Най-неверни клишета, които се приемат като мъдрости

Това най го мразя. От де да знаеш в крайна сметка какво трябва? Къде го пише да чета, щото на мен точно това ми е най-големия проблем - да преценя какво аджаба трябва.


това не са никакви народни мъдрости, а обикновени заплахи от жени, които ти завиждат, че чакаш бебе.


за някои случки и ситуации наистина няма друго обяснение от "Така е трябвало да стане" или "Имало е да става". Аз понеже вярвам в съдбата


Ако ти е заложено да си кофти човек, другите определено могат да ти помогнат да станеш още по-кофти. Но ако ти е заложено да си добър, това няма да се случи. По-скоро ще те огорчи и натъжи.


Това в зависимост от прочита и ситуацията би могло да бъде вярно


Аз като задавам тоя въпрос го правя защото наистина се интересувам и проявявам загриженост. И ме дразни да ми отговарят дежурно "Добре съм".
Ако обаче ползваш "Как си" като вид поздрав към НЕ близки хора  е странно и неуместно да почнат надълго и широко да ти обясняват как са. Именно като поздрав се ползва този въпрос и лично аз не го разбирам. Датчаните имат и друга още по-странна фраза. За довиждане ти казват "Ще можеш ли да си добре", ако си лягаш "Ще можеш ли да спиш добре". На което отначало отговарях "Ми не знам, не съм врачка" и те разбира се ме гледаха странно.

A аз го харесвам това и даже ми е един от водещите принципи в живота. Например кандидатстваш за нова работа - подготвящ си резюме, проучващ фирмата, обличащ се подходящо, подготвяш се за интервюто и отиваш с убеждението, че си направила всичко възможно. От там нататък, ако не те вземат, не е по твоя вина и няма за какво да съжаляваш. Ми и земеделците така живеят - орат, сеят, поливат и накрая може да има добра реколта, може да няма. Ако няма - божа работа, но ако не направят нужното със сигурност няма да има реколта.

И другото, което не просто харесвам, а животът ме е убедил, че е така е "Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш и какво губиш, когато печелиш". Многократно съм се убеждавала, че е така.

И накрая един виц:
- Ех, не се коси, да знаеш, че когато една врата се затваря, друга се отваря...
- О, знам го, разбира се. Имал съм Москвич

Мъдростите, тип поговорки, са съотносими към определени ситуации. Няма как да са общовалидни, затова не ме и дразнят. Дразнят ме разни приказки, в които няма никаква логика, но се употребяват толкова често, че са придобили някаква тежест.

Не мисля, че изреденото дотук не е вярно. Може би за момента не си даваш сметка, особено в тежък период, когато като че ли целият свят се е наговорил точно на теб да ти е гадно, но наистина всяко зло е за добро. Винаги съм осъзнавала след време, че лошият ми уж късмет ме е спасявал от по-сериозни проблеми.
"Прави, каквото трябва.." - също е правилното в живота. Ти си изпълнил, каквото  е зависело от теб, нататък няма как да имаш контрол върху всичко в живота. Важното е, че си принципен и действаш.
"Това, което не те убива.." - наистина те прави по-силен. Трупаш опит. Той не може да бъде все "сладък". Такъв е светът на възрастните.
Точно "гадостите" в живота показват кой колко струва в действителност. Много е лесно да се живее с всички удобства, по най-лекото съпротивление и само да се наслаждаваш на живота. Тогава всеки може да е добър и позитивен.
И аз вярвам в Съдбата, която "връща всичко". Това не е от злоба, а пожелание към много подли хора да станат по-добри. Дори и по трудния начин. Случва се. Виждала съм го.

"Това, което не те убива.." те прави празен, циничен, студен, коравосърдечен

Ами аз не мисля, че разводът е ужасен край, дори смятам, че повечето разводи са щастливи С втората половина на изречението съм съгласна.


Бяха подарили на мъжа ми такава табелка и я сложихме в кухнята да печката. Много беше подходящо, особено като сме си правили експерименти - правим каквото трябва, пък накрая става каквото си иска

...ако му позволиш.
Губила съм близки хора, наранявали са ме и близки и далечни, изпадала съм в жестока депресия със суицидни мисли.
Бях празна и цинична, докато си мислех, че съм толкова "жестоко пострадала", че заслужавам да съм такава.
Когато осъзнах, че всички имат проблеми и преживяват своя собствен ад, някак от само себе си се излекувах от празнотата и всичко останало, защото осъзнах, че не съм "жертва" на хората, живота, съдбата или който и да е.
Открих, че е доста по-лесно за мен самата да съм позитивна, защото това ми дава сили да подобрявам нещата. Не празна позитивност, като в "Мисли позитивно и всичко ще се нареди". Позитивност в смисъл " Нещата не са наред, но ако се справя с това и това, ще се наредят."

"Няма незаменими хора" не е вярно, според мен.

О, точно пък това според мен е вярно. Колко пъти ни се е струвало, че без някого всичко ще рухне, пък ей на - светът продължава. Има и изключения разбира се - Симеон беше незаменим в НДСВ и след него те се разпаднаха, защото той беше човекът-партия. И с Бойко ще е така. Но това важи само за партията им, на страната нищо не и стана от липсата на Симеон. Колко хора са мислели, че светът ще спре да се върти след Сталин, Кенеди, Брежнев, Чърчил, пък то - всичко си продължава.

