Относно сънуване на умрели нищо сръхестествено не виждам в това. Аз моите скъпи покойници редовно ги сънувам и то така измежду нас все едно са живи, говорим си, ядем, целувам ги..... Бабите ми, баща ми, дори родителите на приятелката ми сънувам понякога. Дори братчето на едната ми баба което е починало когато тя е била дете и ми е разказвала колко много го е преживявала. Може би съм по впечатлителна и веднъж вече видяно, чуто или прочетено нещо никога не го забравям. Най странното е че никога обаче не съм сънувала единият ми прадядо когото обожавах, бях на 5 когато почина, сънувам неговата жена, прабаба ми, но не и него. В началото раздавах храна, така ми каза майка ми, но отдавна вече не го правя.
Това за сънищата както и да е, всеки сънува, но съм чувала за видение от устата на приятелка стояща край леглото на умиращия си син, той е бил в съзнание и е разказвал. Две години след това почина и тя и нейната майка ни разказа странни неща които наблюдавала в деня на смъртта и, в началото на предишната тема бях писала за тях, пък и през годините назад, много се бях впечатлила, какво говоря, направо ме разтърсиха.... Ние тази приятелка даже леко я избягвахме когато започнваше да говори за това което е видяла като реакции у детето си, хем беше странно, хем не знаехме какво да кажем, неловко беше и заради загубата и и че говореше че очаква собствената си смърт с радост и иска да се случи по-бързо. Не отричам че има пророчески сънища. Самата аз се моля един от моите да не се сбъдне докрай.