Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

виждам, че не си разбрала затова ще ти обясня на проЗ език. Това е пример как може да вършиш нещата перфектно и да останеш неоценен.


демек майка ти ти е повишила енергията

В предния университет имах един гениален колега - възхищавах му се истински. Докато в един момент случайно не открих, че ми краде по-трудните домашни. Предавахме ги онлайн в обща папка и всеки можеше да види отговорите на другите. Нашия копирал и предал дословно - дори не си беше направил труда да смени буквичките от кода. Няма да се учудя проверяващия като е видял 2 еднакви задания да е решил, че всъщност аз съм тази която е преписала. Същия този колега веднъж без да иска ми призна, че аз съм единствената жена, която познава, която може да програмира.
Пък веднъж бях направила едно клиент-сървър приложение, през което можех да си правя каквото си искам на компа, на който е инсталиран сървъра. Казах на даскала, че искам да му покажа кво съм сътворила и той се нави да го инсталира на лаптопа си. Беше любопитен човека. И като видя как почнах да стартирам програми на лаптопа му изведнъж откачи и се развика: "Махай тоя вирус от лаптопа ми, кой знае какво може да ми причини." Казах му: "Спокойно, нищо не може да ти направи" И той: "Ти от къде знаеш?" И аз: "Забрави ли, че аз съм го писала" И той: "Не вярвам да си ти, махай го моментално"
Много се забавлявах

Ми не ти подходящ примерът изобщо. Перфектната манджа за мен, е гадна за друг и това изобщо не се среща рядко, защото хората са с различни вкусове.

Първия ми пример е точно по математика.
При вярно решение задачи - двойка. Плюс лъжа, само и само да си направи мръсното.

Всеки прави гафове от време на време в готвенето, това не го прави издънен и лош готвач. На мъжа му липсва такт обаче.

Оформя се обаче картинка в описанието и това е чувството на Скрек за липса на признание и това, че се чувства неоценена. В живота обаче никой не ръкопляска като на дете, обуло си само за пръв път чорапите.

Не, Скрег - майка ми само ми показа, че трябва да си търся правата, а не да мрънкам как съм неправилно оценявана. Много ценен урок..)

Точно по математика ми преподаваше директора и оценяваше субективно. Ходих при други учителки за мнение и казаха, че задачите ми са верни. Отидох пак при него и му казах, че колежки са потвърдили. Ми писа ми колкото трябваше, колкото и да му беше неприятно. Отношенията ни с този си имаха дълга предистория и добре, че беше по математика, та една идея по-лесно се справях с проблемите.

Вярвам, че каквото си го напишеш в крайна сметка. Но всеки си "пише" неговото и няма как да не се засечем, защото не сме сами на тази планета. Във всяка ситуация имаш избор как да постъпиш и от там зависи как продължаваш напред.

Съдбата не е забравила да ми сложи сол в манджата, аз съм блейката... Ако си сготвя най-перфектната манджа на света ще си я ям с удоволствие и който не я харесва, да не я яде, няма да страдам особено от това.

Преди повече от 10 години сънувах странен сън. Дойдоха при мен непознати мъж и жена и ме попитаха дали искам да ми предскажат бъдещето. Мразя врачки, баячки и вещици и изобщо не се занимавам с такива работи, но тогава бях...много болна и се боях за себе си. Помислих, че може пък да ми кажат нещо за тази болест...и кимнах.
Не започна както очаквах. Мъжът ми каза нещо, което в момента не ме интересуваше, каза и как ще завърши, но ме подразни. Махнах му с ръка, че не искам повече да го слушам и погледнах жената. Тя обаче направи точно същото, предсказа ми нещо, което изобщо нямаше значение за мен в момента. Исках да знам само за болестта. Това ме ядоса много и им казах да се махат и повече да не идват. Това, което ми предказа мъжът се случи след една седмица. Завърши точно както го предсказа. Това, което предсказа жената стана след около 5 години.
Направи ми впечатление, че и двамата започнаха по един и същи начин. Те ми припомниха мои решения и действия в резултата на които ми се случиха тези събития.
Значи съдба има, щом тя може да бъде предсказана. Съдбата обаче зависи в огромна степен от решения и действия, взети в миналото, понякога без връзка с бъдещето. Може да са взети извън времето на този живот, но непременно имат връзка. Нищо не се случва просто така. Още съжалявам защо не ги оставих да говорят, щяха да кажат и други неща. Знам, че шансът беше единствен и го пропилях.Може да е било правилно.
Много исках за знам как ще се развият нещата с болестта, а не стана тогава. Мина малко време и отново сънувах някакъв гаден според мен сън. Нищо не разбрах в момента, остана ми само тягостно чувство да ме гнети дни наред. След години чак разбрах, че всъщност ми беше показано как ще се развие всичко около болестта и ако го бях разбраха щях да имам повече кураж тогава.
Не знам кои бяха тези...никога не съм ги виждала, но те казаха, че добре се познаваме. Които и да са...благодаря!