Също така много хора не се усещат, че светят с отразена светлина - работят в голяма и известна компания и въртят страшен бизнес, уважават ги, получават награди, бонуси и повишения. Докато в един момент не решат, че са незаменими и без тях фирмата ще рухне. И вдигат претенциите до небето, а фирмата им показва вратата и... не рухва, а те се усещат, че без да имат логото на фирмата на визитката си, изведнъж нещата спират да се получават така бляскаво. И малко късно схващат, че не са били незаменими.

Сетих се от по-горен пост. "Не се изживявай като жертва". Един вид няма вариант да си жертва - ако се чувстваш такава, значи си си го измислил и внушил, но не е вярно. С други думи жертвите на физически и психически тормоз, на лекарска грешка, на гадове в живота му реално не са жертви, а сами са си виновни, че си го внушават. Я да гледат позитивно, да открият хубавото в гадното, да си извлекат поука.... и да не се правят на жертви.

Skrekkelig, никой не говори за истинските жертви. Поне аз не смятам, че тръшкането "Защо съдбата е толкова жестока към мен" е съпоставимо със физически или психически тормоз или лекарска грешка.
Но има хора, които във всяко нещо виждат нападение над тях от съдбата, с което понякога прекаляват.
"Ох, защо си загубих работата сега точно" има два варианта
1. Сядаш и се тръшкаш колко нечестна е съдбата.
2. Продължаваш напред и се бориш.
Това се има в предвид "Не се изживявай като жертва" ( на обстоятелствата, на съдбата, на нещо друго).
Физическото и психическото насилие са много далеч от тази категория.

Това не съм го чувала като сентенция. Понякога вероятно е уместно да се каже, друг път не, но не е станало клише. По-скоро съм чувала "Не се дръж като жертва"  и то вече е много правилно. По правило всякакви тормозници търсят лесна плячка и си избират да тормозят хора, които се държат като жертви и дават основание да се мисли, че ще бъдат безопасни и лесни за тормоз. Това се забелязва още от училище - някои ги тормозят непрекъснато, а други изобщо. Вижда се и в природата - ако срещнеш лошо куче и стоиш твърдо само ще те лае, но ако побегнеш ще те погне със сигурност.

Това е жизнена стратегия, при това доста печеливша. Цели  социални групи живеят благодарение на нея, много красиви и успешни също. 

Не е сентенция, но тъпо клише. Ясно е, че има хора, които целенасочено се представят за жертви - за тях никой не говори тук. Но ако си добър и скромен, не можеш да нападаш, не можеш да обиждаш.... много лесно е да станеш реална жертва на психо тормоз от съученици и околни. Ти ни се правиш на жертва - правят те на жертва, защото в добротата си изглеждаш безпомощен и безобиден. Не вярвам да съществува дете, което съзнателно се прави на жертва за да дойде някой да го тормози. Ти си какъвто си, но е пълно с гадове, които имат нужда да тормозят някой и си избират точно тия, които са очевидно безобидни, сами без подкрепа от други... Мога да ти гарантирам, че абсолютно всяко дете, което тормози друго дете, защото му изглежда беззащитно, ако се събере шайка срещу него ще го направят жертва него самия като стой та гледай - никой не е всесилен, и това, че в определена ситуация си бил силния, защото си силен физически или си устата злобна гад, която се кефи да наранява другите и имаш подкрепа от цяла шайка гадове като теб, не значи че в друг момент няма шанс твоята жертва да събере шайка и да те хванат сам и безпомощен и да те разнищнят. Това обаче рядко се случва, защото жертвите обикновено не са отмъстителни и защото повечето хора или са гадове или са страхливци и като видят, че тормозят някой ги е страх да го защитят, а за по-сигурно стават уж на страната на агресора или просто се измъкват по терлици ни лук яли ни лук мирисали. Когато масата хора в едно общество са гадове, но ти не искаш да си такъв се превръщаш в потенциална тяхна жертва. А повечето хора са гадове и аз като добър и искрен човек съм имала шанс да го изпитам на свой гръб. Това е една от причините поради които прекъснах образованието си - именно защото това беше единственият начин да не се предоставям като доброволна жертва на хейтъри, които не могат да понесат, че източно европейка е по-  от тях и само се чудят как да я стъпчат. И като видях, че реално цялото училище е против мен (шефката не беше, но тя разбира се предпочете да подкрепи служителите си и мнозинството, но се опита и на мен да помогне. Но на мен тази помощ не ми беше достатъчна - реших че не ме заслужават и си бих шута. И не съжалявам)

Всяко добро и възпитано дете, нападано от агресивни съученици е реална жертва, а не правещо се на такава - ето това е което много хора не разбират и затова дъвчат клишето Не се прави на жертва. Ама после самите те като изпаднат в подобна ситуация ореват орталъка.

Да, ама има начин човек да се промени, ако осъзнае, че има проблем и получи помощ и съвет. И точно тогава му казват "Не се дръж като жертва". И на моето дете му се е случвало да се обединяват срещу него, но с малко помощ излезе от ситуацията. Повечето жертви могат да променят поведението си и да престанат да бъдат примамлива цел.  И пак да уточня - говоря за не се дръж като жертва, а не за не се прави на жертва. Има голяма разлика.