Какъв процент от доходите си спестявате с цел пасивни доходи?

Аз включвам имоти и фондове. Нито един от тях не мога да развържа и ликвидирам, за да си покрия ежедневни разходи. Това активи ли са или пасиви?

Дефинициите са полезни, защото те до голяма степен предопределят финансовите решения на хората. Ако приемаш жилището, в което живееш за актив, живееш по един начин, ако го приемаш за пасив, по друг.
Моето разбиране за пасив и актив (повлияно от Кийосаки) е обяснено тук. Явно други хора във форума го разбират по друг начин и от там започна обсъждането на Asset / liability

https://www.richdad.com/what-are-assets-and-liabilities

Жилището е пасив, ако разходите по него са по-големи от покачването на цената. Ама у нас не е така, а Киосаки говори за САЩ. Мога да продам моето за 200 000 евро, а съм дала под 150 000 за всичко. И разходите по самото жилище са няколко стотин лева ( данък, такса смет, режийни). Останалото (парно, ток вода) не са разходи за жилището, а за мен. Та какво са 500 или 600 лева годишни разходи спрямо 100 000 ръст за три години???


Пък и Киосаки има жилище, нали? Не живее под моста, ако и домът му да е пасив
 
Има и друго - както казва Джейсън Борн, почивката е оръжие. Та за да можеш да печелиш, пари трябва да почиваш и да се възстановяваш, за да си във форма. В този смисъл жилището е инструмент за успеха, от там актив.

Да, това е момент, който хората често пропускат. И не само като финансов актив, а и като социален - това е средата за теб и семейството ти, хората, с които вие и децата ви общувате непосредствено всеки ден. Т.е. надяваме се, че е актив, защото може да бъде и голям пасив...

Ако се смени думата "жилище" с "добри приятели", "здравословна храна" или "ваканция", може да се каже абсолютно същото и за тях. И те са важни за успешната реализация и щастието на семейството, но никой не ги смята за финансови активи.
Има и друга страна на жилищата - мои познати си ипотекираха апартамента, за да го ремонтират. След това си загубиха работата и не можеха да си платят ипотеката. Апартаментът им беше продаден с ЧСИ.
Баба ми дълги години е строила и поддържала къщата си на село. В момента там живеят под 20 души, над 90% от къщите са за пуснати. Но тя си вярва, че къщата й е ценна. Не й противоречим. Тези хора са живели, вярвайки си, че жилищата им са активи. Емоционалната привързаност към жилището не го прави финансов актив.

Селските къщи, особено е Северна България, са пасив.
Едвам се отървах от къщата на татко, на безценица, защото основно цигани останаха в селото и никой не иска да купува там.
А е било предложено за град, с 5000 жители на времето, 2 училища, ясли, градина, родилен дом.

Аз не мисля, че съм говорила за емоции. Но щом не искаш да е актив - супер. Нека не е актив, и какво от това? За мен това нищо не променя.

А ти си продай жилището, защото виждам, че пасиви не ти трябват. Обаче тогава ако ти се наложи няма да има и какво да ипотекираш.

За мен това променя следното: Смятам жилището за пасив, следователно ако си купя жилище за 150,000 евро, в което да живея лично, това означава, че съм инвестирала други 850,000 евро в неща, които ми носят доходи. Не бих си купила толкова скъпо жилище преди това.
От друга страна ако смятах, че жилището ми е актив, щях да инвестирам всичките си пари (150,000 евро) в него и едва след това да започна да мисля за инвестиции, които носят доходи. Така вероятно много трудно щях да постигна финансова независимост.
Не съм казала, че пасивите са ненужни. Смятам, че парите инвестирани в активи трябва многократно да надхвърлят пасивите, не изобщо да нямаш пасиви.

Рокстар, смятам, че инвестиции, които в момента не носят печалба - имоти за отдаване под наем, които стоят празни или фондове, които са на загуба, също са пасиви. Затова е добре да имаш много източници на доходи, защото неименуемо някои активи ще имат периоди на "пасивност".

Това твоето е сектантство. Не говорим за яхта или ЕС класа, а за основно жилище. За нещо, без което не можеш да живееш пълноценно. Да те питам - кога смяташ, че ще има 850 000 евро в активи? И къде и как ще живееш до тогава? А нали знаеш (повтарям се), че животът е това, което ни се случва докато правим планове за бъдещето.
Разбира се, трябва и сектанти да има и ти желая успех. Аз лично гледам да бъда умерена и балансирана, защото има само един живот за живеене.

Това е интересно виждане. Аз лично не го споделям, де, но всеки си гледа от собствената камбанария.

В Мюнхен едно жилище ново строителство 100-тина квадрата на добро място, надхвърля милион евро. При старите и запазени строителства, разликите в цените не са огромни.  В един от най-скъпите градове за недвижимо имущество в Европа, тази сметка може да излезе само ако вече си инвестирал.. как се падат.. грубо 6 милиона евро някъде другаде, докато плащаш наем. На малко хора би им се получило.

Давам пример с Мюнхен, защото познавам пазара по-добре от на други места, но в  повечето атрактивни европейски градове, човек би имал същия проблем.

Хм, бих искала да видя как купуващият си жилище за 100 000 евро в България, преди това е спестил малко над половин милион в активи, докато е плащал 500-600 лв наем.

Сектантство? Странно държание в един нормален свят? Около половината фирми фалират през първите пет години, но въпреки това се смята за нормално да започнеш свой бизнес. Средното семейство притежава 300 хиляди вещи и това се смята за нормално. Размерът на порциите се е удвоил през последните 50 години. Ядем двойно повече от това, което нашите баби са яли на нашата възраст, но смятаме, че се храним нормално. (Статистиката е за Америка. В България и в мнго други страни смятам, че бързо вървим натам.)

Но в този нормален свят е странно да имаш високи пасивни доходи и да постигнеш финансова независимост през 30те си години. Да не трябва да се притесняваш за пари и да бъдеш свободен да работиш каквото поискаш, колкото поискаш. Ето и за българската действителност - нормално е да работиш до 65, да изхарчиш почти всичко, което изкараш, да живееш с пенсия от 300 лв и да отопляваш една стая от тристайното си жилище.

Уиш, ще инвестираш 200,000 евро докато живееш под наем. Никой в началото на 20те си години не знае къде ще работи и къде най-добре да си купи жилище. Ще живееш със съквартиранти, не сам да плащаш 500-600лв. Когато прецениш кое място е подходящо - град, район, ще си купиш жилище за 50,000 евро. Най-добре след като си намерил половинката си, за да е удобно мястото и за двмата. Ще изплащате жилището с парите, които давате за наем и ще инвестирате още 200,000 в активи. Ще го продадете и ще си купите дом за 80,000 след като сте инвестирали около 400,000. Така постепенно вдигаш пасивите и активите. Не започваш с това да заключиш 150,000 евро в дом, без да имаш пасивен доход. Но малко хора го правят.

Знам, че се смята за нормално да си купиш собствено жилище, да пестиш максимум 10% от доходите си за старини, да имаш пасивни доходи само ако наследиш някое жилище или ниви, да държиш парите си в спестовна сметка, а не да инвестираш на борсата. Просто ми е чудно защо.

Последно - направи темата да ни изнасяш лекции или да научиш нещо все пак?

Защото ако е да ни показваш колко много по-добре знаеш - извади колко  ТИ си спестила, колко са твоите пасивни доходи и какви активи имаш, а не да ми развяваш някакви суми ей така във въздуха от нищото.

Звучи ми като въобще да не ти е ясно какво е бизнес, какво е спестяване, какво е инвестиция, и какво е общ доход.

Ти колкото си искаш цитирай как фалирали бизнесите, обаче тия които шиеха и продаваха маски докато нямаше си направиха един сезонен бизнес доход толкова бързо, че не им трябва да са 100 годишна компания, за да се радват на живота  и парите си.

Вече съм писала колко ми е пасивният доход - 2,500лв на месец при около 5% доход от вложенията. Всеки може да изчисли колко са общо вложенията. Писала съм също, че в момента живеем с около 1,800 на месец, така че засега ни стигат.
Опитвам се да науча нещо от хора в темата, които искат да се издържат или вече се издържат от пасивни доходи, но основно се включват хора, които пишат как е невъзможно. Така че се уча основно от тези, които споделят за пасивните си доходи.