С какво ви дразнят свекървите? – 124

Боря се за забременяване, благодаря. Защо анонимна. Тук сме да споделяме.

ОК, ако приемем, че парите дадени на свекърите са отнети от семейните спестявания, ще трябва да приемем, че и парите за луксозните подаръци и екскурзиите на родителите на авторката на казуса, също са отнети от семейните спестявания. Тя обаче, няма нищо против второто.

И това е вярно.

Пардон, нещо съм се объркала.
Успех с опитите

Аз, образно, съм правила всичко, още докато заплатите ни бяха 6 долара.
Децата ми, обаче, не биха ме оставили на 60-70 години да ходя да мия входове, щом съм успяла да ги изуча до степен да имат хубави доходи.
И не аз избирам как да постъпят децата ми, за да ми се вменява вина, че внуците ми щели да бъдат лишени.
Всеки родител първо осигурява необходимото на децата си, а после, според възможностите и душевната си нагласа, прави каквото реши, за да подпомогне.

Съгласна съм, че ако децата желаят , предложат, изпратят помощ , според ситуацията или ще я оползотворя за много належащи и текущи нужди или ще я спестя за тях.Ама да искам, да очаквам като даденост, защото съм ги отгледала, няма как да стане, все едно да  лиша внучката, най-любимото и прекрасно дете😀
Още докато растяха децата ми сме били на едно мнение с мъжа ми да инвестираме в езикови курсове  тук и в чужбина, образование , квалификации, останалото те ще си го направят.
В същото време ако малко от малко предендираш за финансовата култура , това предполага социално осигуряване, пенсионни фондове, застраховане, дори и да си в сивия сектор , винаги има начин да се доосигуриш, застраховаш и тн.Така, че тази мантра колко сме били прецакани през прехода ние 50-60 годишните си е чисто оправдание за безхаберие и търсене на гостоприемник за паразитиране.

Голям залък лапни , голяма дума не казвай.
Никога не са ощетявани всички, все има печеливши във всяка ситуация.
Дразни си като даваш, пък като се ожениш, мъжът става твоя собственост, както и да се изкажеш, си е така чувството.Въобще не мислиш за родители докато ти не станеш родител.
Всеки иска да получава, не да дава, но у нас е вкарано и че крава от теле не сучи.Другаде не е така.

И за финансовата култура- ти нямай какво да ядеш, пък си прави пенсионни вноски.
Не защото не изкарваш, а защото разходите бол.
А спестяванията ти за дни станали милиони и после в канала.
Системата не позволи  акции, валутни операции не бяха за всеки, мъжът ми така и не разбра, че доларите са си пари.Де сме виждали финансова култура да се научим.
Информацията е най-ценната стока, който я имаше се оправи, успя,на други върнаха имоти, ама който се родил с късмет.
И все си мисля, че всички внуци са най-прекрасните деца.Ама се налага да ги лишаваме някои баби от велико бъдеще, защото бащите им не могат да се излагат да имат просяци за родители.
Ние сме виновни, така сме ги възпитали, да не търпят мизерия.

И в този ред на мисли, ако желаят е, и ако имат възможност децата.Обичта и грижата не са бартер.

И това дето написах е само обяснение на една от причините да сме прецакани.
Сега други ще са прецакани пък по подобни причини и ще им викат че са финансово некултурни.
След 9.9.44 други са били повече прецакани, взели са им доста големи богатства насила, както и земята на селяните после е прецакване да вземат и да я командва който не  е виждал земя.После я върнаха в прехода за който говорим, но нюха на селянина  и хъса да работи го няма, пак стана да се окрупни на безценица да се продаде от хора без финансова култура  или човешка такава- наследниците не милеят за земята и тежкия труд .

Както съм се заплеснала да пиша, до сутринта мога да си разсъждавам за варианти.

Стига с тази финансова култура де. Ще ви дам само два примера как цялата финансова култура в миг може да се изпари.
Случай 1 мъжи и жена финансисти, на високи постове с големи заплати, високи осигуровки, допълнително доброволно пенсионно, акции, земи, имоти. Мъже се разболява от рак и за десет месеца се теглят фопдове, застраховки, продават се земи и се прави всичко възможно да се спаси, но уви не се получава. Вдовицата му слава Богу остава поне с нейната висока пенсия и част от неговата висока пенсия както и няколко имота. Сега си представете, ако това бяха хора на средна заплата, с малко спестявания и с един апратамент, на тези хора какво щеше да им остане?
Втори случай.
Хора цял живот живели с лишения, работят, отглеждат 3 деца, образоват ги, женят ги, кръщенета на децата им правят, един ден им се запалва къщата и задено с нея изгарят и всичките им спесетни пари (защото мъжа не вярваше в банките заради фалита на ПЧБ и разни други преди години). Хората си продадоха земите и с част от застраховката платиха ремонта на къщата, ама децата им изобщо не им идва през ума да помогнат с нещо на родителите си пенсионери, а не че нямат възможност.
Това с финансовата култура......

За какъв лукс говорим при стойности от около 1000лв. за година? Че никак не ми звучи луксозна тази сума за поне 2 РД и почивка ?

А, не знам. Аз само цитирам авторката, която определи подаръците за нейните  родители като луксозни. Питай я какво е имала предвид. Може и финансова разбивка да направи.

Лукс може да се употреби и като определение за нещо, без което може и да се мине, ако нямаш средства за насъщния.

Аз , слава на Бога, още съм в позиция на  даваща, а не на получаваща, но да си кажа мнението. Зависи от човека. Моите покойни сестра и зет бяха много, много работливи. Скъсваха се от работа и имаха пари, огромна къща, друга къща, земя. От спестовност никъде не ходеха,  нищо излишно не купуваха, дори се лишаваха от необходими неща. Умряха в рамките на 3 г. те и двамата им сина. Всичко остана на двете им внучки, но едната и мъжът, с който живее  прецакаха другата и заграбиха всичко. Ето ви финансова култура. Цял живот трепане и  накрая в гроба. Остана съвършено  чужд човек  -мъжът, с който живее внучка им без брак, да се разпорежда .
Та човек не знае да спестява ли, или да профуква всичко.

Най-добре е някъде по средата. Живееш нормално, без да се стискаш и без да профукваш, гледаш си семейството, децата, позволяваш си нещата, които те радват, пък каквото остане след теб, остане. Родителите са длъжни на децата си докато са малки, после помощта вече е по желание.

Нали всеки наследник има запазени части, как така абсолютно всичко е прибрала само едната внучка? Вероятно има нещо там, което не знаеш.

След смъртта на сестра ми, зет ми приписа голямата къща( като казвам голяма, разбирай много голяма-изба, приземен с гаражи и стаи и три етажа всеки по 100 кв. м. ) на тази внучка, уж да го гледат. Парите, също доста голяма сума)  остана на негово име в банката. Да ама започна деменция, те извикали нотариус и зет ми в неадекватно  състояние  подписал в тяхна полза. След подписването той се влоши много и за един месец умря в пълна забрава от тях в една от стаите на приземния етаж. Аз ходех да го наглеждам, да  му чистя и да му купя нещо за ядене.  Ето така стана. Другата изобщо не беше уведомена. Разбра след дъжд качулка. Тя живее в абсолютна мизерия с мъж инвалид и в момента безработна в другата къща, в която няма  абсолютно никакви удобства- без баня, с външна тоалетна, без елементарни условия, защото нямат пари за по-добра квартира. А в голямата къща има 2 свободни етажа.   Ето това ѝ стори родната сестра под "мъдрото " ръководство на своя  "мъж".  Ако мразя някого, мразя тези  абсолютни неблагодарни, алчни двама души.

Другата внучка е добре да зареже емоциите и да постъпи максимално делово - адвокат, който да прецени какви са шансовете и след това, оспорване на сделката в съда. Вярно, 5-6 години се точат такива дела, но на финала има голяма вероятност да се вземе полагащия се дял.