Чувствам се като стара мома

Че кой уважава жена, която с години продава индулгенции. Първоначално ѝ съчувствах, но после историята взе да се повтаря и пак, и пак, та я оставих да си троши главата.
Как да схане човек иронията в твой пост на тема меркантилност и пари, когато непрекъснато повтаряш, че парите са вся и всьо! Тезата ти горе беше, че реализираните и заможни жени са привлекателни, аз ти посочих няколко крокозъбела с пари, а освен това говореше и за бедно и красиво момиче, за което май не си уточнявала каква е възрастта му.

Никой няма да върне кокона, но коконата няма да си губи времето с непривлекателен мъж за едната салата и питие.

Събират се хора с еднакво ниво на популярност. Коконата, красивата манекенка може да се ожени за милиардер. Е, милиардерът ще е стар, с деца от предишна връзка, но ако е навита на такава връзка, може да си намери такъв мъж.  

Богатите мъже не държат жените им да работят, да плащат тока, да готвят или да се занимават с тривиални неща, които в техните домове ги върши персонала.


Бедни и измъчени жени в България почти няма отдавна. Там помагат мама и тате и всичките налични баби. От какво да е измъчена някоя 20 годишна или някоя на твоя възраст?

Добре изглеждащите жени се радват на внимание навсякъде по света и без да са богати. В България виждам дебели повлекани с грозни, големи носове, които си имат мъже и деца и мъжете им са ги настанили в собствените си жилища. Всяка трета майка в парка до жилището на майка ми е или дебела, или разплута. Ако добавим и мазно дебелите, които са само мазна кожа и кости, без никакви извивки и мускули става страшно. Не са богати. Богатите хора в България са малко. И деца и мъже си имат.

Противоречиво е от една страна да казваш, че дебелите ти приятелки с дете се изпоженили, а от друга, че бедните жени нямали кандидати.

Много мъже са ме питали нямам ли свободни приятелки, че искат семейство. От 25 до 65 годишни са били мъжете. Нито един не е поставил условие финансов капитал, професия или питал за заплатата на жената. Казвали са ми, че харесват руси, ниски, високи, слаби, дебели, поставяли са условие да няма дете или децата и да са големи и да не живеят с нея, да знае даден език за да се разбира със семействата им, да е съгласна да живее в дадена държава, но за имотен ценз никога не са отворили дума, нито гражданство, заплата, спестявания.

Жените, които са ме питали не познавам ли мъж обикновено винаги са изисквали образователен, имотен и финансов ценз, точно в този ред. Бях запознала съседка с американски съсед в Лондон, която отказа връзка и брак с него, защото живеел под наем. Обясних и, че е временно там, в САЩ има собствено жилище, завършил е уни от Ivy league. Нъц. Не можело на 35г да живее под наем. Имало нещо гнило.

Ако мъжете търсеха богати жени, Сирената, аз и даже ти щяхме да си седим сами.

Само на мен ли ми се струва, че разговора за избор на партньор мина изцяло на нивото на алъш-вериш-а? Има толкова примери за добре изглеждащи жени с добри доходи, но противни характери, които никой няма да иска за нещо сериозно. Те и богатите мъже все пак търсят на първо място човек, мисля си аз. Пък де да знам.

За много, да не кажа болшинството от жените и мъжете, това Е алъш-вериш откакто свят светува. Дори човек да не е меркантилен, все пак очаква някакво ниво от партньора, а дори да не са пари, поне да изглежда добре  или да е "от сой". нали се предполага, че може и поколение и семейство да създават, а е важно какво ще се предаде на поколението.

Невена, омъжиха се в чужбина, в бг претенциите са над всичко. Жената трябва да изглежда добре, да работи и да внася в семейния бюджет, да готви и чисти, да е мила и добра и да не я боли глава. Според мен, без да съм била омъжена за европеец, в Европа мъжете май имат по-ниски критерии. По биха приели дебела жена с дете, стига да работи и да не ги кара да да я издържат. Така си мисля. Може и да не съм права.
Рф, съм го чела достатъчно и ако го прочетете и вие, ще видите колко претенции и изисквания има.

Аз ако бях мъж, щях да искам жена,която да не работи, а да се занимава с домакинство и децата, за да ми е спокойно, че всичко ня семейния фронт е обгрижено.
Аз и сега бих искала такава жена вкъщи, ама няма

Вай, сакън! Ще трябва да й даваш и цялата си заплата да я разпределя, а това би докарало сърдечно-съдов проблем на някои мъже.

Да, и само да се фукаш после, все едно ти си ги обгрижила.

Бърди, защо няма? Правиш това, което очакваш мъжа да може - изкарваш достатъчно пари, за да си позволиш домашна помощница на пълен работен ден. Ти сега не можеш, но ако беше мъж, щеше да можеш. Какво щеше да е различно, ако беше мъж?

Когато ми бяха малки децата и аз исках същото, но като пораснат децата, това вече не е ценност.

Не мога да си представя какво би правила една домашна помощница на пълен работен ден у дома.

Опитах се да ти обясня разликите и защо в чужбина е леко по-лесно, но не много и опитвам пак.

Започвам с това, че авторката на темата е живяла дълго в чужбина, точно в Англия, когато е била в най-красивата и желана възраст 20-30г, работела е, съжителствала е с мъж и ....... Не се е стигнало до брак и дете. В Англия около 50% от бебетата се раждат извънбрачни, във Франция около 60%, колкото и в България. Тоест, в днешно време и там мъжете и жените не приритват за брак и деца.

Там е същото като в България, но в още по-висока степен. Богатите, печелещите много мъже имат много за губене след развода. Бедните и неработещи мъже и жени получават помощи, с които имат стандарт на живот като на работещ, но ако се оженят за работещ им клъцват тези помощи. Много неработещи и работещи по 15-20 часа седмично жени не искат да се оженят и даже да идат да живеят с гаджето, защото ако се скарат трябва да напуснат дома му, да търсят жилище, да сключват договор, да попълват молби за помощ с наем от по 20-30 страници. Като се водят сами им помагат с наема.

Стандарта на женена за средно печелещ мъж домакиня често е по-нисък от този на неработеща самотна майка. Понеже никога не са заплашени от крайна бедност, местните жени трудно се навиват да се женят и раждат от мъж, който не им харесва изключително много. Там ценят външност, младост, общи интереси итн.

Чужденките, ако идем млади и поживеем там бързо се пригаждаме към техния модел. След известни години живот сама аз не исках да си развалям рахатлъка за да живея с мъж, да ми спи в леглото, да оцапва банята, да го виждам всеки ден.

Разликата между живота на запад и в България е, че на запад дебелата, самотна майка на 4-5 дечуря е финансово осигурена от социалните им системи така, че не се налага да разчита на мъж за жилище и режийни и храна. Често тя разполага с много повече пари от работещия мъж, който плаща данъци, скъп наем, скъпа ипотека, скъп транспорт, костюми за работа,  зъболекар, лекарства итн. Тя тези разходи ги няма.

В началото на 90те бях шокирана от огромния брой самотни майки в Лондон. После свикнах. Вече и в България е така. Само дето в България жена със собствено жилище, но ниска заплата трябва да се замисли 100 пъти преди да роди едно дете, защото може да се окаже в крайна бедност както пишеш.

Там помощите са такива, че имах колежки, които раждаха едно дете, защото им беше писнало да тичат, работят, половината им заплата да отива за наем на стаичка в споделена къща и накрая да се чудят как да се наспя. Те обичат да пият и ядат навън.  

Мъжете, които там са готови да се оженят веднага са религиозни, престарели или грозни. И там готин, млад пич предпочита безгрижно съжителство или да седи сам. Мъже са ми споделяли, че им е по-лесно и евтино да ползуват ескорти, отколкото да се занимават с жени, които поемат като смокове в заведения и искат пъб, ресторант, дискотека, ваканции, таксита. Приятел ми казваше, че срещу 150-200£ си вика супер ескорт и след това е свободен. За същата сума извежда дебел урунгел, който изсмуква сам 2-3 бутилки алкохол, може да се разкрещи, да се разреве, да оповръща колата и ако случайно се навие на секс, сутринта да иде в полицията и да каже, че мъжът я е отвлякъл и изнасилил. Веднага го задържат за 48 часа.

Лесно оженилите се там жени, които познавам бяха от визови държави и мъжете знаеха, че нямат друг вариант да ги вземат там. Другите са от общности, в които не е прието да се живее без брак - любимите ти индийци, примерно.


Ако дойдеш у нас ще разбереш.

На мен лично ми е важно да имам дете/деца, тоест аз ако бях на мястото на авторката бих търсила баща на детето/децата.
Ако въпросът с детето не и е важен, партньор може да търси цял живот. Просто времето за дете е ограничено. За това и предложих първо да си осигури жилище, ако няма и после да се събере с някой мъж. Аз лично мъже намирам адски лесно. Някак ги привличам. Тоест въпросът как да си намерим мъж никога не е стоя пред мен. Мъже с лопата да ринеш-ергени, женени, разведени, вдовци. Излизам на кръчма с приятелки и те сами идват, като видят сами жени. Отивам на екскурзия, на плаж с приятелки и те сами идват. Ние абсолютно нищо не правим. Обличаме се съвсем нормално. За качеството на живот подробно описах, мисля да не се повтарям, обаче.

И аз не разбирам проблема с недостига на мъже. Има предостатъчно свестни. Вече ако им сложим имуществен ценз и ги търсим със заплата над Х лв., самостоятелно жилище в хубав софийски квартал и скъпа кола, може рязко да намалеят опциите и да се появи усещане за недостиг.

Недостигът е точно на свестни. На прима виста изглеждат добре, но опознаеш ли ги, мамммма мия. Лесно се намират мъже за секс, но не и за връзка. Едни жени пробираме, други не смеят много да сменят и после или се развеждат, или търпят, малцина са тия, които им се получава от раз.