Старая се да уважавам вярванията на всеки,но което за мен е нелепо, е нелепо. Единствено смятам,че можеш да се опиташ да поднесеш мнението си по начин,по който да не обидиш човека отсреща, или в някои случаи да си замълчиш,което на мен ми се случва по-често всъщност. Особено ако стане дума за теми като религия, обсъждането на които в определени среди,а и страни, би могло да нагнети напрежение. Затова ще каже и че нямам интерес към четенето на споменатите по-горе от Дорис книги.Коранът само съм я прехвърляла,но повърхностно,колкото да добия предствата какво пише,но не ми разпали интереса,че чак от кора да кора да я прочета. Not my cup of tea. А за Кабала,това не беше ли същото онова учение,за което бях чела някъде навремето,че подлудило Мадона и тя и мъжът си беше наплашила...Нещо от сорта на това, да спрел да ловува,че душите на убитите животни щели да го преследват. Ъъъ,да,и това ще пропусна. Разбира се,прочетеното за Мадона и мъжа й може и да не е отговаряло на истината,или да е било преувеличено...Ама по принцип да те плаши собствената ти жена така, бива ли бе?!
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XXIII
- Публикувана: 11 авг. 2020, 20:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2021, 07:09 ч.
# 75
22 авг. 2020, 15:02 ч.
# 76
22 авг. 2020, 23:03 ч.
Прочетох назад как някои хора са чували разни звуци и пр. характерни за починалите им близки известно време след смъртта им и си припомних нещо подобно, което и аз преживях преди няколко месеца, но не става дума за човек. Кучето ми почина януари месец на почти 12 години. Беше ми много скъп и много трудно преживях загубата му, защото последните 3 години беше нон-стоп с мен (работя от вкъщи). Няколко седмици след смъртта му нощем сякаш все още чувах как отива да пие вода, усещах как се движи по паркета, характерното дращене на ноктите по повърхността. Знам, че не е човек, но наистина имах чувството, че все още е там. Аз му държах паничката пълна с вода 40 дни. Не знам защо го направих, просто така реших.
Осъзнавам колко откачено изглежда отстрани, но беше така. Предполагам, това е бил някакъв защитен механизъм на мозъка ми да се справя по-лесно с раздялата. В интерес на истината след като прибрах купичката за вода след 40 ден спрях да чувам тези звуци...
Виж целия пост
Осъзнавам колко откачено изглежда отстрани, но беше така. Предполагам, това е бил някакъв защитен механизъм на мозъка ми да се справя по-лесно с раздялата. В интерес на истината след като прибрах купичката за вода след 40 ден спрях да чувам тези звуци...
# 77
23 авг. 2020, 00:07 ч.
Интересна ми е темата и я чета с удоволствие.Много мога да разказвам,но се страхувам от това,което ми се случва и не искам да го пиша.За куче пише дамата преди мен и се сетих за моето куче.Разболя се и въпреки лекарствата и инжекциите за 1 месец почина.Чувах го всяка нощ как ходи,пие вода,но съм сигурна,че това е навика да го чувам.Щом дойде новото куче всичко се промени и нищо не чувах.Мисля си ,че понякога си въобразяваме някои неща.
Виж целия пост
# 78
23 авг. 2020, 10:42 ч.
Преди 4 дни на тръгване писна алармата на колата и по никакъв начин не искаше да се изключи. Майка ми се обади в 19 ч. тревожна кога ще се прибера, опасно било по пътищата, казала съм в 18. По-късно сподели, че целия ден е била потисната. И друг път се бавя с часове, близките ми знаят и дори не коментират. Засмях се и казах след половин час сме вкъщи. Докато пътувахме децата ми благодариха, че са имали най-страхотния ден. Точно след половин час лежахме окървавени на банкета на магистралата.
Още като видях колата от насрещното да обръща пред мен през ремонтните знаци, разбрах, че ударът е неизбежен. След трясъка докато още летяхме в съзнанието ми изплува "нямам кола вече, но децата са добре " и не се изплаших . Така се и оказа, колата е смазана, ние с леки контузии, бяхме с колани.
На по-следващия ден ми звънна приятелка, която не бях чувала от месеци. Каза ми от 2 дни не спирам да те мисля с безпокойство, какво се е случило.
Виж целия пост
Още като видях колата от насрещното да обръща пред мен през ремонтните знаци, разбрах, че ударът е неизбежен. След трясъка докато още летяхме в съзнанието ми изплува "нямам кола вече, но децата са добре " и не се изплаших . Така се и оказа, колата е смазана, ние с леки контузии, бяхме с колани.
На по-следващия ден ми звънна приятелка, която не бях чувала от месеци. Каза ми от 2 дни не спирам да те мисля с безпокойство, какво се е случило.
