Просто да споделя..

  • 4 491
  • 68
Здравейте на всички, които ще прочетат следващите редове. Отдавна чета теми тук във форума, но нямах регистрация. Дори не вярвах, че някога ще пиша, но бих искала да споделя това, което ми тежи. На някой може да му се стори смешно и несериозно, но аз усещам как бавно започвам да потъвам в прегръдката на депресията.
На 23 години съм от едно малко градче не много далеч от София. От малка съм си мечтала да живея в големия град и когато завърших училище веднага се преместих в столицата. От този момент сякаш живота ми започна отначало - намерих нови приятели, чувствах се на мястото си и бях много щастлива. Живеех на общежитие, при това сама, работех и същевременно учех. Но наскоро поради ред обстоятелства се наложи да се върна да живея отново в родния ми град. Оттогава усещам как бавно започвам да изпадам в депресия. Не излизам изобщо тук, плача всеки ден, нямам приятели, хората са съвсем различни - недружелюбни, някак дори злобни са станали… Едно сиво ми и като цяло изобщо не се чувствам добре. Нямам желание за абсолютно нищо. Дори започна и едно ежедневно главоболие… Потънала съм в спомените за доскорошният ми живот..
И сега знам, че ще започнат въпроси от типа “И какво очакваш?”, “Ние как да ти помогнем?”..Не търся помощ, просто исках да споделя с някого, да си поговорим (попишем в случая) и да се почувствам поне малко по-добре. Благодаря Ви, че ме изчетохте!
Виж целия пост
# 1
След като ти влияе така просто се върни в столицата.
Виж целия пост
# 2
Ми върни се, където се чувстваш добре. Не си дърво, нали?
Виж целия пост
# 3
Темата е безсмислена. Не казваш какви са тия ред обстоятелства, които налагат да прекъснеш обучението си, да напуснеш работа и да се забиеш на село.

Върни се в София. Много ясно, че ще се депресираш в малкия град, от който си излязла.
Виж целия пост
# 4
Темата е безсмислена. Не казваш какви са тия ред обстоятелства, които налагат да прекъснеш обучението си, да напуснеш работа и да се забиеш на село.

Върни се в София. Много ясно, че ще се депресираш в малкия град, от който си излязла.
Не съм прекъснала обучение, тази година завършвам. Причините са здравословно състояние от страна на родителите ми и донякъде финансови.
Виж целия пост
# 5
Преди да заминеш за София, предполагам си имала някакви приятелства и среда, не можеш ли да ги подновиш? Някоя приятелка от училище, съседка или нещо подобно?
Виж целия пост
# 6
А сега работиш ли? Ако живееш с родителите си, вероятно разполагаш с повече пари, от колкото в София. Ние с детето понякога си правим еднодневна разходка в някой от почивните дни до някой от близките по-големи градове. С влак хич не излиза скъпо, самата разходка също може да ти излезе евтино. Мен много ме зареждат тези уикенди и аз харесвам по-големи градове, повече хора и движение. Щом ти е близо София, може и до там да отидеш някой от почивните дни (и на нас не ни е далече, но ни е прекалено голяма сякаш) и да си уговориш среща с някоя от приятелките ти там. Вероятно и за очни и за изпити ще ходиш до София, така, че ще можеш да се разнообразяваш и с това. Вариант е и да си потърсиш работа в някоя по-голяма фирма с повече млади хора в нея, ако има такива във вашия град или някой от съседните.                                       Родителите ти сигурно са млади, дано скоро да им се разрешат здравословните проблеми и да нямат нужда от твоето присъствие. Всеки родител би се радвал, детето му да е щастливо.
Виж целия пост
# 7
Родителите ти не могат ли да се оправят сами? Наложително ли е да си при тях?
Ако не, намери си работа в София и действай.
Виж целия пост
# 8
Не съм прекъснала обучение, тази година завършвам. Причините са здравословно състояние от страна на родителите ми и донякъде финансови.
[/quote]

Ами тогава дайте си кураж, щом тази година завършвате - скоро ще имате образователен ценз, оттам и работа, и повече средства.
Това ще помогне и за подкрепа на родителите ви по отношение на здравето им (надявам се да не са сериозни здравословни проблеми).
На 23 години човек е добре да е непоправим оптимист и да живее като такъв - млад е, има сили и енергия, животът е пред него. Това не е малко.

