Страх от обвързване

  • 4 376
  • 55
# 15
Ти си в средата на 20те... Не виждам смисъл от бързане да стоиш да му правиш компания докато той гледа телевизия и да си играете на семейство без да сте такова.
Имаш си изградена рутина и навици, които са в твоя дом - абсолютно нормално е да не се чувстваш "като у дома си" в чужд дом, без твоите неща.
Искам да кажа, че това, което чувстваш е абсолютно нормално - аз също не съм била готовоа с гаджетата си на тази възраст да го играя примерна домакиня на дом, който не е мой. Срещайте си се така и то времето ще си покаже...
Виж целия пост
# 16
Не искам да обсебвам темата на момичето, но като видях заглавието много се припознах и мислех, че ще намеря отговорите и за себе си, но понеже нейните въпроси са други си позволявам да задам и аз своите.

Изпитвам наистина огромен страх от обвързване. На 21 съм и досега сериозен приятел съм нямала (изключая някакви “гаджета” в детската или в първи/втори клас). Всеки път, в който някой се доближи до мен с идеята да сме нещо повече аз започвам да изпитвам физически неразположения - свива ми се стомаха от страх, всеки път като се видим изпитвам чувство на безпокойство, че това, което правя не е ок, понякога се е случвало и студена пот да ме облива... Ужасно е. Да не говорим какво се случва ако някой реши да ме прегърне или целуне ... ужас и половина, да заспя в легло пък с друг човек - означава никакъв сън за мен. Не знам откъде е този страх да се обвържа, семейството ми смея да кажа ми е дало добър пример за едни любящи и държащи един на друг хора. Някаква издънка съм явно, но наистина изпитвам страх всеки път, когато някой иска да опитаме да сме повече от приятели и го отрязвам почти веднага. Освен да се консултирам със специалист има ли други начини да го преодолея този страх?
Виж целия пост
# 17
Звучи като леки паник атаки - има упражнения за дишане в интернет - потърси ги, витамините помагат, при по-силни физически проявления, които пречат на нормалното живеене има леки успокоителни, може да пробвате в началото с прост валериан и успокояващи чайове, ако в един момент се наложи нещо по-сериозно, специалист ще ви помогне и ще изпише нещо.
Виж целия пост
# 18
Защо свързваш  желанието за близост с обвързване?
Виж целия пост
# 19
Защото желанието за близост също ме плаши колкото обвързването. Да речем обаче, че с приятели от дълги години нямам проблем да излизам, да се прегърнем като се видим, като се разделяме да се прибираме и т.н. Едно момче обаче направи ли стъпки към мен,  започне ли да дава индикации, че иска повече от приятелство, опита ли се да е по-близък с мен, а вече е признал, че иска повече се започват именно тези проблеми със страха.
Виж целия пост
# 20
А въобще влече ли те другия пол?
Виж целия пост
# 21
Влече ме, разбира се. Мечтая си да имам семейство и деца един ден. Понякога се замислям колко ще е хубаво да имам човек до себе си, с когото да се подкрепяме, да си разказваме как ни е минал деня, да сме там за другия във всякакви моменти  и да се обичаме. В следващия момент обаче се замислям колко всъщност се страхувам от нещо подобно и че за да стигнем до този момент аз трябва много да работя над себе си и страховете си.

Трудно ми е да дефинирам от какво точно изпитвам този страх дори, но е факт, че се случва...
Виж целия пост
# 22
Може много причини да има, но ще ти е трудно сама да ги откриеш.
Но ако наистина искаш - ще направиш нещо по въпроса. Психолог, регресия и тн.
Виж целия пост
# 23
Привет, не знам дали публикувам в правилния раздел, извинявам се предварително ако не е така, бих искала съвет относно ситуацията ми и различна гледна точка.

Та с оглед изложеното,бих искала да попитам дали според вас това е нетипичен случай и имате ли някакви съвети за преодоляване на тези чувства , и изобщо мнения по темата , дали това е пречка за развитието на връзката итн ?

Много правилно мислиш, според мен.
Не виждам защо трябва да се лепнеш като гербова марка за него и да престанеш да имаш лично време и лични интереси?
Нека свиква, че не си инвентарен номер към жилището.
Когато почувстваш нужда да си пренесеш багажа, направи го- това ще е крачката към рутината на семейния живот.
Дотогава, живейте с кеф като гаджета със сериозни намерения.
Това време- хем в сериозна връзка, хем свободна от семейни битовизми, не се връща.
Виж целия пост
# 24
Не искам да обсебвам темата на момичето, но като видях заглавието много се припознах и мислех, че ще намеря отговорите и за себе си, но понеже нейните въпроси са други си позволявам да задам и аз своите.

Изпитвам наистина огромен страх от обвързване. На 21 съм и досега сериозен приятел съм нямала (изключая някакви “гаджета” в детската или в първи/втори клас). Всеки път, в който някой се доближи до мен с идеята да сме нещо повече аз започвам да изпитвам физически неразположения - свива ми се стомаха от страх, всеки път като се видим изпитвам чувство на безпокойство, че това, което правя не е ок, понякога се е случвало и студена пот да ме облива... Ужасно е. Да не говорим какво се случва ако някой реши да ме прегърне или целуне ... ужас и половина, да заспя в легло пък с друг човек - означава никакъв сън за мен. Не знам откъде е този страх да се обвържа, семейството ми смея да кажа ми е дало добър пример за едни любящи и държащи един на друг хора. Някаква издънка съм явно, но наистина изпитвам страх всеки път, когато някой иска да опитаме да сме повече от приятели и го отрязвам почти веднага. Освен да се консултирам със специалист има ли други начини да го преодолея този страх?
Казваш, че изпитваш неистов ужас от близост с мъже/момчета, които показват, че те харесват. Досега влюбвала ли се в някой и какво е било отношението ти към него, ако и той е споделял чувствата ти, пък дори и да не ги е споделял? Възможно е това чувство на страх да отшуми, когато срещнеш момче, което силно харесаш, може тогава съвсем естествено да се получат нещата и да не те е страх. Казваш, че родителите ти са те отглеждали в любяща среда, но възможно ли е да има някакъв случай в детството ти с тях, който да ти е повлиял и сега ти да изпитваш този страх.Ако смяташ, че това ще се отрази на интимните ти връзки занапред по-добре се консултирай с психолог.
Виж целия пост
# 25
Определено ме накара да се замисля с въпросите ти, Lorena Mari. Hug
Не се сещам чак да съм се влюбвала в някое момче. Изпитвала съм сериозен интерес и съм мислела, че нещата може да се получат и съм готова да опитам въпреки страховете си. В момента обаче, в който момчето започна да прави крачки към това да задълбочим отношенията си бих спирачки и общо взето нещата приключиха дотам.

Искрено ми се иска да вярвам, че като дойде правилния човек нещата ще се получат и ще ги усетя обаче съм на 21 и вече започвам да се замислям, че тези проблеми не се борят току-така и дори да дойде “моят човек” от страх е възможно да проваля всичко. Disappointed

Колкото до родителите ми - ако трябва да съм честна съм се замисляла. Дали е възможно нещо, което съм видяла/чула дори в невръстна възраст да ми е повлияло сега, но за жалост не мога да се сетя. Вероятно ако поработя с психолог може да излезе, но ми се искаше преди да опра до тази възможност да чуя различни мнения и евентуално съвети, защото го отчитам като доста голям проблем, който от няколко месеца се опитвам сама да боря като за начало, без специалисти.
Виж целия пост
# 26
Определено ме накара да се замисля с въпросите ти, Lorena Mari. Hug
Не се сещам чак да съм се влюбвала в някое момче. Изпитвала съм сериозен интерес и съм мислела, че нещата може да се получат и съм готова да опитам въпреки страховете си. В момента обаче, в който момчето започна да прави крачки към това да задълбочим отношенията си бих спирачки и общо взето нещата приключиха дотам.

Искрено ми се иска да вярвам, че като дойде правилния човек нещата ще се получат и ще ги усетя обаче съм на 21 и вече започвам да се замислям, че тези проблеми не се борят току-така и дори да дойде “моят човек” от страх е възможно да проваля всичко. Disappointed

Колкото до родителите ми - ако трябва да съм честна съм се замисляла. Дали е възможно нещо, което съм видяла/чула дори в невръстна възраст да ми е повлияло сега, но за жалост не мога да се сетя. Вероятно ако поработя с психолог може да излезе, но ми се искаше преди да опра до тази възможност да чуя различни мнения и евентуално съвети, защото го отчитам като доста голям проблем, който от няколко месеца се опитвам сама да боря като за начало, без специалисти.
Идеята за психолог е добра, по-скоро не се замисляй, а потърси добър такъв. Сама казваш, че не знаеш от какво е породен този страх (а може би знаеш, но спомените ти да са скрити много дълбоко като защитна реакция-тук може и да си въобразявам). Ако предположим, че има вариант, в който уж преодолееш този страх не е сигурно кога неочаквано може пак да се породи,защото така или иначе той е в теб, а ти не знаеш каква е причината за него.
Възрастният човек няма спомени от времето, когато е бил бебе, дете на 1-2 години. Може да попиташ родителите ти, бабите, дядовците какво дете си била, как се те гледали и т. н. Не е сигурно дали ще ти отговорят, но не пречи да опиташ.
Виж целия пост
# 27
По въпроса на второто момиче, което писа - много ми напомни сюжета на една книга ''Ще те чакам", там главната героиня е била изнасилена анално като тийнейджър, и дълги години изпитва ужас от физически допир. Искрено се надявам да няма нещо подобно и да успееш скоро да пребориш тези страхове.

На първото момиче - на мен това твое желание да си запазиш свободата и да не промениш нищо, заради въпросното момче, ми говори, че просто не искаш по-сериозно обвързване. Завиждам ти за което, никога не съм могла така Simple Smile
Той може да иска да си там, дори когато гледа мач, просто защото иска присъствието ти в живота си. А може просто да не му се седи сам, няма как да знаем.
Виж целия пост
# 28
Александра, ти не си готова за връзка, а приятелят ти е готов. Не се насилвай да се променяш, тази готовност ще дойде с времето, или не, бъдещето ще покаже.

Анонимна, определено имаш нужда от психолог. Определено нещо си видяла / чула, не непременно в семейството на родителите ти (филм? книга? разказ за насилие, свързано с физическа близост), което те е стреснало и от където подсъзнанието ти дава сигнали за опасност при близост.
Размисли за себе си каква може да е причината, защото и психологът най-вероятно ще води разговора в тази посока.
Виж целия пост
# 29
Много ми е чудно как по-точно му губи времето на младежа Александра, както някои потребители писаха. За какво да го използва това време ако не му го "губеше" тя. Какво лошо има да са гаджета по-дълго време, да се опознаят? Защо трябва непременно да живеят заедно? Вярно, че по този начин по-бързо ще се разбере ако не си подхождат. От друга страна хората в различна степен се нуждаят от свободата си и за един свободолюбив човек такова преждевременно натискане за съвместно съжителство може да му дойде много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия