До конкретния човек и потребностите му е. И при двете ми раждания категорично не исках никой да идва да ми помага и се чувствах идеално само с таткото, без помощници. Но аз съм темерут, а и двете ми деца бяха супер спокойни и лесни за гледане бебета.
Виж целия пост
За неразбраните майки/баби и отношения с деца/внуци
- Публикувана: 12 септ. 2020, 16:20 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2020, 13:10 ч.
# 16
12 септ. 2020, 22:27 ч.
Майка ми много помага и като цяло не ми влиза в пространството.Казва на детето мамо,но е по и ерция и рядко.Гледа да си му казва бабин.Имаме пререкания,но когато кажа че съм решила така,така е и не ми оспорва решенията нито върви зад гърба ми.
Свеки е друга бира...тя има ужасно много грешки и грехове като майка,като някои негласно признава други не.Дразнещето е обаче,когато се опитва да ме накара да правя като нея,сякаш да види ,че “ не само тя е направила така”.Чувства се виновна за поведението си като млада майка.По-дразнещото е обаче когато се обажда само на ММ да му намила за разни неща,които си е решила и после на мен ми се съобщава едва ли не решено от ММ.Това ни скарва,защото тя се опитва да се наложи чрез него и после аз трябва да обяснявам защо не искам така и онака.Обикновено си се разбираме двамата,но това мътене да е на нейната скришом,тайно,е адски дразнещо..
Виж целия пост
Свеки е друга бира...тя има ужасно много грешки и грехове като майка,като някои негласно признава други не.Дразнещето е обаче,когато се опитва да ме накара да правя като нея,сякаш да види ,че “ не само тя е направила така”.Чувства се виновна за поведението си като млада майка.По-дразнещото е обаче когато се обажда само на ММ да му намила за разни неща,които си е решила и после на мен ми се съобщава едва ли не решено от ММ.Това ни скарва,защото тя се опитва да се наложи чрез него и после аз трябва да обяснявам защо не искам така и онака.Обикновено си се разбираме двамата,но това мътене да е на нейната скришом,тайно,е адски дразнещо..
# 17
12 септ. 2020, 22:51 ч.
От ден първи сами с мъжа ми си гледаме детето. От страна на свеки имаше много голямо желание да идва да помага, но от самото начало и беше отказано. Опита се да се мамосва на детето- и това стопирахме.
На свеки децата са отгледани от баби, лели стринки. Тя пък е гледала децата на тези лели и стринки....абе страшно омешване на гащите е било. Постоянно трябва да и се напомня, че с нашето дете няма за бъде така и за него решаваме и възпитаваме само ние с баща му. Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
Виж целия пост
На свеки децата са отгледани от баби, лели стринки. Тя пък е гледала децата на тези лели и стринки....абе страшно омешване на гащите е било. Постоянно трябва да и се напомня, че с нашето дете няма за бъде така и за него решаваме и възпитаваме само ние с баща му. Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
# 18
12 септ. 2020, 23:01 ч.
Не го разбирам - защо сама се натиска? То гледането си е отговорност, постоянно внимание.
Вместо да си поиграе няколко часа и после да си почива тя се бута да е денонощно дежурна.
Като сме с внучо все внимавам да не падне, да не се одере, да не го разболея. Като го сдам без поражения съм спокойна и мога да си налея 1 чаша вино.
Виж целия пост
Тя продължава да чака момента, в който сме щели да и дадем детето да си го гледа у тях.
Не го разбирам - защо сама се натиска? То гледането си е отговорност, постоянно внимание.
Вместо да си поиграе няколко часа и после да си почива тя се бута да е денонощно дежурна.
Като сме с внучо все внимавам да не падне, да не се одере, да не го разболея. Като го сдам без поражения съм спокойна и мога да си налея 1 чаша вино.
# 19
12 септ. 2020, 23:04 ч.
Защото да вземе детето и да е с него цял ден и цяла нощ създава по-голяма близост, нищо че е по-отговорно. Когато обичаш някого искаш да си с него не само по два часа да си играете.
Виж целия пост
# 20
12 септ. 2020, 23:21 ч.
Дари, аз обичам Далай Лама примерно, или на братовчеда магарето искам у нас, но не може.Точно от това се оплакват младите жени и се чувстват изолирани.Трудно е ,но не е невъзможно да разбереш ,че внучето не е твое .Поколенията имат разлики, дори да стават по -лоши си е техен проблем как ще живеят.
Отглеждаха ни бабите, и мен в това число, но и до последно нямах здрава връзка с майка ми.Тичах при баба да споделя , да се оплача и похваля.Добрата баба не може да запълни всички нужди, трябва си родители.
Майка ми 31 ден на нива.
И сега има заети майки и липси за децата.
Внучето не е мое дете, аз съм дето позволява всичко, което не го наранява.Обичта ми трябва да се контролира.
При мен е друг проблемът ,не ги даваха , първия път ги видях за пет минути и така мислех за редно ,бебе на седмица няма нужда и да му дишам.На излизане отворих вратата на детската да ги погледна за довиждане и усетих как се изприщват сякаш да не би да ги пипна или нещо друго.А на мен бе интересно да погледам как се протяга ,много мило е и те изпълва с нещо страхотно.
Сега ги дават, но аз не съм в състояние да ги гледам и така.
Ставам да си говирим, да играем , да се глезим.Нямам нервите да обучавам, а си трябва.
Свободата е нещо добро, но ако е всеки ден е опасно.Трябва си ред, навици, градеж.С обич само не става.
Виж целия пост
Отглеждаха ни бабите, и мен в това число, но и до последно нямах здрава връзка с майка ми.Тичах при баба да споделя , да се оплача и похваля.Добрата баба не може да запълни всички нужди, трябва си родители.
Майка ми 31 ден на нива.
И сега има заети майки и липси за децата.
Внучето не е мое дете, аз съм дето позволява всичко, което не го наранява.Обичта ми трябва да се контролира.
При мен е друг проблемът ,не ги даваха , първия път ги видях за пет минути и така мислех за редно ,бебе на седмица няма нужда и да му дишам.На излизане отворих вратата на детската да ги погледна за довиждане и усетих как се изприщват сякаш да не би да ги пипна или нещо друго.А на мен бе интересно да погледам как се протяга ,много мило е и те изпълва с нещо страхотно.
Сега ги дават, но аз не съм в състояние да ги гледам и така.
Ставам да си говирим, да играем , да се глезим.Нямам нервите да обучавам, а си трябва.
Свободата е нещо добро, но ако е всеки ден е опасно.Трябва си ред, навици, градеж.С обич само не става.
# 21
12 септ. 2020, 23:40 ч.
За мен си е нормално баба да гледа внуче. Сигурно защото ние сме гледани от баби и имаме хубаво детство.
Сега гледам, че колегите ми си съобразяват ежедневието с помагане за внучета също. Които не работят поемат сериозен ангажимент, една даже се пенсионира, въпреки, че можеше още да си работи за да поеме детето след градина.
Моето дете също е гледано основно от баба си, така че явно съм повторила модела. Имат много хубава връзка. Майка ми е с много труден характер и определено към внучето показа по-добрата си страна.
Виж целия пост
Сега гледам, че колегите ми си съобразяват ежедневието с помагане за внучета също. Които не работят поемат сериозен ангажимент, една даже се пенсионира, въпреки, че можеше още да си работи за да поеме детето след градина.
Моето дете също е гледано основно от баба си, така че явно съм повторила модела. Имат много хубава връзка. Майка ми е с много труден характер и определено към внучето показа по-добрата си страна.
# 22
13 септ. 2020, 10:09 ч.
На сегашния си акъл смятам, че бабите трябва да виждат внучето, да му се порадват, може и на почивка да го заведат да речем. Но да го гледат и отглеждат - не. Или поне аз не искам за моите деца.
Виж целия пост
# 23
13 септ. 2020, 10:22 ч.
Просто са в възраст , която осъзнават грешките ,които са допуснали с децата си и искат да компенсират по някакъв начин. Поне аз така виждам нещата .
Виж целия пост
Днес ми излезе във Фейсбук една смешна снимка, която показа отношението на баби към децата им и към внуците им - към едните строги и тн, към другите мили и тн. Разбира се беше представено по забавен начин, но аз за пореден път се замислих за връзката баба-внуци или дядо-внуци, но най-вече се отнася за бабите - независимо дали по майчина или бащина линия. Говорейки с хора около мен и познати, оставам с впечатление, че сякаш когато се роди внуче, бабите освен че често се втурват да се месят на родителите по не много тактичен начин, започват и да търсят една много дълбока емоционална връзка с внучето, която не е точно бабина вече, а клони към майчинска. Доста често чуваме как бабата нарича внучето 'майче', 'на мама' вместо 'на баба' и тн. и често младите майки си мислят, че го правят напук и за да дразнят. Може и да е така, но дали има нещо по-дълбоко от това, което е дълбоко внедрено в нашата народопсихология?
Моля не ме разбирайте погрешно, разбира се че се вълнуват искрено и тн за внуците, но защо сякаш им се е родило дете, а не внуче. Там е разликата. Една учителка в училище ни показваше снимка на внука й и ни каза "Та аз го обичам повече от сина си." Това ме втрещи и ми се е запечатало в ума. Знаем, че в предишни поколения бабите буквално са излизали в 'майчинство' да гледат внуците, докато майката учи/работи, летата децата масово са прекарвали на село и поне от няколко човека съм чувала, че чувстват бабата и дьдото по близки от майката и бащата си. Отделно имам познати, които споделят, че майките им изобщо не са ги отразявали за елементарни нужди и сериозни (здравословни дори) проблеми, камули емоционална подкрепа да оказват и разбиране, и изведнъж започват да търсят емоционална връзка с внучето и да изискват да участват прекомерно във всичко. В последно време като че ли има обратната тенденция - родителите с желание си връщат функциите, които така или иначе са им право и задължение, а бабите и дядовци са важни, но са си баби и дядовци, нямат такава голяма родителска функция.
Чудя се дали не компенсират за загубено качествено време и емоционална връзка, които не са имали със собствените си деца, докато на тях са се радвали и с тях са се сближавали съответно техните баби и дядовци, които са имали главно думата и времето с тях? Сякаш сега е вече техния ред да казват, да преценяват и да се радват на дете. От гледна точка на майката бабата се опитва да й изземва функции, но дали и бабата не мисли, че й се изземва от ръцете право, което й се полага според по-стария начин на мислене?
Като цяло това с гледането на детето от бабите и дядовци ми е интересно някаква вкоренена традиция ли е при нас или е нещо повсеместно навсякъде по света? И се чудя защо бабите и дядовци не компенсират загубената връзка/време с вече порасналите си деца, а с внуците? Интересно ми е какво мислите по въпроса. Може би вашите родители, баби/дядовци и дори прародители са ви споделяли как е било преди и интересни гледни точки.
А от съвременна гледна точка, къде би била златната среда в такъв сблъсък на гедни точки и различни поколения?
Моля не ме разбирайте погрешно, разбира се че се вълнуват искрено и тн за внуците, но защо сякаш им се е родило дете, а не внуче. Там е разликата. Една учителка в училище ни показваше снимка на внука й и ни каза "Та аз го обичам повече от сина си." Това ме втрещи и ми се е запечатало в ума. Знаем, че в предишни поколения бабите буквално са излизали в 'майчинство' да гледат внуците, докато майката учи/работи, летата децата масово са прекарвали на село и поне от няколко човека съм чувала, че чувстват бабата и дьдото по близки от майката и бащата си. Отделно имам познати, които споделят, че майките им изобщо не са ги отразявали за елементарни нужди и сериозни (здравословни дори) проблеми, камули емоционална подкрепа да оказват и разбиране, и изведнъж започват да търсят емоционална връзка с внучето и да изискват да участват прекомерно във всичко. В последно време като че ли има обратната тенденция - родителите с желание си връщат функциите, които така или иначе са им право и задължение, а бабите и дядовци са важни, но са си баби и дядовци, нямат такава голяма родителска функция.
Чудя се дали не компенсират за загубено качествено време и емоционална връзка, които не са имали със собствените си деца, докато на тях са се радвали и с тях са се сближавали съответно техните баби и дядовци, които са имали главно думата и времето с тях? Сякаш сега е вече техния ред да казват, да преценяват и да се радват на дете. От гледна точка на майката бабата се опитва да й изземва функции, но дали и бабата не мисли, че й се изземва от ръцете право, което й се полага според по-стария начин на мислене?
Като цяло това с гледането на детето от бабите и дядовци ми е интересно някаква вкоренена традиция ли е при нас или е нещо повсеместно навсякъде по света? И се чудя защо бабите и дядовци не компенсират загубената връзка/време с вече порасналите си деца, а с внуците? Интересно ми е какво мислите по въпроса. Може би вашите родители, баби/дядовци и дори прародители са ви споделяли как е било преди и интересни гледни точки.
А от съвременна гледна точка, къде би била златната среда в такъв сблъсък на гедни точки и различни поколения?
# 24
13 септ. 2020, 10:35 ч.
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Виж целия пост
# 25
13 септ. 2020, 10:54 ч.
Цялата работа е, защото малко деца се раждат. Едно е баба със седем внучета, съвсем друго е едно първородно внуче за двете баби (тъща и свекърва). А като прибавим към това, че докато е било тяхното майчинство са тичали на работа и не са имали достатъчно време за децата, ето ви баби, които не се отлепят от внучето и се чудят как да изместят майката. Но не става. Майката си е майка. Така че, докато сте млади, раждайте деца и им се радвайте.
Виж целия пост
# 26
13 септ. 2020, 10:54 ч.
+ 1000
Никога няма да обичам повече внуците от децата си. Моята любов е само за тях. Обожавам момичетата си, обичам всичко отрицателно и всичко добро у тях. Еле пък като ми заговори някой за продължение на гените, лошо ми става.
Виж целия пост
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Никога няма да обичам повече внуците от децата си. Моята любов е само за тях. Обожавам момичетата си, обичам всичко отрицателно и всичко добро у тях. Еле пък като ми заговори някой за продължение на гените, лошо ми става.
# 27
13 септ. 2020, 10:58 ч.
Еее, сега, какво му е на продължението на гените - нормално е, всеки си обича гените и иска да ги продължи в следващите поколения! Децата и внуците са нашето продължение на гените - търсим всяка, дори най-малката прилика, дори когато е "ох, как можа точно това да наследи от баба си!". 
Виж целия пост
# 28
13 септ. 2020, 11:02 ч.
Много ми е притрябвало продължение на чудните ми гени!
Като изпитвам на гърба си продължението на гените на предците на зълвата ми идва да направя не знам какво. Всъщност знам, но имам спирачки.
Виж целия пост
Като изпитвам на гърба си продължението на гените на предците на зълвата ми идва да направя не знам какво. Всъщност знам, но имам спирачки.
# 29
13 септ. 2020, 13:17 ч.
Много добре го казахте, абсолютно е така!
Виж целия пост
Разбирам за грешките, но внуците не са полигон за поправяне на родителски грешки. Повечето хора не осъзнават, че родител си веднъж и си родител на своите си деца. То е като с приказката, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Ако хората повече се замисляха за това, че родителството е веднъж в живота, щяха да си спестят много глупости и проблеми за себе си и децата си. Обаче не мислят и не слушат, а после се юрват да правят още по-големи грешки, когато заимат внуци.
Много добре го казахте, абсолютно е така!
Препоръчани теми