# 79
23 авг. 2020, 11:07 ч.
Karen, това е ужасно. Радвам се, че с децата сте добре. Дано стресът не е много голям..
Виж целия пост
# 81
23 авг. 2020, 12:58 ч.
Благодаря! Стресът е голям, но сме живи.
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Виж целия пост
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
# 82
23 авг. 2020, 13:10 ч.
Аз смятам,че е неизбежно просто все пак не се знае от къде ще те връхлети белята.Дали е само за теб или е и за другите около теб.И е неизбежно щом се усеща ако не беше все някоя промяна в действията и събитията биха го променили.Така си мисля аз.
Аз съм го писала май а и не е толкова за тук,но пак ще го споделя.Преди да почине съпругът ми сънувах поредица от сънища които ми показваха,че приближава смърт към нас.Аз предполагах,че може би това ще е брат ми.Пострада при катастрофа вече 11г е с ежедневни болки и мъка.Та да се върна на усещането беше до момента в който влезе в болницата.След това спря всичките 14 дни се молех и исках знак дали ще се оправи или ще почине.Обаче нищо съвсем съвсем нищо било е неизбежно нямала е как да го предотвратя и е гадно да знаеш,че ще се случи,но нищо не можеш да направиш.
Виж целия пост
Благодаря! Стресът е голям, но сме живи.
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Аз съм го писала май а и не е толкова за тук,но пак ще го споделя.Преди да почине съпругът ми сънувах поредица от сънища които ми показваха,че приближава смърт към нас.Аз предполагах,че може би това ще е брат ми.Пострада при катастрофа вече 11г е с ежедневни болки и мъка.Та да се върна на усещането беше до момента в който влезе в болницата.След това спря всичките 14 дни се молех и исках знак дали ще се оправи или ще почине.Обаче нищо съвсем съвсем нищо било е неизбежно нямала е как да го предотвратя и е гадно да знаеш,че ще се случи,но нищо не можеш да направиш.
# 83
23 авг. 2020, 14:29 ч.
Karen, Слава Богу, че сте живи и здрави🤗 Според мен, има някои ситуации в живота, които не могат да бъдат избегнати, а моя позната преди време ми беше казала, че ако ти е "писано", както се казва 🙂 нещо лошо да ти се случи понякога Висши сили ти пращат по-малка злина, която отнема неизбежното по-лошо нещо, а личният ми опит показва, че може би има нещо вярно🤔
Виж целия пост
# 84
23 авг. 2020, 15:06 ч.
Любимата ми тема във форума! За първи път се включвам с коментар. И с пожелание за по-малко плашещи странни случки😊
И аз вярвам, че има Нещо, което ни предпазва от големите злини. Но за баланс или как да го нарека, все пак се случва нещо.
Наскоро, пресичайки с дъщеря ми не малко кръстовище, една кола мина на червено. Чак после осъзнах, че ако минаващият на зелено не бе спрял, щяха да се забият в нашата посока. По-късно същия ден за секунда успях да хвана тигана с горещо олио, преди да се обърне върху нас. Тъкмо си мислех, че за този ден сме се разминали с лоши случки и дъщеря ми се подхлъзна на мокрите плочки. Размина се само с цицина.
И както се шегувам - има висша сила, която те предпазва да стъпиш върху кучешкото ако, когато вървиш по тъмна улица 😁
Виж целия пост
И аз вярвам, че има Нещо, което ни предпазва от големите злини. Но за баланс или как да го нарека, все пак се случва нещо.
Наскоро, пресичайки с дъщеря ми не малко кръстовище, една кола мина на червено. Чак после осъзнах, че ако минаващият на зелено не бе спрял, щяха да се забият в нашата посока. По-късно същия ден за секунда успях да хвана тигана с горещо олио, преди да се обърне върху нас. Тъкмо си мислех, че за този ден сме се разминали с лоши случки и дъщеря ми се подхлъзна на мокрите плочки. Размина се само с цицина.
И както се шегувам - има висша сила, която те предпазва да стъпиш върху кучешкото ако, когато вървиш по тъмна улица 😁
# 85
23 авг. 2020, 15:25 ч.
Относно домашните любимци - всички съм ги чувала и усещала след смъртта. Стъпки, открехване на врати и т.н. И те имат душички, просто по-бързо си отиват на оня свят като духове, защото са по-чисти и прости, та нямат толкова чувства за преживяване.
Виж целия пост
# 86
23 авг. 2020, 19:59 ч.
Знак от съдбата или, мозъка ми си играе. Сърце в парчето торта
Виж целия пост
# 87
23 авг. 2020, 21:09 ч.
Karen, много, много се радвам, че сте добре!
По нашия край има традиция след такъв инцидент /когато ти се даде втори шанс да продължиш живота си/ да "Си хванеш светец". Реално си е курбан който правиш до края на живота си.
