Кога се доверихте на друг мъж след развода?

  • 5 432
  • 101
# 45
Няма какво да се заблуждаваме, че мъже - под път и над път и видиш ли - няма начин да няма начин. Избор има, да кажем, но по-важното е кой е удовлетворяващ до степен да липсва усещане, че правиш жертви за някого или нещо.
Виж целия пост
# 46
Честно казано, според мен, изборът е много свит.

Типичният български мъж ми е меко казано неприятен и не защото е българин, а  българите сме прости, а защото младите мъже масово нямат стил и се мъкнат в анцузи, с диагоналки, грозни татуси, с походки на мутри, липсва им елементарна култура на поведение, комуникация и отношение към заобикалящия ги свят и не са прочели нито една книга , извън тези, които са чели в училище ...

 За съжаление чалгаризацията на нацията е дала отражение

Останалите български мъже са готини
Виж целия пост
# 47
Юруш към чужденците. Там е пазарът.
Виж целия пост
# 48
От направеното описание - аз не познавам нито един типичен български мъж..
Виж целия пост
# 49
Роузи е срещала такива.
Виж целия пост
# 50
И къде ги срещате тези мъже Simple Smile
Аз за две години в моята реалност,не съм срещнала нито един разведен мъж.
Виж целия пост
# 51
Разведен или не - не познавам от близо от тези, които описваш.
Иначе - вероятно защото съм в по-възрастна категория, около мен има доста разведени.
Виж целия пост
# 52
Разведен или не - не познавам от близо от тези, които описваш.
Иначе - вероятно защото съм в по-възрастна категория, около мен има доста разведени.

Нищо не съм описвала ,Ангелче:)
Иначе възрастта ни е близка.
Виж целия пост
# 53
Не ти, Роузи..))
Обърках ви..Wink
Виж целия пост
# 54
И аз очаквах разведен евентуално, но срещнах свободен, без жена и деца. По работа го срещнах аз. Но не съм искала никакви сериозни връзки, канех се да обикаляме рок клубове и да се забавлявам, когато децата са при другите си роднини.
Виж целия пост
# 55
След развода и аз исках да купонясвам, изобщо не търсех мъж, освен евентуално за секс. Но след 4 месеца се хванах с мъж, с когото живяхме 10 години. С малки деца бях тогава.
Виж целия пост
# 56
Малко над 2 години сме разделени.Хем ми се иска да срещна някого и излизам по срещи,хем се наслаждавам на свободата и детето си и мисълта,че ако стане нещо по-сериозно ще трябва да се съобразявам с някой друг и ще трябва да лишавам детето от време заради друг ме побърква.Може би още не съм готова,не съм срещнала човека.Знам само ,че не трябва да става на всяка цена и трябва да е лесно.
Виж целия пост
# 57
Аз пък не допускам даже и в мисълта си да заживея с друг мъж и с детето ми под един покрив, имам син на 13, нещо в тази идея ме отвращава... Все още приемам, че семейството ми е било предишното и вече няма да имам семейство. А не мога да стоя сама въобще и не зная как ще я карам. Дали това чувство съществува, защото не съм срещнала правилния човек или подсъзнателно това чувство ме бута към безперспективни и мъчителни отношения?
Виж целия пост
# 58
Е какво предишно семейство? Няма го вече предишното ти семейство. Имаш детето и продължаваш. Хем не можеш сама, хем мислиш за живеене, хем те отвращава идеята....
Виж целия пост
# 59
Аз поне нямам съжаление за миналото,не без причина не е настояще.Така е трябвало да стане, дали сама или с някой,знам че имам свой влак и пътуване,то ще ме научи на нещо,до някаква степен ще е по-добро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия