Майка ми не иска да си тръгне

  • 7 721
  • 93
# 60
Искам искрено да благодаря на всички за съветите ще се опитам въпреки , че съм пробвала и сякаш буца ми засяда в гърлото когато започна да говоря . Но ще опитам да й кажа в прав текст , че вече не може да идва у дома изглежда че това е единствения вариант.
Аз съм на възрастта на баба ти, не на майка ти и едно ще ти кажа- в никакъв прав текст няма да й обясняваш,че не я искаш вкъщи.
Що за човек ще си и как ще се гледаш в огледалото после?
2 деца имаш и те ще постъпят с теб по същия начин.

Защо упорито не искаш да ги отделиш в другата стая, се питам?
Готова си да скъсаш всякаква връзка с майка си, вместо да направиш най- нормалното нещо- да създадеш удобство за семейството си в жилището.

Да, тя не е права да ви притеснява така и да, ти трябва да живееш собствения си живот, но ако тя е нетактична и нараняваща, ти трябва ли да си същата?
Виж целия пост
# 61
Щом е загубила първото си дете, сигурно е била и е по свой начин може би твърде загрижена и тревожна за теб и иска да е все около теб.
Това е разбираемо докато не прехвърли едни граници на нормалността. Аз съм дъщеря на майка, която преди мен е имала 6 неуспешни бременности. Отне ми някоя и друга година, за да осъзная, че категорично отказвам да служа да терапия на травмите ѝ от миналото. Не съм я забременявала аз, не съм предизвикала аз фаловете с предходните ѝ бременности, няма да прекарам живота си като лекарство за непреодолените ѝ травми. Има психолози, психоаналитици, психотерапевти, психиатри. Да се обърне към тях. Мен да ме ражда не съм я карала.
Виж целия пост
# 62
Нелина, майка ти в момента у вас ли е? С повечето си багаж ли е или с една торба дрехи?
Поговори с мъжа си предварително, че сте решили да отделите децата самостоятелно в стая. Наистина е добре да го направите,както са те посъветвали по-горе. Проведи разговор с майка ти, като се постарай да не намесвате миналото, кой колко е страдал и да мерите неща, които не са за мерене. Щом е загубила първото си дете, сигурно е била и е по свой начин може би твърде загрижена и тревожна за теб и иска да е все около теб. Златна клетка споменаваш.
Малко странна ми е ситуацията, която разказа за пристигането ѝ с брат ти (на 12 години) на рождения ѝ ден, съвпаднал с изписването ви от родилното...
Както и да е. Минало. Просто искам да ти кажа, че едно и също нещо може да се каже по различен начин, така че да не обидиш отсрещната страна.
Кажи ѝ, че с мъжа ти искате да си направите самостоятелна спалня, да си се радхождате по гащи като нормално семейство у дома си, а постоянното ѝ присъствие ви кара да се съобразявате И с нея /не ви пречи, а се съобразявате Simple Smile /, освен с децата си. Млади сте, искате си лично пространство. Няма да е проблем понякога да отсяда за нощувка у вас, но я молиш това да става след предварителна уговорка, за да си съгласуваш плановете с мъжа.
Бъди деликатна, но ясно очертай изискванията ВИ.
Колкото и странно да звучи ситуацията да така беше аз родих на 12 март и ме изписаха 4 дни след раждането  а тя е на 16 март ( рождения й ден) по това време брат ми беше на около 12 години ( нашата разлика е 7 год.) . Точно на този ден вечерта те доидоха . Не съм си измислила нищо това моята история . Всъщност моята история е много дълга. Въпреки че аз съм едва на 26 . Наложи ми се да порасна много рано И изобщо не се чувствам на годините на които съм а много по- голяма 😥
Виж целия пост
# 63
Моята беше така и накрая на 30 най-безцеремонно един ден се изнесох без да казвам къде. Сега на нея й се струпаха други грижи на главата и моето оцеляване не й е приоритет номер 1. Дистанциране, колкото и да е неприятно. Иначе докато е жива няма да се откаже от ролята на "майка-орлица".
Лошото при мен е че моята ме следва навсякъде
Виж целия пост
# 64


Колкото и странно да звучи ситуацията да така беше аз родих на 12 март и ме изписаха 4 дни след раждането  а тя е на 16 март ( рождения й ден) по това време брат ми беше на около 12 години ( нашата разлика е 7 год.) . Точно на този ден вечерта те доидоха . Не съм си измислила нищо това моята история . Всъщност моята история е много дълга. Въпреки че аз съм едва на 26 . Наложи ми се да порасна много рано И изобщо не се чувствам на годините на които съм а много по- голяма 😥

Без извинение- какво толкова престъпно намери в идването им, че не се сещам?
Теб те изписват от родилното- първо дете ти е- на нея, първо внуче.
Да, съвпада и с рожденния й ден, и какво?
Нямало къде да спят. Ами, на земята ще постеля и ще легнат за една вечер- това са майка ми и брат ми, не Гина от Сурсулево.
Не знам в какво се е състоял тежкия ти живот, но дали не намекваш, че тя ви го е стъжнявала?
Виж целия пост
# 65
Е, сега. Току що изписана от болницата с бебе ще постила на земята да спи катунът. Айде, чак толкова нЕма нужда.
Виж целия пост
# 66
Не съм изчела темата, цялата.

Ти казвала ли си й, че на мъжът ти му е неудобно/ неприятно тя да живее с вас?
Виж целия пост
# 67
Е, сега. Току що изписана от болницата с бебе ще постила на земята да спи катунът. Айде, чак толкова нЕма нужда.
Хора различни- няма нужда, но и не е болка за умиране, че да се изтъква като някакво огромно прегрешение.
От друга страна- авторката има афинитет към катуна, щом всичките спят в една стая при свободна друга и упорито се ослушва да си премести там децата.
Виж целия пост
# 68
Аз не съм на годините на Абсурт, но споделям мнението ѝ.
Нелина, щом искаш да запазиш отношения, спри да се оплакваш и поставяш в ролята на нейна жертва. Приказки от рода на “тя не е от твоето семейство”, от жени изречени, и то все боркини за благото на семейството - отвратително. Размърдаха се скелетите из нечии гардероби Simple Smile
Виж целия пост
# 69
Не мисля, че има афинитет към катуна. По-скоро е като мишка, заклещена в капан, която иска хем да изяде сиренцето, хем капанът да не щракне.
Виж целия пост
# 70
Не съм изчела темата, цялата.

Ти казвала ли си й, че на мъжът ти му е неудобно/ неприятно тя да живее с вас?

А мъжът ти къде е в цялата картинка? Ще си тъпчете децата с вас в една стая? Айде на теб, ако не ти пука за децата, а само за бабата, на него не му ли идва на акъла?
Виж целия пост
# 71
Напълно подкрепям това мнение на AbsurT

Аз съм на възрастта на баба ти, не на майка ти и едно ще ти кажа- в никакъв прав текст няма да й обясняваш,че не я искаш вкъщи.
Що за човек ще си и как ще се гледаш в огледалото после?
2 деца имаш и те ще постъпят с теб по същия начин.

Защо упорито не искаш да ги отделиш в другата стая, се питам?
Готова си да скъсаш всякаква връзка с майка си, вместо да направиш най- нормалното нещо- да създадеш удобство за семейството си в жилището.

Да, тя не е права да ви притеснява така и да, ти трябва да живееш собствения си живот, но ако тя е нетактична и нараняваща, ти трябва ли да си същата?
Thewishmaster, имам две приятелки, които загубиха по трагичен начин големите си синове. И двете имат по-малки момчета. В началото и двете станаха свръхпротективни майки. Едната успя да се осъзнае, че така вреди на детето си. Другата и до днес му звъни по 10 пъти на ден, за да го контролира под "невинни предлози" , а вече е семеен. Вреди му. И на себе си вреди. Но сякаш "инстинкта да пази" е по-силен от разума ѝ.
Виж целия пост
# 72


Колкото и странно да звучи ситуацията да така беше аз родих на 12 март и ме изписаха 4 дни след раждането  а тя е на 16 март ( рождения й ден) по това време брат ми беше на около 12 години ( нашата разлика е 7 год.) . Точно на този ден вечерта те доидоха . Не съм си измислила нищо това моята история . Всъщност моята история е много дълга. Въпреки че аз съм едва на 26 . Наложи ми се да порасна много рано И изобщо не се чувствам на годините на които съм а много по- голяма 😥

Без извинение- какво толкова престъпно намери в идването им, че не се сещам?
Теб те изписват от родилното- първо дете ти е- на нея, първо внуче.
Да, съвпада и с рожденния й ден, и какво?
Нямало къде да спят. Ами, на земята ще постеля и ще легнат за една вечер- това са майка ми и брат ми, не Гина от Сурсулево.
Не знам в какво се е състоял тежкия ти живот, но дали не намекваш, че тя ви го е стъжнявала?
По принцип няма лошо но тогава такава беше и реакцията ми все пак бях и на 18. Беше трудно защото стаята беше 2 на 4 метра в тази стая беше кухнята и всичко за което се сетите .
Виж целия пост
# 73
Не съм изчела темата, цялата.

Ти казвала ли си й, че на мъжът ти му е неудобно/ неприятно тя да живее с вас?

А мъжът ти къде е в цялата картинка? Ще си тъпчете децата с вас в една стая? Айде на теб, ако не ти пука за децата, а само за бабата, на него не му ли идва на акъла?
Не мъжа ми е много добър и разбран човек. Гледа все за добро
Виж целия пост
# 74
Тетка, разбираемо е, трудно се преодолява такава травма, ако въобще се преодолява. Добре, че поне едната е намерила сили да набие спирачките.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия