Правенето на жертва е когато всъщност човекът не е жертва, а мимикрира като жертва. За мен дори такъв човек е в някаква степен немоционален насилник, който иска да получи власт над другия и облага. Не става въпрос за тормоз от група върху един човек или едно дете. А понякога жертвата е провокатор, такива веднага отиват при учителката да се оплачат. И във форума има такива потребители.
Виж целия пост
Най-неверни клишета, които се приемат като мъдрости
- Публикувана: 25 юли 2020, 18:52 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2020, 17:54 ч.
# 46
26 юли 2020, 18:27 ч.
Не ме дразнят толкова клишетата, защото понякога имат огромна доза истина.
Станали са такива на база общовалидни неща и възприятия, стечения на обстоятелствата.
Не бива и да се приемат буквално.
Може да ме подразни закостенялостта на някого и ограниченото мислене, което се осланя само на клишета. Но отказва да развива мисловна дейност.
Животът е прекрасен - реално е така за всеки, който е здрав. Има ли здраве, човек може да постигне и да се пребори с всичко.
За децата и родителите мисля като Черна станция - няма как просташко семейство възпитава простак. Нямам предвид това дали се е изучил или има хубава професия обаче. Защото простак е манталитет и е в главата, не в положението.
За приятелството след брак - напълно възможно е, даже на семейни празници да се събират хора, които са разделени, но имат общи деца. Това е нормално, да не кажа даже задължително, защото за тия общи деца, тези хора винаги ще си останат родителите им.
Skrekkelig, готин ник!
Виж целия пост
Станали са такива на база общовалидни неща и възприятия, стечения на обстоятелствата.
Не бива и да се приемат буквално.
Може да ме подразни закостенялостта на някого и ограниченото мислене, което се осланя само на клишета. Но отказва да развива мисловна дейност.
Животът е прекрасен - реално е така за всеки, който е здрав. Има ли здраве, човек може да постигне и да се пребори с всичко.
За децата и родителите мисля като Черна станция - няма как просташко семейство възпитава простак. Нямам предвид това дали се е изучил или има хубава професия обаче. Защото простак е манталитет и е в главата, не в положението.
За приятелството след брак - напълно възможно е, даже на семейни празници да се събират хора, които са разделени, но имат общи деца. Това е нормално, да не кажа даже задължително, защото за тия общи деца, тези хора винаги ще си останат родителите им.
Skrekkelig, готин ник!
# 48
26 юли 2020, 19:20 ч.
Относно приятелството след връзка - за мен е "Не". Просто не ми е възможно да погледна човек, в който съм била влюбена, отдала съм му се, и т.н. и да го приема като приятел. Всяка прегръдка, всеки поглед има друг заряд. Не е същото, и никога не би могло да бъде...
Такъв човек съм, просто...
И примерът в живота ми е такъв - м/у родителите ми, които са разделени, има винаги едно пространство пълно с неизживяна болка и горчилка, говорят си, но още - след почти 30г., са наранени и темата им е болезнена...
В цивилизованият свят, предполагам е нормално, след връзка, хората да остават приятели...
Относно "клишетата"... Знае ли човек.
За себе си знам, че съм приела - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Трудно е да следваш "правилният" път понякога. Но винаги си струва!
Най-безмисреното клише, според мен, е "какво ще кажат хората".... Ами каквото и да кажат, все тая. Животът си го строим, рушим, бутаме и т.н. сами. Всеки сам си е виновен, обикновено, за изборите, грешките и следите, които оставя...
Нещо мноого вярно е, че "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Модерно го наричат "непоискано добро". От моят опит е вярно. Ако не си помолен изрично за нещо, не го правѝ. Обикновено е с обратен знак.
Виж целия пост
Такъв човек съм, просто...
И примерът в живота ми е такъв - м/у родителите ми, които са разделени, има винаги едно пространство пълно с неизживяна болка и горчилка, говорят си, но още - след почти 30г., са наранени и темата им е болезнена...
В цивилизованият свят, предполагам е нормално, след връзка, хората да остават приятели...
Относно "клишетата"... Знае ли човек.
За себе си знам, че съм приела - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Трудно е да следваш "правилният" път понякога. Но винаги си струва!
Най-безмисреното клише, според мен, е "какво ще кажат хората".... Ами каквото и да кажат, все тая. Животът си го строим, рушим, бутаме и т.н. сами. Всеки сам си е виновен, обикновено, за изборите, грешките и следите, които оставя...
Нещо мноого вярно е, че "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Модерно го наричат "непоискано добро". От моят опит е вярно. Ако не си помолен изрично за нещо, не го правѝ. Обикновено е с обратен знак.
# 49
26 юли 2020, 20:16 ч.
няма значение как се държиш - всичко идва от излъчването, което не може да бъде променено
Не ми е проблем да следвам правилния път ако знам кой е. Но понякога наистина не знаем кое е най-доброто за нас и за другите сега и в дългосрочен план. Обикновено нормалните хора гледат да правят най-доброто и най-правилното за дадения момент, но в последствие се оказва, че не е било най-доброто и правилното, защото не е довело до очаквания резултат.
Това с "Пътя към ада постлан с добри намерения" си признавам, че не ми е много ясно как точно се тълкува. Тоя който го е измислил трябваше да поясни.
Виж целия пост
Да, ама има начин човек да се промени, ако осъзнае, че има проблем и получи помощ и съвет. И точно тогава му казват "Не се дръж като жертва". И на моето дете му се е случвало да се обединяват срещу него, но с малко помощ излезе от ситуацията. Повечето жертви могат да променят поведението си и да престанат да бъдат примамлива цел. И пак да уточня - говоря за не се дръж като жертва, а не за не се прави на жертва. Има голяма разлика.
няма значение как се държиш - всичко идва от излъчването, което не може да бъде променено
Относно "клишетата"... Знае ли човек.
За себе си знам, че съм приела - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Трудно е да следваш "правилният" път понякога. Но винаги си струва!
Най-безмисреното клише, според мен, е "какво ще кажат хората".... Ами каквото и да кажат, все тая. Животът си го строим, рушим, бутаме и т.н. сами. Всеки сам си е виновен, обикновено, за изборите, грешките и следите, които оставя...
Нещо мноого вярно е, че "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Модерно го наричат "непоискано добро". От моят опит е вярно. Ако не си помолен изрично за нещо, не го правѝ. Обикновено е с обратен знак.
За себе си знам, че съм приела - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще."
Трудно е да следваш "правилният" път понякога. Но винаги си струва!
Най-безмисреното клише, според мен, е "какво ще кажат хората".... Ами каквото и да кажат, все тая. Животът си го строим, рушим, бутаме и т.н. сами. Всеки сам си е виновен, обикновено, за изборите, грешките и следите, които оставя...
Нещо мноого вярно е, че "Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Модерно го наричат "непоискано добро". От моят опит е вярно. Ако не си помолен изрично за нещо, не го правѝ. Обикновено е с обратен знак.
Не ми е проблем да следвам правилния път ако знам кой е. Но понякога наистина не знаем кое е най-доброто за нас и за другите сега и в дългосрочен план. Обикновено нормалните хора гледат да правят най-доброто и най-правилното за дадения момент, но в последствие се оказва, че не е било най-доброто и правилното, защото не е довело до очаквания резултат.
Това с "Пътя към ада постлан с добри намерения" си признавам, че не ми е много ясно как точно се тълкува. Тоя който го е измислил трябваше да поясни.
# 50
26 юли 2020, 20:34 ч.
Нали затова са измислени моралните и правните норми, всеки има и вътрешен компас, различава добро и зло, правилно и грешно. В повечето случаи хората (дори децата) много добре знаят кой е правилният начин, по който да постъпят, но често надделяват описаните "седем смъртни гряха" и най вече горделивост и алчност. Или по друг начин казано мисълта "ще ми се размине", "другите правят същото, защо не и аз" и един куп оправдания защо се постъпва по кривия начин.
Един пример - има хора, които са готови да извадят телкове на иначе здравите си деца, само и само да ги наместят в ДГ. Изпитват леко съмнение, дори леко суеверие, но са готови да оправдаят постъпката си как "и други така правят".
Виж целия пост
Един пример - има хора, които са готови да извадят телкове на иначе здравите си деца, само и само да ги наместят в ДГ. Изпитват леко съмнение, дори леко суеверие, но са готови да оправдаят постъпката си как "и други така правят".
# 51
26 юли 2020, 20:40 ч.
Няма как да споря с теб - явно си била жертва на тормоз и сега ти е трудно да признаеш пред себе си, че решение е можело и да има. Аз съм виждала хора да се променят, поне външно. Дали вътрешно са имали силите за това, докато други ги нямат, е недоказуемо. Ние можем да съдим само за видимото.
Виж целия пост
Скрит текст:
няма значение как се държиш - всичко идва от излъчването, което не може да бъде промененоДа, ама има начин човек да се промени, ако осъзнае, че има проблем и получи помощ и съвет. И точно тогава му казват "Не се дръж като жертва". И на моето дете му се е случвало да се обединяват срещу него, но с малко помощ излезе от ситуацията. Повечето жертви могат да променят поведението си и да престанат да бъдат примамлива цел. И пак да уточня - говоря за не се дръж като жертва, а не за не се прави на жертва. Има голяма разлика.
Няма как да споря с теб - явно си била жертва на тормоз и сега ти е трудно да признаеш пред себе си, че решение е можело и да има. Аз съм виждала хора да се променят, поне външно. Дали вътрешно са имали силите за това, докато други ги нямат, е недоказуемо. Ние можем да съдим само за видимото.
# 52
26 юли 2020, 20:47 ч.
Разглеждате психиката на хората като константна величина, а това не е правилно.
Всеки има различна степен на чувствителност от различни неща, както и в различен период може да си по-уязвим или не.
Някои хора излизат сами от тормоза, защото са си темерути по рождение, независимо дали са деца или в последствие възрастни. Други хора имат нужда от малко помощ. Трети имат нужда от много помощ, защото са много чувствителни и леснораними. Помощ не само от родители, но и специализирана такава. И това не ги прави нито жертви, нито повод за подигравка.
На жората в дълбоки депресии или със самоубийствени мисли укори или съвети, че са слаби и че се държат като жертви, ще ги вкарат в още по-обсесивни самоубийствени планове и мисли. Това, че мислят за самоубийство не е слабост, даже хич. Изисква се огромна смелост, за да помислиш дори да си посегнеш.
Въобще човешката психика е нещо сложно и не бива да се подценява или омаловажава ничий проблем, независимо на нас колко незначителен ни се струва.
В тоя ред на мисли, клише е да се смята, че депресията си я правиш сам и че просто се лигавиш.
Виж целия пост
Всеки има различна степен на чувствителност от различни неща, както и в различен период може да си по-уязвим или не.
Някои хора излизат сами от тормоза, защото са си темерути по рождение, независимо дали са деца или в последствие възрастни. Други хора имат нужда от малко помощ. Трети имат нужда от много помощ, защото са много чувствителни и леснораними. Помощ не само от родители, но и специализирана такава. И това не ги прави нито жертви, нито повод за подигравка.
На жората в дълбоки депресии или със самоубийствени мисли укори или съвети, че са слаби и че се държат като жертви, ще ги вкарат в още по-обсесивни самоубийствени планове и мисли. Това, че мислят за самоубийство не е слабост, даже хич. Изисква се огромна смелост, за да помислиш дори да си посегнеш.
Въобще човешката психика е нещо сложно и не бива да се подценява или омаловажава ничий проблем, независимо на нас колко незначителен ни се струва.
В тоя ред на мисли, клише е да се смята, че депресията си я правиш сам и че просто се лигавиш.
# 53
26 юли 2020, 21:03 ч.
Клишетата са общовалидни истини.
Не е клише, но ми е любимо:
Нищо не е нито добро, нито лошо. Вие не знаете цялата история.
Виж целия пост
Не е клише, но ми е любимо:
Нищо не е нито добро, нито лошо. Вие не знаете цялата история.
# 54
26 юли 2020, 21:03 ч.
Никой не отрича депресията, ама колко хора наистина са в депресия, и колко просто се лигавят? На вторите малко нахъсване по принцип им се отразява добре. И на мен ми се е случвало, и на детето ми, както писах по-горе, се случи веднъж, но не ставаше дума за депресия, а просто за кофти стечение на обстоятелствата, с което млад човек няма уменията и опита да се справи. И тогава с малко съвети и малко кураж се оправят нещата.
Виж целия пост
# 55
26 юли 2020, 21:10 ч.
Само дето компасите на хората явно са различни.
Няма как да споря с теб - явно си била жертва на тормоз и сега ти е трудно да признаеш пред себе си, че решение е можело и да има. Аз съм виждала хора да се променят, поне външно. Дали вътрешно са имали силите за това, докато други ги нямат, е недоказуемо. Ние можем да съдим само за видимото.
Жертва на тормоз съм - верно е - не се правя - такова съм. Можело е. Но явно наистина съм слабохарактерна, защото цял живот съм се примирявала пред майка ми, понеже съм виждала, че тя е по-силен и инатест характер и готова с всякакви средства да си постига целта - за нея целта е важна да се постигне, а не пътят. Аз съм мека, адаптивна, склонна на компромиси, страх ме е да не ме излага пред хората.... Защото тя наистина МНОГО излага до ден днешен. Не се виждаме никога на улицата, защото винаги прави циркове и събира публика.
не знам колко се лигавят, но си има тестове, които диагностицират депресия. Аз имам склонност към депресии, но никога не ми личи. Дори специалист не ми вярва, че съм в депресия докато не ми направи тест и не се докаже, че имам класическа депресия. Просто съм човек, който не показва като му гадно, имам оптимистичен и шеговит подход и затова никой не ми вярва като кажа как реално се чувствам.
Не знам що изобщо трябва да се говори за лигавещите се, които се правят на страдалци за да постигнат определена цел. Изобщо не са предмет на обсъждане
Виж целия пост
Нали затова са измислени моралните и правните норми, всеки има и вътрешен компас, различава добро и зло, правилно и грешно. В повечето случаи хората (дори децата) много добре знаят кой е правилният начин, по който да постъпят, но често надделяват описаните "седем смъртни гряха" и най вече горделивост и алчност. Или по друг начин казано мисълта "ще ми се размине", "другите правят същото, защо не и аз" и един куп оправдания защо се постъпва по кривия начин.
Един пример - има хора, които са готови да извадят телкове на иначе здравите си деца, само и само да ги наместят в ДГ. Изпитват леко съмнение, дори леко суеверие, но са готови да оправдаят постъпката си как "и други така правят".
Един пример - има хора, които са готови да извадят телкове на иначе здравите си деца, само и само да ги наместят в ДГ. Изпитват леко съмнение, дори леко суеверие, но са готови да оправдаят постъпката си как "и други така правят".
Само дето компасите на хората явно са различни.
Скрит текст:
няма значение как се държиш - всичко идва от излъчването, което не може да бъде промененоДа, ама има начин човек да се промени, ако осъзнае, че има проблем и получи помощ и съвет. И точно тогава му казват "Не се дръж като жертва". И на моето дете му се е случвало да се обединяват срещу него, но с малко помощ излезе от ситуацията. Повечето жертви могат да променят поведението си и да престанат да бъдат примамлива цел. И пак да уточня - говоря за не се дръж като жертва, а не за не се прави на жертва. Има голяма разлика.
Няма как да споря с теб - явно си била жертва на тормоз и сега ти е трудно да признаеш пред себе си, че решение е можело и да има. Аз съм виждала хора да се променят, поне външно. Дали вътрешно са имали силите за това, докато други ги нямат, е недоказуемо. Ние можем да съдим само за видимото.
Жертва на тормоз съм - верно е - не се правя - такова съм. Можело е. Но явно наистина съм слабохарактерна, защото цял живот съм се примирявала пред майка ми, понеже съм виждала, че тя е по-силен и инатест характер и готова с всякакви средства да си постига целта - за нея целта е важна да се постигне, а не пътят. Аз съм мека, адаптивна, склонна на компромиси, страх ме е да не ме излага пред хората.... Защото тя наистина МНОГО излага до ден днешен. Не се виждаме никога на улицата, защото винаги прави циркове и събира публика.
Никой не отрича депресията, ама колко хора наистина са в депресия, и колко просто се лигавят? На вторите малко нахъсване по принцип им се отразява добре.
не знам колко се лигавят, но си има тестове, които диагностицират депресия. Аз имам склонност към депресии, но никога не ми личи. Дори специалист не ми вярва, че съм в депресия докато не ми направи тест и не се докаже, че имам класическа депресия. Просто съм човек, който не показва като му гадно, имам оптимистичен и шеговит подход и затова никой не ми вярва като кажа как реално се чувствам.
Не знам що изобщо трябва да се говори за лигавещите се, които се правят на страдалци за да постигнат определена цел. Изобщо не са предмет на обсъждане
# 56
26 юли 2020, 21:17 ч.
Защо да не са? Първо, те са много повече. И второ, с оглед на темата, "не се дръж като (прави на) жертва" се отнася точно за тях.
Виж целия пост
Не знам що изобщо трябва да се говори за лигавещите се, които се правят на страдалци за да постигнат определена цел. Изобщо не са предмет на обсъждане
Защо да не са? Първо, те са много повече. И второ, с оглед на темата, "не се дръж като (прави на) жертва" се отнася точно за тях.
# 57
26 юли 2020, 21:34 ч.
Mnogo дразнещи са ми:''Внимавай какво си пожелаваш'' и ''Най-много сълзи са проляти за сбъдналите се мечти''.
Заплахи,а?Е,за какво да мечтае човек?За нещо дето не му идва отвътре ли?И да се успокоява,че няма да се разстройва и плаче.Абе,рупай там като овФца и се радвай на к'вото дойде.Пфу,че тъпанарщини!
Виж целия пост
Заплахи,а?Е,за какво да мечтае човек?За нещо дето не му идва отвътре ли?И да се успокоява,че няма да се разстройва и плаче.Абе,рупай там като овФца и се радвай на к'вото дойде.Пфу,че тъпанарщини!
# 58
26 юли 2020, 21:56 ч.
Защо да не са? Първо, те са много повече. И второ, с оглед на темата, "не се дръж като (прави на) жертва" се отнася точно за тях.
принципно за тях се отнася, но масово се използва за всички. Дъвче се като клише, на което очевидно не се разбира смисъла. На мен често са ми го казвали доказвайки, че не правят разлика между жертва и прави се на жертва.
всъщност животът има много доказателства за горното. Но наистина не виждам как ще си пожелавам нещо, което не желая и ще се насилвам и отричам нещо, което желая. Безсмислено е да ти го начукват, въпреки че има някаква истина в него. Това е като да се учиш от чуждите грешки. Да ама си искаш да си ги направиш и нищо не помага. Едни и същи грешки се правят от как свят светува. А дали изобщо са грешки е въпросът?
Виж целия пост
Не знам що изобщо трябва да се говори за лигавещите се, които се правят на страдалци за да постигнат определена цел. Изобщо не са предмет на обсъждане
Защо да не са? Първо, те са много повече. И второ, с оглед на темата, "не се дръж като (прави на) жертва" се отнася точно за тях.
принципно за тях се отнася, но масово се използва за всички. Дъвче се като клише, на което очевидно не се разбира смисъла. На мен често са ми го казвали доказвайки, че не правят разлика между жертва и прави се на жертва.
Mnogo дразнещи са ми:''Внимавай какво си пожелаваш'' и ''Най-много сълзи са проляти за сбъдналите се мечти''.
Заплахи,а?Е,за какво да мечтае човек?За нещо дето не му идва отвътре ли?И да се успокоява,че няма да се разстройва и плаче.Абе,рупай там като овФца и се радвай на к'вото дойде.Пфу,че тъпанарщини!
Заплахи,а?Е,за какво да мечтае човек?За нещо дето не му идва отвътре ли?И да се успокоява,че няма да се разстройва и плаче.Абе,рупай там като овФца и се радвай на к'вото дойде.Пфу,че тъпанарщини!
всъщност животът има много доказателства за горното. Но наистина не виждам как ще си пожелавам нещо, което не желая и ще се насилвам и отричам нещо, което желая. Безсмислено е да ти го начукват, въпреки че има някаква истина в него. Това е като да се учиш от чуждите грешки. Да ама си искаш да си ги направиш и нищо не помага. Едни и същи грешки се правят от как свят светува. А дали изобщо са грешки е въпросът?
# 59
26 юли 2020, 21:57 ч.
"Здравето не се купува с пари" Преди 100г може, но за сега не важи, ама грам.
Виж целия пост
Препоръчани теми