Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

Явно при всеки е различно. Това че на теб ти се подреждат сами след много часове работа нали не смяташ че при всички става така. Гарантирам ти че има хора, които сигурно двойно повече от теб са се трудило, но не са им се подредили нещата.
При мен след труд нищо не се подрежда - винаги е труд на вятъра. Ако нещо се е подредило то наистина се е подредило от самосебе си и единственото, което аз съм направила е че съм му дала чанс да се подреди.
Не искам да вярвам, че има късмет и че не мога да си контролирам живота. Но толкова силно изглежда да е така.
Има и друго, религиозно обяснение ама да не задълбаваме.

Да, понякога мисленето изморява и натоварва.
Човек е хубаво да се пусне по течението и да не задълбава много

Skrekkelig говорех за нагласата на човек към околните и случките. Гарантирам ти пък аз, че ако спреш да вярваш, че от нещо/някой друг зависи живота ти, ще се почувстваш много по-добре. Но когато нещо не се получава, трябва да се научиш да "пускаш", да се смириш някак.

Вярвам в съдбата.

Да,вярвам че каквото ти е писано,ще стане.Каквото и да стане,каквото и да правиш,не можеш да промениш съдбата-примери имам много за 50 години!

И какъв е смисълът да ни има като пионки на съдбата, които нямат дори грам отговорност за собствените си действия?

Нищо не разбираш, Уиш. Ние сме листа, носени от вятъра на съдбата. Нищо не зависи от нас. Ако ми е писано да съм нещастна, ще съм нещастна.
Скрек, не е лошо да потърсиш литература самопознавателна, психология, философия.

Един пример. Ако ще държиш изпит, имаш конспект, знаеш какво да научиш, имаш време, намираш възможност, учиш.

1. вариант - изпитът е писмен,  анонимен и има конкретни верни отговори. Отгатваш ги и получаваш максимална оценка.
2. вариант - изпитът е писмен,  не е анонимен и въпростите са такива, че няма конкретни изисквания за отговора, а е свободна интерпретация.  Направено е с цел изпитващия еднолично да може да решава кой ще мине изпита и кой не. Пишеш верни неща, но оценителят не ти се кефи  и те скъсва под предлог, че липсва нещо си, които не е имало как да знаеш, че се очаква да присъства в отговора.

В двата случая си учил и знаеш еднакво - направил си квото е зависело от теб. Но в единия си взел изпита, а в другия не си, защото там вече не е зависело само от теб. На практика нищо не е зависело от теб, щото самият изпит е направен всичко да зависи само от изпитващия 

Квато самопознавателна наука да четеш в случая няма как да ти помогне, нали си съгласна

Вариант 3. Учил си, научил си, отговаряш на въпросите в изпита вярно, каквито и да са те,  и го взимаш.

Скрек, можеш ли да си позволиш психоаналитик? Ако можеш - направи го.

Може би не ѝ е писано да отиде при такъв.

Тази тема е живо доказателство, че за всяко решение може да се намери проблем 😁

Имам ниска оценка на контролното, понеже тя не ме харесва и се заяжда с мен - беше оправдание, което брат ми пробутваше в 5 клас Дори тогава никой не му се връзваше и му се смеехме и това остана като семеен лаф за кухо оправдание (тя се заяжда с мен).
Не мога да повярвам, че възрастен човек може да го говори насериозно. Човек, ако е подготвен, никакви лични пристрастия не могат да го скъсат.

Така е, Бърди, поредното оправдание за неуспех. На учениците е любимо.

Вариант 1 - след като твърдиш, че си учил не отгатваше отговорите, а ги знаеш
Вариант 2- ако си мислиш, че си неправилно оценен отиваш на изпит с комисия

Вариант 3 - търсиш професионална помощ.

По темата, животът ни се развива така, както сами го направим.

Нали това е форум? И всеки може да си разсъждава за каквото си иска. Явно с риска да го пратят на психоаналитик ако прекали с мисленето. Не познавам авторката на темата, но мисля че спомена изпитите като пример. Аз също много пъти съм изпадала в подобна ситуация. В училище - учила съм винаги достатъчно. Но когато едно време ни деляха на групи и ни даваха темите, съм се радвала че съм в определената, защото почти винаги по въпросите за тази група съм знаела повече и съм изкарвала отлични оценки. Същото беше и в университета, не съм си позволявала да ида на изпит без да прочета и науча конспекта. Но както сигурно всеки е бил - имало е неща, които предпочитам да ми се паднат и знам повече. Е, падали са ми се. Единия път, по органична химия, доцентката не забеляза, че не съм писала по единия въпрос, зададе ми допълнителен и беше супер очарована от отговорите ми и ми писа 6. На друга колежка за същото писа 3. Някой ще каже, че сигурно съм си го заслужила, защото не съм го ударила на купони, примерно, и е като подарък от съдбата. А пък другата - че така й се пада, защото нещо не е направила както трябва кармично. Но е факт, че просто има хора с късмет за някои неща. Това не значи, че не дават от себе си, а просто им вървят леко и се случват. Както и обратното - някои хора въпреки същите и по-големи усилия не успяват никак или много трудно. Нима нямате такива примери около себе си? Дори и за едното бебеправене и родителство, което явно ни обединява за регистрация в този форум.
Може би просто авторката не трябва да мисли толкова. Няма смисъл. Нещата просто се случват.