Случи ми се нещо странно XXIII

  • 74 941
  • 737
# 90
При мен след първите сънища последва ясен знак кой ще е,но въпреки това аз явно нежелаеща да се случи не му обърнах нужното внимание.
Така де то темата не за сънища затова ще кажа друго странно нещо което се случва на сестра ми.Всеки път преди смърт в семейството на нея и излиза една много неприятна болезнена пъпка на едно доста интимно място.И това 3 от 3 пъти идея си нямам каква е тази "дарба".
Виж целия пост
# 91
И аз почувствах, че си отива моята приятелка. Както беше жизнена и не се спираше, изведнъж се залежа. Било и уморено, нямаше сили за нищо.  През деня на бъдни вечер, и занесох от всичко което бях приготвила за вкъщи. От делно и направих и питка. Заминавах на другият ден и трябваше да се прибера след НГ. Тя ме погледна и се разплака. Гледаше ме странно. Благодари ми за всичко. Прегърнах ме се... Като си тръгнах и казах че щом се прибера веднага ще дойда при нея. Тя продължи да ме гледа странно. Като затворих вратата се разплаках на глас. Сигурна бях, че я виждам за последно жива.  След Коледа почина.  След това  си мислех, че тези неща се усещат по някакъв начин. Може би и тя е усещала нещо. Защото с нищо не си обяснявам нито погледа, нито държанието и. Винаги е била корава,  а сега една тиха, примирена..
Виж целия пост
# 92
И аз почувствах, че си отива моята приятелка. Както беше жизнена и не се спираше, изведнъж се залежа. Било и уморено, нямаше сили за нищо.  През деня на бъдни вечер, и занесох от всичко което бях приготвила за вкъщи. От делно и направих и питка. Заминавах на другият ден и трябваше да се прибера след НГ. Тя ме погледна и се разплака. Гледаше ме странно. Благодари ми за всичко. Прегърнах ме се... Като си тръгнах и казах че щом се прибера веднага ще дойда при нея. Тя продължи да ме гледа странно. Като затворих вратата се разплаках на глас. Сигурна бях, че я виждам за последно жива.  След Коледа почина.  След това  си мислех, че тези неща се усещат по някакъв начин. Може би и тя е усещала нещо. Защото с нищо не си обяснявам нито погледа, нито държанието и. Винаги е била корава,  а сега една тиха, примирена..
Много тъжно Sad от какво почина?
Виж целия пост
# 93
Някакъв скоротечен рак. Развивал се бързо, и с фатален край.
А, и друто се сетих за този случай... като се прибирах след НГ. пуста кола не върви..никаква мощност едвам пълзи.  По магистралата шофирам с 50 в аварийната лента. Едвам се прибрах. И като спрях пред входа, свалих багажа, и да я прибера в гаража- край не помръдна. На следващият ден и беше погребението. След това, извиках един майстор за колата и той като разбра, че от Хисаря съм се прибрала с тази кола, се опули. Вика ми: господ те е пазил по пътя. А, аз си помислих, че тя ме е пазила, за да се видим за последно. Още не мога да си обясня някои неща.
Виж целия пост
# 94
Хора,последните постове в темата ми напомниха и на мен за нещо,по повод баба ми,която почина миналата пролет,нощта,преди да науча за това.Дали съм предусещала нещо,защото тогава не спах добре...
Майка ми пък сподели,но не директно с мен,а бяхме на гости у нейна приятелка,че малко преди да й се обадят за баба ми,нещо вкъщо паднало,сякаш от само себе си,май точно в часа на смъртта на баба ми.
Виж целия пост
# 95
В деня, в който почина моят баща, докато го качваха в линейката, някак вътрешно знаех, че го виждам за последно жив. Качих се горе и машинално изключих радиатора в стаята му. Беше зима и просто усещах, че няма да се върне. Около часът на смъртта му съм задрямала без да искам вкъщи на дивана, докато чаках майка ми да се обади от болницата с новини. Сънувах, че казвам на някого Не е тук, а ме вика. Пробуди ме телефонът с новината, че татко си е отишъл.