явно все пак не е била толкова гадна, щом си я e опафкал. Споко, това не е случило на мен, а на майка ми. Моят мъж винаги ми хвали манджите. Дори и да са неуспешни и аз се тръшкам и той ме успокоява.


абсолютно неоценена съм и абсолютно проблемът не е в това, което правя, защото то наистина е перфектно. Има съвсем друго обяснение. Освен това явно все пак съм оценена, при положение, че след като са ми яли л...та после мен ме търсят да им свърша работа с думите: "Ти си единственият човек, на който мога да разчитам", а не при тия, които поне външно уважават и оценяват.


аз пък винаги съм си ги търсила, но рядко ги намирам, и една от причините е, че съм сама с правдата. Това не помага когато насреща ти стои сурия от гадове, от които зависи всичко и които взаимно се подкрепят използвайки най-нагло лъжи при това.


както казах има нещо. Въпросът е какво

Чакайте че се върнах в студентските си години и се заприсещах. Начи същият уплашен даскал от горния пост. Той беше швед. Първият ми час при него беше трагедия. Едно че закъснях за часа и всички погледи бяха вперени в мен - даже ми се смяха, защото нахълтах като хала и се бях препотила. Господинът им говореше нещо, но аз дори не разбирах на какъв език говори този човек. Ама една дума не разбирах буквално. Освен това правеха някакви задания на Java. Това беше първият ми час след лятна ваканция и се оказа че.... Аз съм забравила цялото програмиране. Не разбирах нито акцента му нито Java. Бях в шок и потрес и на мен всичко ми личи по физиономията - явно съм гледала като тресната, защото човекът тихичко дойде при мен попита (това вече някак си успях да схвана кво ме пита): "Колежке, вие сигурна ли сте че сте дошли в правилната зала?" Казах: "Ооо да разбира се, ето това са колегите ми." И той: "Ами щото не ми изглеждате добре" И аз казах: "Позна, наистина не се чувствам добре"
Накрая ни даде домашно за следващия път да напишем играта  Black Jack.
Прибрах се след училище и почна едно бесно денонощно четене. След 3 дни вече бях написала домашното. Следващия час трябваше да покажем кой какво е направил. Оказа се, че само аз съм написала домашното както трябва и е завършено - останалите бяха почнали и стигнали до никъде.
Шведът ми гледа играта, изпробва я, гледа нея, гледа мен... "Ама това нещо вие ли го направихте?" И аз: "Ама разбира се, аз не крада кодове". Той: "А ще може ли да ми го пратите за да покажа на другите как трябва да се направи?" А да - лека полека взех да му свиквам на акцента и всичко му разбирах.

Skrekkelig, мисля че най-накрая разбрах.
Ти си перфектна, но ти е писано да си недооценена?

Аз като гледам я оценяват. Но може би иска още. Или пък винаги.
Познавам една персона, дето все търси конспирации и си ги намира. То на патология прилича. Ако успее в нещо е заради нея, ако не - все друг е виновен. Такъв ли е случая? Няма перфектни хора и ситуации. И не е нужно да има.

Аз се старая да уравновеся късмет - карък. Защото се е случвало да се подготвя отлично и преподавателят да не дойде, да се заяде с мен и т.н. Така че не тръгвам с големи очаквания. Каквото дойде - такова. И в живота съм така - по-полека, не очаквам нещо да стане непременно днес и непременно по начин, който аз решавам.

Не винаги ме оценяват. А когато го правят, го правят вътре в себе си, но не го демонстрират външно. Не всички разбира се.


то и аз се старая ама нЕкво ми се не получава. И аз съм припряна и искам нещата тук и веднага, но животът упорито ме учи да чакам да му дойде времето. Абе... тежко е...

О, търпението е най-трудния урок! Не можеш да повлияеш върху много неща. Приемаш ги както са и даже се опитваш да гледаш от хубавата страна. Много ми е жал за някой, който нервничи на автобусна спирка или в администрацията.

И при мен всичко става с много чакане и доста упорит труд.
Някак си като по-малка, имам чувството, че нещата ми се получаваха по-лесно, но в по-съзнателните ми години, особено след пубертета, всичко стана доста по-сложно. Примерно астролозите обясняват такива периоди с това, че не е дошъл момента на дадено нещо да се случи.
Аз, за съжаление, не съм от търпеливите, да не кажа, че съм точно обратното. Припряна съм и искам нещата да стават по-бързо. Това обаче много често ми е играло лоша шега, най-малкото защото съм се тормозила много за какви ли не неща.
Търпението е много труден урок, според мен.

Между другото, края на юли и началото на август имаше много тежко разположение на планетите за работа и пари. Направо се бяха задръстили - поне при мен.
Е това, имам чувството, че ми е писано! За много неща чакам с месеци! По цели лета си откарвам в чакане! Пускам обяви, св-та, ходя, напирам и пак - нищо. И после като се отпуши - не мога да смогна от ангажименти.