла, никога не е откачала от нерви, а всичко е било едно голямо удоволствие - все пак са ми деца и е прекрасно да си майка.


не само, че има такива, а и днешно време рядко ще срещнеш мъж, който би се оженил за бедна и безработна, освен ако не е мутра-милионер, а жената - нимфетка. Мъж ако не може с доходите си да отгледа дете и майка му, просто не трябва да прави дете. А майката трябва да работи само ако и когато и колкото прецени - това не и е задължение, а е по желание. Гледането на децата и къщата обаче е задължение при положение, че мъжът издържа всички. Лошо няма и да са им разменени ролите, ако това го устройва всичките, включително и детето. Но мъж рядко е отдаден в гледането на малки деца колкото една майка може да бъде - те са склонни да си гледат повече кефа, отделно, че нямат и усет за гледане на деца.


и аз така предпочитам, ама моят мъж доказано, колкото и да си мисли, че се старае и да си мисли, че всичко прави както трябва - е не го прави - три деца направи и така и не се научи, а не да не му е била дадена възможност. Щото гледането на деца не е роботска работа - в еди колко си заса да го храни, в еди колко си памперс да смени и т.н. Ако го няма непрекъснато внимание и следене на нуждите, това, че може да му смени памперси и да му направи мляко не стига да му го оставиш. Тия умения са ОК ако ми се налага да ми се помогне с едното дете докато се занимавам с другото, но пак трябва да му се каже кога какво да направи щото той иначе няма загрижеността, преценката и усета. И предполагам не е единствения нескопосан детегледач. С такива мъже жената реално си е сама. И ако и пари не носи и тя трябва и на работа да ходи то направо да се гръмне.
Така че, теоретично може и да няма причина мъжете да гледат деца, ама на практика рядко се получава

Не се знае изобщо кога ще се пенсионираме, виждаш как постоянно вдигат възрастта, така че поне внуци да гледаме - песния я видим, я не.

Да де, разбрахме, че си супер, мъжът ти ви е издържал, ти си стояла в къщи, децата си си гледала, ама това не е модел, валиден за всички.

В моята професия няма как да отсъствам 15 години и да съм на ниво. Познавайки доста допре пазара на труда си мисля, че не бих наела някой, учил 15 години и без никакъв опит.

Кого съм обвинила?
И аз съм тревожна майка и майка ми е тревожна майка, но никое от децата ми не печели от това.
И не е за обвиняване, но трябва да си даваме сметка за тези си недостатъци и да не натоварваме децата със страхове, за да отгледаме някакви невротици