Скрит текст:
Поне в християнството има едно нещо, което се нарича исторически релативизъм. Т.е. нещо не се приема за догматична истина, а се разглежда през мирогледа на тогаващните хора.
Например, тези, които са казали, че "всеки сам си носи кръста" са били .. прости хора, с робско мислене, които нямали друг начин да се защитят от тиранията на римската империя освен да вдигат в знак на георизъм да те унижават. Реално Христос не си е носил сам кръста в знак на георизъм, за защото така се държат всички подтисници: гледат отвсякъде да те унижат. И, по лесно е било да направиш някой герой, мъченик, отколкото да застанеш срещу неправдата.
Поне в това отношение сега нещата са различни: тръгва някой да ти набутва неговата работа и ... репортуваш го на шефа над него, излизаш на прощада да протестираш, пишеш статия до Ню Йорк таймс.
Не знам дали правилно те разбрах, но не е вярно, че хора, вярващи и носещи своя кръст не са заставали срещу неправдата. Напротив, изобличавали са я и с това са загубвали дори живота си. Всички сме чели поне едно житие на светия, много от които са мъченици. bratan, благодаря, че поясни; 
думата карма много се експлоатира, дори и от християните. Но по принцип християнството учи, че всеки има да носи своя кръст.
думата карма много се експлоатира, дори и от християните. Но по принцип християнството учи, че всеки има да носи своя кръст.Поне в християнството има едно нещо, което се нарича исторически релативизъм. Т.е. нещо не се приема за догматична истина, а се разглежда през мирогледа на тогаващните хора.
Например, тези, които са казали, че "всеки сам си носи кръста" са били .. прости хора, с робско мислене, които нямали друг начин да се защитят от тиранията на римската империя освен да вдигат в знак на георизъм да те унижават. Реално Христос не си е носил сам кръста в знак на георизъм, за защото така се държат всички подтисници: гледат отвсякъде да те унижат. И, по лесно е било да направиш някой герой, мъченик, отколкото да застанеш срещу неправдата.
Поне в това отношение сега нещата са различни: тръгва някой да ти набутва неговата работа и ... репортуваш го на шефа над него, излизаш на прощада да протестираш, пишеш статия до Ню Йорк таймс.
Ето едно обяснение за кръста, което на мен ми харесва, защото ми дава яснота.
Темата е за влиянието, но си мисля, че може би малко се отклоняваме от нея, задълбавайки в по- сложни материи, затова ще сложа текста в спойлер:
Скрит текст:
Когато евреите видели, че Христос възкресил Лазар, знаете ли какво си помислили? Ето я съвършената войска – ние ще вървим напред, Той ще върви отзад и ще възкресява всички убити.
Представяте ли си една такава войска? Отзад Христос благославя; отпред вървят воюващите евреи... А убитите – едно прекръстване и мъртвият се надига... всъщност не – още не се е появило прекръстването, така че едно благославяне... С такава войска за няколко седмици би могла да се превземе цялата Римска империя.
Зарадвали се; затова и Го приветствали с палмови клонки. Но когато Той пояснил, че: „Вижте, това е нашият собствен кръст, а не на другите. Кръстът означава да възлюбя римляните, а не да ги погубя...”, дошъл моментът да Му кажат: „Така ли мислиш?”.
Това е психологически механизъм – за секунди цялата обич се преобръща в омраза. Съгласни ли сте? Когато идеалът на моето его е атакуван, когато този, който въплъщава идеала на моето его, откаже да бъде такова въплъщение, според психоанализата той става обект на най-голяма вражда, както допреди малко е бил обект на най-силно желание, на най-силна любов. Оттук нататък кръстното разпъване е въпрос на дни.
Моментът на кръста...
Виждате ли колко ужасно нещо е това? В един момент нашето човешко мъдруване ще се сблъска с Христовата мъдрост. Не може да не се стигне до там. И така хората, всеки един от нас в даден момент ще влезе в сблъсък с Христос. Разбирате ли? Ще дойде критичен момент, в който от мен, от тебе ще се поиска да жертваме това, което в себелюбието си смятаме за много ценно. Това е моментът на Кръста.
„За мене светът е разпнат”, казва св. ап. Павел, „и аз за света” (Гал. 6:14). Нали? Тези страшни думи показват, че Кръстът е път. С други думи, това е пътят, по който моето себелюбие ще бъде смазано и тогава ще изплува истинският смисъл на любовта и на живота; тогава ще открия кой съм в действителност и какъв Бог иска да стана. Ще открия това по екзистенциален начин.
