Мъж и дете- помощ!

Fever Ray,така е.Той и яйца не можеше да пържи.Но се учи и има желание поне.Купи фритюрник,той пържи.Купи уред за изстискване на портокали,изстисква.
На мен ми е кеф да цедя лимони и портокали със старите цедачки,но никак не съм против новия уред.

Галинор,бившият ми мъж е живеел с баща си и майка си.Майка му не видях,казват,че е била много добра,но е починала преди изобщо да се запознаем.
Тя е родила и гледала 3 деца с разлика една година.Никога не е имала пералня,нито бойлер когато са били малки е имала...
Бившият свекър не разрешаваше да има пералня.Аз мога само да съм благодарна,че не се наложи да живея с него.Почина,затова нищо друго няма да кажа за него.

Аз имам от старите цедачки за цитруси, ама откак ползвах електрическа цитруспреса, не искам да ползвам старите - с пресата много по-лесно и бързо става, че и повече сок успява да изцеди.
При прането няма никакъв смисъл от пране на ръка. Нито се изпира добре, нито се изцежда добре, пък после и гладиш като гламава. Хората не са измислили случайно всякаквите приспособления за търкане, изцеждане и накрая и цялостно изпиране и изсушаване. П. П. И при пране на ръка дрехите се захабяват по-лесно.

За стиснатите хора има смисъл.

Имам приятелка с мързелив по нейните думи мъж. Тя обсче е избирала по съвсем други качества и  беше  удовлетворена от живота си с него. Настъпи момент, в който тя не може да поема домашната работа, поради на пръв поглед неособено сериозен физически задравословен проблем. Без скандали, без драми тя успя да постигне хармония и в това си положение.
Сега казва, че не може да го познае. 50 годишен мъж помага в домакинството, така както никога не го е правил. Ние проблема ѝ го решихме, но мъжът ѝ продължава да партнира.
Не бързайте да съдите и да давате крайните си заключения кой какво, как и защо.

Дренка, мене не ме мисли с "истериите за задночастието". ММ не е такъв, мисли като мен. Двамата имаме идеята, че семейството е подкрепа. За всички и във всичко. За него няма "женска" работа. Единственото е, че има "мъжка" - тежко на мен не ми е позволено да вдигам. Готви, чисти, пуска пералня. Не е станал по-малко мъж, а съм сигурна, че когато бебка се роди, ще имам неговата пълна подкрепа.
Не на свекърва ми, на която той сам обясни, че детето се гледа от родителите и нейната "помощ" ще се състои в това да идва да се радва на бебето.
Надявам се, че и дъщеря си някой ден ще науча да оценява мъжа не само по външния вид, но и по държанието.
Дори Попи в случая не иска много. За мен иска някакъв толкова минимален минимум, че направо е страшно, че се налага да го "иска". Трябва да го получава по дифолт. Какво остава за повече.
Отново казвам, докато има такива мнения в жените, мъжете все ще са такива. Която може да отглежда и порасналият благоверен, наравно с бебето, да си го прави.
Но да не изкарва, че това е нормално, или че жената е лоша, защото очаква нормалните неща.
И дома, и детето са общи. Какво значи не се справя?! Ми ако не се справя да си изчисти задника сам, пак ли жената трябва да припне да чисти?

Като нямаш лични проблеми, интересно откъде го придоби тоз грубия изказ по адрес на мъжете, на нечий мъж и въобще по въпроси, които не касаят теб пряко.
Ако търсиш начин да се пребориш с неправдата, не е този

Дренка,мъжът на твоята позната я обича.Това е.За него приоритет е тя да е добре най-вероятно.
Дядо ми така обичаше баба ми.Имала е много проблеми и тя,той също я гледаше в очите.Нас,цели 3 внучки,ни гледаше сам по цели дни.Няма да забравя един път звънна телефонът.Някакъв приятел искаше да излязат с дядо ми.Дядо без никакви признаци на ядосване обясни,че са му вързани ръцете с бръмбазъците (така ни викаше).За него семейството явно е било на първо място.Той почина на 92,баба е жива още.Тя е на 90.С моя приятел си говорим,че вероятно тази огромна любов и грижа един към друг им е помогнала за продължителността на живота.Това си е наша теория,но така мислим по въпроса.Дано и ние успеем да сме щастливи заедно (ако не става заедно и поотделно може,но искам да е заедно).

Дренка, просто ми писна с този рефрен " Ма той е мъж, как ще..."
Понеже съм работила в магазин дълги години, това си е тежка и неблагодарна работа, макар и не най-тежката. Нагледах се на колежки, които се съсипваха буквално, за да може децата им да са нахранени. Защото Мунчото вкъщи не може едни яйца да сложи. Не им стигаха часовете тежка работа, а вкъщи захващаха и втора, че и трета смяна. Малко ми беше стряскащо, защото вкъщи никога не е било така. Омразно ми е и то много, когато виждам такова примирение. Ми той си е такъв, такъв е животът, така са нещата.
Не, не са! Той ще си е "такъв" докато му се позволява, а живота не е да се съсипеш, защото партньора ти не може да изчисти една стая.
Нещата ТРЯБВА да се променят и зависи от всички ни тази промяна.
Утре, ако не дай си Боже, стане нещо с мен, как ще се справи бащата, който един памперс не е сменил, нито пък може да сготви една манджа?
Кой ще ми отгледа детето, ако самият баща има нужда от "гледане"?
Защото когато не можеш да си изчистиш дома, да се нахраниш и облечеш, в изпрани дрехи, то имаш нужда от гледане.
Наистина ми е адски непонятно и дразнещо, че жените са съгласни да "отглеждат" мунчовци, само и само за да кажат, че имат МЪЖ. Ами не е мъж това, пораснало дете е.

Пак е до човека и доколко държи на семейството си.
Най-правилно ,лично за мен, се е изказал Айнщайн,че всичко е относително.Нещата се променят,всеки се променя,но само ако реши и поиска.Ако смята,че постъпва правилно и е убеден в действията си.Иначе стават скандали и разводи.

Учудвам ви се на търпението да четете постовете на Дренка. Аз отдавна ги пропускам.

Спри да го повтаряш тогава тоя рефрен, с обратен знак. Как може да ти писва от чуждите мъже, аз не знам, но това са си техните животи.
Върви чети дразнещата тема - събрали се с мъже, третират ги като бавноразвиващи.
От какъв зор пък да обиждам мъжа на таксва, а не нея, че не си знае даже интереса.

Това са техните животи, в които те възпитават децата си на същото.
И някой ден моето дете ще трябва да учи с тези деца, някой ден и партньор да си намери, пак сред тях.
И какво? Защото мамата на "детенцето" не е тропнала на Мунчо да се стяга, която дете ще има два избора : примирява се с положението, или си заминава да търси друг?
Аз ще я науча, ще я подкрепям. Но каква ми е сигурността, че няма да и се случи същото като на Мокинг Джей? И тогава ще трябва да убивам, защото някакъв е научен, че той е МЪЖ и не може такива работи.
Затова се дразня. Докато го приемаме за нормално, то ще продължава. Колкото по-малко търпимост има към такива неща, толкова по-бързо ще изчезнат. Но за целта самите жени трябва да не проявяват търпимост.

Жените, и мъжете е добре да възпитават с личен пример. Не с обяснения, от дълги по-дълги. Това твое дете или е много малко, или въобще го няма, защото не знам как си представяш, че децата ти ще учат и ще се срещат основно с такива като теб/тях. Не е възпитателно

Синът чисти с мен.Мивки мие той,гърнето го търка сам,но накрая аз го доизмивам,че е гнуслив от малък.
Помага,пазари.Не иска да готви,но му казвам,че ще му се наложи.
Когато беше малък,обичаше да прави баница с баба си.Сладки сме украсявали заедно...
Какво като е мъж,трябва всичко да може да прави.
Животът е мноооого по-различен от преди,жените сега също работят.
Монкинг Джей?За Игрите на глада ли става въпрос?Дано никога човечеството не изпада в такива крайности.Ужасно е.

Съфорумката Мокинг Джей, която сподели вчера, че е била жертва на насилие.
Деца се възпитават с пример, да. И аз със пример съм възпитана. Но живота не ни пита какво да ни поднесе, нали?
Не очаквам да е само с такива деца, разбира се. Но ако тези деца са 60-70% от всички, малко трудно ще е да остане незасегната.
Както на мен някога всички жени се впускаха да ми обясняват как ТРЯБВА да се науча, за да гледам мъжа си. Не защото ми трябва на мен, не защото това е нормално за всеки човек, а защото трябва да го гледам благоверният.
Колко прокоби съм чула от близки и познати, че мъж няма да ме търпи мен, че ще умра сама едва ли не, защото смятам, че половият орган не определя домашните задължения. Намерих си такъв, който мисли като мен. Надявам се, че и моето дете ще има този късмет.
Това не значи, че не се дразня максимално на всякакви такива изказвания.
Някога е било нормално и да бие мъжа. Съмнявам се някоя жена да го иска наистина. Но все още се намират хора, за които е "нормално".
Разберете, това че някога се е търпяло така, не значи че сега трябва да продължава. Колко бързо от "Щом те бие, значи те обича" обществото стигна до " Насилието не е нормално?". Има още такива случаи, прекалено много са, но напредък има. И този напредък се дължи на неприримостта към подобни прояви.
На факта, че обществото като цяло започна да отрича насилието.
Две поколения бяха нужни, за да стигнем до тук. Насилието няма да го изкореним напълно, за съжаление.
Но в момента има достатъчно лостове, с които жертвата да се измъкне. И най-вече, самата жертва да не бъде сочена като виновна. Да има програми за подкрепа, да има едно базово разбиране, че НЕ Е окей това.
Също толкова бързо може да променим и другите неща. Но с натрупване, със промяна в средата.
Колкото повече жените изискват тези неща, толкова повече мъжете ще ги учат. Колкото повече мъже ги правят, толкова по-бързо ще започнат всички да го правят.
Но за това са нужни две неща. Да няма натиск от страна на мъжете "какъв мъж си, ако миеш чинии" и да няма натиск от страна на жените "каква жена си, ако не можеш да си оправиш къщата". Трябва базовото разбиране, че тези неща да задължение на всеки човек да се настани.
А изглежда жените са по-големи противници на това. Дали защото вече са минали този път и искат и други да са така, дали защото са вече толкова "свикнали", че промяната ги плаши, не знам. Но е факт, че най-големите противници на правата на жените, са били самите жени. И след толкова вече години, нищо не се е променило в това отношение.