После изяснете кое точно ви носи тъга - липсата на големия град, липсата на сродни души в малкия град сега или тревогите около здравословното състояние на родителите ви?
Или някоя несподелена любов, останала в големия град?..
Виж целия пост
# 9
Давай си кураж, гледай напред - завършваш, ще пробваш да си намериш работа, предстои ти нов етап в живота.
Съчувствам ти. Навремето имах съквартирантка, която плачеше, когато трябваше да се прибира за събота и неделя в нейния град, майка ѝ беше много болна, на нея много ѝ тежеше. Та разбирам донякъде ситуацията.
Виж целия пост
# 10
А сега работиш ли? Ако живееш с родителите си, вероятно разполагаш с повече пари, от колкото в София. Ние с детето понякога си правим еднодневна разходка в някой от почивните дни до някой от близките по-големи градове. С влак хич не излиза скъпо, самата разходка също може да ти излезе евтино. Мен много ме зареждат тези уикенди и аз харесвам по-големи градове, повече хора и движение. Щом ти е близо София, може и до там да отидеш някой от почивните дни (и на нас не ни е далече, но ни е прекалено голяма сякаш) и да си уговориш среща с някоя от приятелките ти там. Вероятно и за очни и за изпити ще ходиш до София, така, че ще можеш да се разнообразяваш и с това. Вариант е и да си потърсиш работа в някоя по-голяма фирма с повече млади хора в нея, ако има такива във вашия град или някой от съседните.                                       Родителите ти сигурно са млади, дано скоро да им се разрешат здравословните проблеми и да нямат нужда от твоето присъствие. Всеки родител би се радвал, детето му да е щастливо.
lyatno vreme :hugs
Не работя, заради родителите ми. Да, млади са, но и на двамата им се стовари едновременно - на баща ми операция на сърцето, а на майка ми на крака, но тежка. Иначе София ми е близо, транспорта изобщо не е скъп. Ходя при приятелите си там и разбира се в университета, но не е същото..Sad И аз се надявам, че всичко скоро ще се нареди..

Не съм прекъснала обучение, тази година завършвам. Причините са здравословно състояние от страна на родителите ми и донякъде финансови.

Ами тогава дайте си кураж, щом тази година завършвате - скоро ще имате образователен ценз, оттам и работа, и повече средства.
Това ще помогне и за подкрепа на родителите ви по отношение на здравето им (надявам се да не са сериозни здравословни проблеми).
На 23 години човек е добре да е непоправим оптимист и да живее като такъв - млад е, има сили и енергия, животът е пред него. Това не е малко.

После изяснете кое точно ви носи тъга - липсата на големия град, липсата на сродни души в малкия град сега или тревогите около здравословното състояние на родителите ви?
Или някоя несподелена любов, останала в големия град?..
[/quote]
Varie, прегръдки
И аз се надявам всичко да се нареди. Иначе тъгувам по самият и град и приятелите ми там. Винаги съм чувствала София като моето място. Когато се разхождам из малките улички в центъра се изпълвам с едно прекрасно чувство на спокойствие.Имах и предложение да замина да уча в чужбина, но дори и всичко там да ми беше уредено аз отказах. Просто не го чувствам.
Виж целия пост
# 11
Ако е много зле положението с родителите ти, опитай се да ги убедиш да се преместите в София. Там някои неща са по-лесни, лесен достъп до големи болници с добри специалисти, фирми с медицински сестри, които идват по домовете и много други такива неща. Аз моите не успях да ги убедя де, но нищо не пречи ти да пробваш.
Виж целия пост
# 12
Ако е много зле положението с родителите ти, опитай се да ги убедиш да се преместите в София. Там някои неща са по-лесни, лесен достъп до големи болници с добри специалисти, фирми с медицински сестри, които идват по домовете и много други такива неща. Аз моите не успях да ги убедя де, но нищо не пречи ти да пробваш.
С какви пари ще се местят? Кой ще плаща квартирата?
Виж целия пост
# 13
Млада си и лесно си се привързала към по-динамичния и интересен живот в столицата.
Има 2 варианта-или ще свикнеш, ще си намериш среда и ще градиш кариера, дом, семейство или няма да свикнеш, ще ти се струва не твоето място и ще ти щукне да тръгнеш или пак съм София или в чужбина.
Възползвай се сега докато си млада да си намериш мястото, за да не съжаляваш после.
Виж целия пост
# 14
Е, те родителите ти имат нужда от помощ месец - три. Посе ще си върнеш живота. Според мен драматизираш. Ми стегни се де! Някой момичета лежат 9 месеца за дете. Други хора поради болест остават на легло с години и пак трябва човек да държи духа висок!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия