Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 21

Е, то по тая логика, ако някой се осигурява на 1/3 от заплатата си задължително ще е некоректен спрямо мен. След като е бил 1 път некоректен спрямо закона.
Радваме се, когато няма проблеми и нещата са прости. As simple as that.
Ненужни драми и филми не са необходими. Е, може би само на енергийните вампири и негативистите.

Аз имам и регистрирани на мой адрес. Във всички случаи е било, когато вече са ми били наематели известно време. Изградили са доверие. Във всички случаи са били чужденци. И във всички случаи са казвали, "може и да се оправим по друг начин, на адрес при приятели, но ако може да стане на нашия адрес, да го направим".
Съгласявал съм се.
Но ако дойде някой от вратата и започне с претенциите, още без договор, ясно е, че ще има претенции до дупка. Сега по ковида дойдоха едни такива. Намалил съм наема на 2/3 и имат и претенции да обикалям 100 институции, нотариуси и тн. Казах им твърдо "не". И по живо, по здраво. За наем 2/3 си намерих други хора на следващия ден.

А защо трябва да започват от вратата с претенции?
1. Брокерката при първото обаждане ги уведомява за моите условия за наемане.
2. Пред входа на блока и преди огледа  им повтарям всичко бавно.
3. След като одобри имота му вземам данните и потретвам
     условията, които ще залегнат в договора.
4. При подписване договора се изчита на глад и наемателя
    подписва всяка страница.
5. След подписване ако поиска нещо го пращам да си прочете
     какво е подписал.

Естествено, че и аз разбирам проблема на наемодателите, и осъзнавам, че при дадените условия за тях в добрия случай е риск да се съгласят на регистрация, а в по-лошия може да се окаже дългосрочен проблем, който няма лесно решение.
И точно затова започнах да "разсъждавам на глас" как и защо се стига до там в по-широката схема на нещата (не само относно регистрации, а укриване на доходи както от наемателите, така и от наемодателите) и как заобикалянето на един проблем води до друг и до трети, които нямаше да ги има, ако още първия проблем беше разрешен по "правилния" начин.
Разбира се, че не можем директно да променим нищо, защото нямаме законодателна власт, но това не пречи да помислим по какъв начин искаме да се регулират нещата, така че да удовлетворяват всички.

Това, към което обаче имам точно нулево разбиране (=Verständnis, за няколкото човека, които ще ме разберат), е арогантността и егоизма, с които определени индивиди скочиха на амбразурата да се борят с вятърни мелници, все едно някой се е юрнал конкретно у тях да идва и да предявява "претенции". (Каквото и да значи това - нямам представа какви претенции имат потенциалните наематели, но не и това темата.) И се капсулират в свещената мантра "имота си е мой", имота ми това, имота онова... сякаш някой е хукнал да им го краде. И като резултат отказват да вникнат в същността на проблема, на който те самите са жертва, но дотолкова са се примирили с това, че не могат да си представят друг вариант.

Велт го каза много добре - наемодателите искат наематели, на които също толкова не им пука за правилата, колкото и на самите наемодатели, само че ако може само с тях да са коректни. Което работи чудесно, до момента в който интересите на двете страни не се пресекат. И тогава вече се гледа кой кого държи повече за топките.
@Танграта, ако някой укрива осигуровки, естествено не значи, че задължително ще те излъже, но определено значи, че има "нужната" нагласа спрямо обществото и системата, която е добра предпоставка да те изпържи, ако се окаже в негов достатъчно голям интерес. И обратно, ако някой плаща всеки месец няколко стотин лева повече осигуровки и данъци, отколкото би могъл да плаща, "само защото" така е редно, шансът да направи у вас цигания или да те завлече с неплатени сметки за 50-100лв. е много по-малък.

Вижте, аз повдигнах въпроса с осигуровките на наемателите, защото периодично най-вече наематели твърдят, че хазяите не плащали данъци, така че да ги заплашим с НАП/докладваме в НАП. Неплащането на осигуровки в повечето случаи е независещ от работещите факт - ако много се пънат, просто ще им покажат вратата на фирмата и трудно, почти невъзможно, ще докажат кешовите плащания за заплата, както и да са ги кръстили във фирмата.
За наемодателите плащането или неплащането на данъци зависи единствено от собствената им воля.
Но просто, за коректност, нека да не се плашим един друг с проверки от НАП и тем подобни. Щом едната страна не е изрядна, да не се прави на много морална и да упреква другата в некоректност към "бюджета".

За "претенциозните" кандидат-наематели - моето наблюдение е същото като на другите наемодатели. Ако още на огледа или веднага след подписването на договора почнат искания - това го искам, това- не го искам, трябва ми и ...., нещата няма да потръгнат добре. Дори да е само "не искам тази мебел/матрак и т.н.", това създава неудобства за хазяина, най-малкото къде да сложи тези неща. Веднага бих получила съвет - в мазАтА. Да, ама матрак в мазАтА, ако искам да го ползвам и след 1-2 години, хич не е добра идея. Едва ли има нормален наемател, който ще се съгласи да спи на матрак, пропит с миризмата на мазе. Аз също не бих се съгласила. А пък разглобяването на мебели, за да се съберат в мазе/таван или друго подобно помещение води до голям риск при следващо сглобяване да рухне.
Затова съм напълно съгласна с практиката - щом не ти харесва обзавеждането, значи се разделяме по живо, по здраво и не си губим времето, парите и не си късаме нервите един на друг. Да, възможно е да има минимални промени с дребни мебели и неща, ако наемодателят е съгласен. Но за това трябва да го попитат още на огледа.
Айша, пак по мои наблюдения, колкото и да обясняваш - не те слушат особено, нито пък четат. Колко пъти съм обяснявала, а и е написано в договора, за задържането на част от депозита до излизане не изравнителната сметка за парното. Материята по принцип не е лесна за разбиране, но съм се старала - обяснявам по 2-3 различни начина, все достъпно, според мен. И пак има драми при прекратяването на договора и изненада, че го пише в договора, подписан от тях. Пък поне преди финалната среща с наемодателя и уреждането на сметките да си дадат труда да прочетат договора. Но не, масово не го правят.

Мандарин, това за осигуровките се отнасяше за Танграта: Иначе за "плашенето с НАП", което казваш - да се плашим не е правилният подход, но пък какво лошо има да провери НАП? Ако единият не е коректен спрямо държавата, разбира се няма (моралното, поне) право да обвинява другия за същото - затова нека всички сме коректни. Това е, за което пледирам аз. Критиката е както към наематели, които се осигуряват на минимална заплата, така и към наемодатели, които приемат само плащане кеш срещу бележка (евентуално).

Това, което ти предлагаш е политика на "аз не те питам, и ти не ме питай", демек всички да си затваряме очите. Което е фундаментално грешно и е базовия принцип, на който се гради всякакъв вид "лоши практики" (корупция, укриване на данъци и каквото още се сетиш).

Що се отнася до претенциите - явно всички се концентрирате твърде много върху неоснователните капризи на наемателите, и не виждане основателните искания. Естествено, че ако не му харесва обзавеждането/матрака/пералнята, е свободен да си купи нова (и да ти я завещае после), или да си търси друго жилище. Това са субективни фактори и преценка на всеки човек дали му харесва или не, освен това са особености на самата оферта, точно както и примерно изложение, етаж, гледка през прозореца и т.н. Повечето от тях не могат (лесно) да се променят, затова жилището се предлага така, както е.

Адресната регистрация обаче не спада в тая категория. И както се каза многократно, тя не е по желание, а е задължителна. Пак казвам, не е претенция, не е каприз, не е субективен фактор искам/не искам - задължение! Не знам защо е толкова трудно да се проумее това.

Ако ти си избираш кола и дадена марка не ти харесва като дизайн, не може да кажеш на продавача "ама тая не ме кефи, искам да ми я направиш еди си как си". Той ще ти каже, ми като не ти харесва тая, избери си друга. Ако обаче колата ти харесва, но не й работят спирачките, ситуацията е друга. Той пак може да ти каже "ми като не ти изнася, иди другаде", и ти вероятно точно това ще направиш, което изобщо не значи, че е ОК да се продават коли с неработещи спирачки.

Не винаги  реалните осигуровки са определящи.
Присъствах на някакво служебно събиране. Слушах там един  млад меринджей/изпълнителен директор / за неволите му с квартирите. Според него е най-изгодно да живее 1 г, колкото е договора и да напуска. През това време дава пълна свобода на децата /2 и 5 г/ да рисуват по стените, да заливат диваните със сок и супа и др. магарии. Жена му също не се  престаравала с чистенето, прислужница не си заслужавало. Ами той си бил платил да омаже всичко и после да си излезе. Квартирата и режийните се плащат от фирмата, осигуровките са на тавана.

Айше, ето затова казвам, че това, което вие правите, е по-близо до хотелиерството, отколкото до наемодаването. Такива нагласи и очаквания, които този индивид има, се срещат по-скоро като отидеш на хотел, отколкото ако си у вас си. Не ги оправдавам в никакъв случай просто констатирам. Може и би и аз ако всичко "вкъщи" не е мое, няма да го приемам за "вкъщи", а за чуждо помещение, в което съм за малко. Когато съм го получил на голи стени, и аз сам съм си го направил да е "мое", го усещам по коренно различен начин. Жилището като такова разбира се пак не е мое, но когато ти си го направил да е твой дом, отношението е друго.

Слаш, ако наемателят не харесва пералнята, си търси друго жилище. Не ме устройва да търся място за моята, а неговата - не ми трябва и не я искам.
Сега, ако става дума за някаква дребна мебел - масиЧКа, 2-3-4 стола макс (дори 4 биха били проблем обикновено), все нещо може да се измисли. Но наистина да е дребно подобрение/разместване/изнасяне.

За адресната регистрация - обсъдихме въпроса  подробно, не виждам смисъл да продължаваме. Нека приемем, че редът е такъв, че не устройва нито наемодателите, нито наемателите. И за съжаление нито едните, нито другите можем да го променим. Теоретичните разсъждения кое е редно и кое - не, не помагат.

Да, ама цялата идея на моя пост от преди 3 страници бяха точно теоретични разсъждения. Които щеше да е добре да са и реални, но засега си остават теоретични. Мислех, че е ясно и видно.

Всяка промяна започва с "теоретични" разсъждения как трябва да бъде. Ако изхождаш винаги от "тва е положението" ще си вечно на едно място.

Темата с доходите стана дълга, защото аз не бях съгласна със Слаши специално в тази част на вижданията му. Съжалявам за което, но аз пак съм на мнението, че доказан доход или осигуровка с нищо не помага. Айша го е обосновала добре. Преди това и mandarinka-та.

Наши приятели си търсят парцел край нас в Косанин дол, та покрай тях ровя имотните сайтове. Бях изумена апартаментите в Бяла Черква на какви наеми се отдават - 500-700 евро, около 100-120 м2. Не е никак лош комплекса, но не разбирам какъв тип наематели дават такива пари за апартамент извън града. Но явно има.

Къде Наемодателят може да получи информация колко хора 'се водят'  в дадено жилище, което отдава?

Аз лично ходих при шефа на ГРАО в нашата община, за да видя има ли неизвестни мен лица, регистрирани в моето жилище. Не знам дали това е стандартната процедура, обаче.

На гишето на ЕСГРАОН-а в общината. С н.а. обаче. Преди 3 години ми казаха без проблеми, преди 2 седмици ми се накараха, че не можело, но все пак ми казаха - и за постоянен, и за настоящ адрес.

Какво ще рече това?Добре,че са казали все пак.С тоя смешен закон за защита на личните данни,често се правят на интересни за важни и сериозни неща.

Нотариален акт.