Светът обаче мрази това. Иска да го оправдаеш – нищо друго. Иска да му казваш „Браво!” – това иска, нали? Виждаме, че партиите искат да оправдаят човека по един пагубен начин. Те искат да му кажат: „Така твърдоглав, така неразумен, така заблуден, така гладен, както си, така си ценен!”. Идва обаче Христос при същия човек и му казва „Виж, не е възможно оттук нататък да продължаваш така!”. И тогава – горко ми! Защото религиозният човек трудно издържа това разобличение. Напротив, очаквам от всички да защитят моя нарцистичен триумф – и духовният наставник, и старецът и манастирът – всички са призвани да помогнат на моето нарцистично Аз, на този мой имидж.
И когато дойде критичният час, винаги някой друг е виновен. Малцина са тези (духовните изповедници и всички, които се занимават с това, го знаят), които стоят пред себе си и казват „Аз сгреших, аз сгреших, аз сгреших!”. Осъзнавам, че наистина аз сгреших. Малцина. Повечето християни, както казва един френски мислител, намират таен начин да си прекарат много приятно на Кръста.
Кръстът означава да разбера злото в мене. Това е, което отказвам; това именно отказвам. Цялата психоанализа е построена върху този отказ. Отказът да се нарани моя нарцисизъм.
От тук : https://www.pravoslavie.bg/Беседа/нарцистичната-паника/
Представяте ли си една такава войска? Отзад Христос благославя; отпред вървят воюващите евреи... А убитите – едно прекръстване и мъртвият се надига... всъщност не – още не се е появило прекръстването, така че едно благославяне... С такава войска за няколко седмици би могла да се превземе цялата Римска империя.
Зарадвали се; затова и Го приветствали с палмови клонки. Но когато Той пояснил, че: „Вижте, това е нашият собствен кръст, а не на другите. Кръстът означава да възлюбя римляните, а не да ги погубя...”, дошъл моментът да Му кажат: „Така ли мислиш?”.
Това е психологически механизъм – за секунди цялата обич се преобръща в омраза. Съгласни ли сте? Когато идеалът на моето его е атакуван, когато този, който въплъщава идеала на моето его, откаже да бъде такова въплъщение, според психоанализата той става обект на най-голяма вражда, както допреди малко е бил обект на най-силно желание, на най-силна любов. Оттук нататък кръстното разпъване е въпрос на дни.
Моментът на кръста...
Виждате ли колко ужасно нещо е това? В един момент нашето човешко мъдруване ще се сблъска с Христовата мъдрост. Не може да не се стигне до там. И така хората, всеки един от нас в даден момент ще влезе в сблъсък с Христос. Разбирате ли? Ще дойде критичен момент, в който от мен, от тебе ще се поиска да жертваме това, което в себелюбието си смятаме за много ценно. Това е моментът на Кръста.
„За мене светът е разпнат”, казва св. ап. Павел, „и аз за света” (Гал. 6:14). Нали? Тези страшни думи показват, че Кръстът е път. С други думи, това е пътят, по който моето себелюбие ще бъде смазано и тогава ще изплува истинският смисъл на любовта и на живота; тогава ще открия кой съм в действителност и какъв Бог иска да стана. Ще открия това по екзистенциален начин.
Светът обаче мрази това. Иска да го оправдаеш – нищо друго. Иска да му казваш „Браво!” – това иска, нали? Виждаме, че партиите искат да оправдаят човека по един пагубен начин. Те искат да му кажат: „Така твърдоглав, така неразумен, така заблуден, така гладен, както си, така си ценен!”. Идва обаче Христос при същия човек и му казва „Виж, не е възможно оттук нататък да продължаваш така!”. И тогава – горко ми! Защото религиозният човек трудно издържа това разобличение. Напротив, очаквам от всички да защитят моя нарцистичен триумф – и духовният наставник, и старецът и манастирът – всички са призвани да помогнат на моето нарцистично Аз, на този мой имидж.
И когато дойде критичният час, винаги някой друг е виновен. Малцина са тези (духовните изповедници и всички, които се занимават с това, го знаят), които стоят пред себе си и казват „Аз сгреших, аз сгреших, аз сгреших!”. Осъзнавам, че наистина аз сгреших. Малцина. Повечето християни, както казва един френски мислител, намират таен начин да си прекарат много приятно на Кръста.
Кръстът означава да разбера злото в мене. Това е, което отказвам; това именно отказвам. Цялата психоанализа е построена върху този отказ. Отказът да се нарани моя нарцисизъм.
От тук : https://www.pravoslavie.bg/Беседа/нарцистичната-паника/