Правя такъв за сестра ми след нейно сериозно премеждие и вярвам, че влагам положителна енергия в живота и.
Наскоро бе Голяма Богородица /15 август/ и ако инцидента е около тази дата аз бих благодарила за закрилата най-вече над децата ми.
Вярвам, че когато човек изпитва такова злокобно усещане, че ще се случи нещо някому, също трябва да внесе положитена енергия я с молитви, я с литургии, я с положителни представи и каквото смята, че е изпращането на положителна енергия. Може би звуча малко по религиозно тук в темата отколкото съм
, но имам собствените си разбирания за Вяра.
Виж целия пост
По нашия край има традиция след такъв инцидент /когато ти се даде втори шанс да продължиш живота си/ да "Си хванеш светец". Реално си е курбан който правиш до края на живота си.
Правя такъв за сестра ми след нейно сериозно премеждие и вярвам, че влагам положителна енергия в живота и.
Наскоро бе Голяма Богородица /15 август/ и ако инцидента е около тази дата аз бих благодарила за закрилата най-вече над децата ми.
Вярвам, че когато човек изпитва такова злокобно усещане, че ще се случи нещо някому, също трябва да внесе положитена енергия я с молитви, я с литургии, я с положителни представи и каквото смята, че е изпращането на положителна енергия. Може би звуча малко по религиозно тук в темата отколкото съм
, но имам собствените си разбирания за Вяра.
# 88
23 авг. 2020, 23:25 ч.
Връзката между майката и детето е много силна,затова и майка ви е предусетила приближаващата беда.
Сина ми беше 5-6 клас.Както всеки ден,го чаках да се прибере от училище,но в този ден бях много неспокойна.Място не можех да си намеря.Започнах да мия чинии,но в един момент ги захвърлих и хукнах на вън.Знаех,че ако отида до училището ще се разминем,но и не можех да стоя .Тръгнах към спирката да го чакам да слезе от автобуса.По пътя го срещнах.Много уплашен и слава богу добре.Една кола го беше ударила,но шофьора просто е продължил.Добре,че сина ми се размина само с уплаха
Виж целия пост
Благодаря! Стресът е голям, но сме живи.
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Сина ми беше 5-6 клас.Както всеки ден,го чаках да се прибере от училище,но в този ден бях много неспокойна.Място не можех да си намеря.Започнах да мия чинии,но в един момент ги захвърлих и хукнах на вън.Знаех,че ако отида до училището ще се разминем,но и не можех да стоя .Тръгнах към спирката да го чакам да слезе от автобуса.По пътя го срещнах.Много уплашен и слава богу добре.Една кола го беше ударила,но шофьора просто е продължил.Добре,че сина ми се размина само с уплаха
# 89
24 авг. 2020, 10:02 ч.
Аз смятам,че е неизбежно просто все пак не се знае от къде ще те връхлети белята.Дали е само за теб или е и за другите около теб.И е неизбежно щом се усеща ако не беше все някоя промяна в действията и събитията биха го променили.Така си мисля аз.
Аз съм го писала май а и не е толкова за тук,но пак ще го споделя.Преди да почине съпругът ми сънувах поредица от сънища които ми показваха,че приближава смърт към нас.Аз предполагах,че може би това ще е брат ми.Пострада при катастрофа вече 11г е с ежедневни болки и мъка.Та да се върна на усещането беше до момента в който влезе в болницата.След това спря всичките 14 дни се молех и исках знак дали ще се оправи или ще почине.Обаче нищо съвсем съвсем нищо било е неизбежно нямала е как да го предотвратя и е гадно да знаеш,че ще се случи,но нищо не можеш да направиш.
Ние цялото семейство имахме такива сънища и поличби, още година преди да знаем че единият родител ще се разболее фатално и ще си отиде скоротечно. Символиката и на самите сънища го крещеше, но не очаквахме да е той.
Виж целия пост
Благодаря! Стресът е голям, но сме живи.
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Аз се чудя щом близките усещат , че ще се случи беда, значи ли че е неизбежно?
Аз съм го писала май а и не е толкова за тук,но пак ще го споделя.Преди да почине съпругът ми сънувах поредица от сънища които ми показваха,че приближава смърт към нас.Аз предполагах,че може би това ще е брат ми.Пострада при катастрофа вече 11г е с ежедневни болки и мъка.Та да се върна на усещането беше до момента в който влезе в болницата.След това спря всичките 14 дни се молех и исках знак дали ще се оправи или ще почине.Обаче нищо съвсем съвсем нищо било е неизбежно нямала е как да го предотвратя и е гадно да знаеш,че ще се случи,но нищо не можеш да направиш.
Препоръчани теми