Другото странно, което ми се случи след 40те дни, е отново сън. Сънувах го на някакво много красиво място, седнал на терасата на къща, отвсякъде заобиколена със зеленина. Плачеше от радост. Този сън много ме успокои и знам, че душата му е в Рая.
В същата година преживях много тежка катастрофа, от която благодаря на Господ, се разминаха с 2 драскотини. Вярвам, че татко ме е пазил. Катастрофата беше ден преди Архангел Михаил, на който празник мама има рожден ден.
Виж целия пост
# 96
Малко мрачно сте я започнали темата, ама да се включа и аз ...
От няколко месеца сънувам 2 сериала, в някакво друго време:
- някои нощи бродя в някакви изоставени сгради, обществени, нещо като съдебната палата или министерски съвет (никога не съм влизала там!). Всичко е полуразрушено, тъмно, безлюдно...
- друг път съм в нещо като пустиня, живея в къща от кирпич ... и всяка нощ се срещам с едни и същи хора, които въобще не познавам в реалността.
Виж целия пост
# 97
От години и аз сънувам град (всъщност знам, че е родният ми град, но е различен) всеки път съм на различно място в града и отивам някъде. В сънят ми това е бъдещето.Сякаш е имало някаква ядрена авария, или друга глобална катастрофа, има хора но не е така пренаселено. Всичко е изоставено, изпочупени прозорци, прах, въздухът е някак жълтеещ, светлината е различна.
Интересно е, повече от 15 години сънувам това място. Усещането в тези сънищ иначе като цяло е неприятно.
Виж целия пост
# 98
Моят баща почина през февруари тази година, беше неделя. Без да е бил болен, тоест никой не знаеше, че е болен, включително и той. В петъка преди да почине, дойде в офиса ми. Аз чаках някакви клиенти, а влезе той. Питах го за какво е дошъл, има ли нещо, а той ми каза - А нищо, просто да те видя... В този момент ми дойдоха клиентите, и това беше всъщност последния ни разговор...
Сигурно е усещал нещо, не знам, и един вид е дошъл да се сбогува с мен, но... нали все нямаме време, все имаме работа, все сме заети... И сега ми е едно такова гузно, че не успях да му обърна внимание и много се обвинявам...
Виж целия пост
# 99
Аида, и аз се обвинявам за толкова много неща. Недей.
Виж целия пост
# 100
Аида, и аз се обвинявам за толкова много неща. Недей.
Да, наясно съм, ето и ти се обвиняваш, както и всеки един нормален човек за някакви ситуации в живота си. Знам, че няма смисъл, дори работя върху това, да си прощавам сама на себе си ... за някакви прегрешения, които най-вероятно са само в собственото ми съзнание..
Виж целия пост
# 101
Времето учи, съжалявам за загубата 😞
Виж целия пост
# 102
От 1 месец насам вкъщи котлоните се включват от самосебе си. Тази сутрин се случи за трети път, като предишните 2 пъти беше само един, този път бяха 3 от 4. Винаги ги изключвам, но хайде, предишните 2 пъти реших, че аз съм забравила, но не съм готвила от онзи ден и няма как да съм аз. Живея сама с кучето си, не се въртят копчетата толкова лесно, че и да е той.
Ако продължи това нещо, викам свещеник да освещава, понеже вече съм на, да кажем, 80% сигурна, че нещо се опитва да ме изпече жива.
Виж целия пост
# 103
Изключвай от контакта.
Виж целия пост
# 104
Моята баба почина внезапно преди почти две години. Беше доста възрастна, но по нищо не личеше, че скоро ще си отиде. Няколко дни преди да се случи, както си спеше, започна да вика майка си, нещо като бълнуване. Казваше "Мамо, мамоо..." и лицето й сякаш се усмихваше. Когато почина, в ръцете на майка ми, аз се прибрах от работа и лицето й беше като когато сънуваше майка си - спокойно и леко усмихнато. Не съм много вярваща в тези неща, но допускам, че майка й е дошла да си я отведе, за това сякаш беше си отишла щастлива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия