Кога заживяхте самостоятелно от родители
- Публикувана: 2 авг. 2020, 11:29 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2020, 23:21 ч.
# 60
9 авг. 2020, 22:51 ч.
Никога няма да разбера, как един мъж, след като може и е живял самостоятелно, иска наново да се върне при родителите си. Неизвестна 
Виж целия пост
# 62
10 авг. 2020, 22:09 ч.
На 19.
Една година ме издържаха студент в Б-я и на 19 заминах в чужбина и се издържах сама за всичко.
Виж целия пост
Една година ме издържаха студент в Б-я и на 19 заминах в чужбина и се издържах сама за всичко.
# 63
10 авг. 2020, 23:36 ч.
Бях на 19 когато родителите ми се разведоха и дойдохме с САЩ. Живях с баща ми и брат до 28 и това положение никак не ми харесваше, но като погледна назад си е заслужавало. Деляхме сметките на 3, помагахме на баща ми който трудно се оправяше с английския, аз успях да завърша университет без заеми, брат ми и баща ми си спестиха пари. Брат ми се ожени и купи голяма къща и взе баща ми при него (за ужас на съпругата му). Аз живях сама в къща почти две години. Отначало ми беше доста трудно и самотно, но пък се научих да се справям сама и ми беше много спокойно. Обожавах сама да съм господарка на дома, да ми е искрящо чисто и подредено или творчески разхвърляно, за заспивам на дивана, да си пея и танцувам по всяко време, въобще чувствах се много свободна. Пожелавам на всеки който иска, да има възможност да поживее малко сам, дори за кратък период от време да е. В момента сме под наем с ММ. Според мен няма лошо младите да поживеят известно време с родителите си, но нека да има смисъл и някаква цел: да се изучат, да спестят пари за първоначална вноска на кола или апартамент и подобни.
За протокола: не са ме издържали от 19 годишна, сватбата също сами си платихме.
Виж целия пост
За протокола: не са ме издържали от 19 годишна, сватбата също сами си платихме.
# 64
15 авг. 2020, 04:19 ч.
На 19г се изнесох от нашите. В него период работех и взимах по-голяма заплата от майка ми, а завода на баща ми отдавна беше фалирал и той се пенсионира бързо.
На 23г имах смелостта сама да отида да живея и работя в София. После се запознах с мъжа ми. Години наред под наем, на 37г успях да купя къща и да имаме собствен дом.
Аз израснах точно по време на прехода, гладни години бяха, родителите ми колкото и да искаха, не можеха да ми помагат финансово, да ми пълнят торби, нямахме село.
Сега аз съм селото което пълни бурканите и септември колата с плодове, зеленчуци, яйца и носи на родителите във Варна.
Виж целия пост
На 23г имах смелостта сама да отида да живея и работя в София. После се запознах с мъжа ми. Години наред под наем, на 37г успях да купя къща и да имаме собствен дом.
Аз израснах точно по време на прехода, гладни години бяха, родителите ми колкото и да искаха, не можеха да ми помагат финансово, да ми пълнят торби, нямахме село.
Сега аз съм селото което пълни бурканите и септември колата с плодове, зеленчуци, яйца и носи на родителите във Варна.
# 65
15 авг. 2020, 19:13 ч.
Веднага след като завърших средно образование.
Издържали са ме, издържала съм се и сама.
Не съм живяла след това нито с мои родители, нито с чужди родители.
Не виждам проблем такива неща да се случват, ако има разбирателство.
Винаги съм се радвала на хора, които живеят на едно място с по-голяма рода, с много деца наоколо и много хора постоянно, без да има дразги, без да има селски интриги и изцепки.
Виж целия пост
Издържали са ме, издържала съм се и сама.
Не съм живяла след това нито с мои родители, нито с чужди родители.
Не виждам проблем такива неща да се случват, ако има разбирателство.
Винаги съм се радвала на хора, които живеят на едно място с по-голяма рода, с много деца наоколо и много хора постоянно, без да има дразги, без да има селски интриги и изцепки.
# 66
15 авг. 2020, 20:44 ч.
На 18, след гимназията. Заминах да уча в чужбина и оттогава не съм живяла с родителите ми. Финансово доста по-късно се отделих, мама ми плащаше всичко до 25 г. когато завърших и започнах работа.
Благодарение на майка ми, студентските ми години бяха песен. След това си поех нещата изцяло в свои ръце.
Виж целия пост
Благодарение на майка ми, студентските ми години бяха песен. След това си поех нещата изцяло в свои ръце.
# 67
17 авг. 2020, 23:21 ч.
Аз на 19г се изнесох, но с гадже. Адски трудно е да се издържаш абсолютно сам на тази възраст особено ако си студент и трябва да плащаш за квартира. Ако вашите са ти осигурили апартамент си е друго. Ако не беше станало така да искам да заживея с гаджето щях верояртно да намеря съквартирант/ка да делим наем и разходи. просто не ми се оставаше повече с нашите. Особено пък във варна където кварторите са по 500лв заплатите 600 даже не познавам човек сам да се е оправил на тази възраст. Всичките ми връстници вмомента (23г.) живеят при техните или техните ги издържат.
Виж целия пост
Препоръчани теми