Ще се опитам да съм максимално кратка, но едва ли ще успея.
Ние сме компания от 3 семейства, които имаме общи интереси помагаме си в работата и извън нея, много се забавляваме, заедно сме по заведения почти всяка седмица, празнуваме рождени дни и др празници заедно. Смятах жените от въпросната компания за приятелки, но аз не съм била желана в тяхната компания и го разбрах по най грозния начин.
На последното ни събиране едното от момичетата спомена, че ще ходи на почивка по женски, но без повече подробности, мъжа и явно реши, че трябва да ме покани от нейно име, аз естествено му казах, че не е той човека които трябва да го прави и сменихме темата. След това, посредата на вечерта, когато и др семейство бяха там, ни в клин, ни в ръкав мъжа на второто момиче, ме попита с много подигравателен тон, дали съм поканена на тяхната почивка и като отговорих "не", как съм се била чуствала. Това на всеуслошание, естествено, на мен ми стана болно, обидно, може би ми е проличало. Малко след това ние с мъжа ми се прибрахме.
В толкова унизителна ситуация не съм испадала през живота си. Минаха дни от тогава, много ми е болно. Знам че никои не е длъжен да ме кани където и да е, но ние сме постояно заедно, просто не мога да си обясня защо така се получи. Мъжа ми казва че много се навивам, да не ми пука. Но ако трябва пак да изляза с тези хора, би значело че нямам достойнство. Вие как бихте постъпили.
Надявам се разказа ми да е разбираем.
Виж целия пост
Ние сме компания от 3 семейства, които имаме общи интереси помагаме си в работата и извън нея, много се забавляваме, заедно сме по заведения почти всяка седмица, празнуваме рождени дни и др празници заедно. Смятах жените от въпросната компания за приятелки, но аз не съм била желана в тяхната компания и го разбрах по най грозния начин.
На последното ни събиране едното от момичетата спомена, че ще ходи на почивка по женски, но без повече подробности, мъжа и явно реши, че трябва да ме покани от нейно име, аз естествено му казах, че не е той човека които трябва да го прави и сменихме темата. След това, посредата на вечерта, когато и др семейство бяха там, ни в клин, ни в ръкав мъжа на второто момиче, ме попита с много подигравателен тон, дали съм поканена на тяхната почивка и като отговорих "не", как съм се била чуствала. Това на всеуслошание, естествено, на мен ми стана болно, обидно, може би ми е проличало. Малко след това ние с мъжа ми се прибрахме.
В толкова унизителна ситуация не съм испадала през живота си. Минаха дни от тогава, много ми е болно. Знам че никои не е длъжен да ме кани където и да е, но ние сме постояно заедно, просто не мога да си обясня защо така се получи. Мъжа ми казва че много се навивам, да не ми пука. Но ако трябва пак да изляза с тези хора, би значело че нямам достойнство. Вие как бихте постъпили.
Надявам се разказа ми да е разбираем.
