Колко важно е работното място

Ако не бяхте споделили, че сте завършили висше образование, щях да си помисля, че написаното е от някой 13-годишен ученик.
Добре дошли в реалния свят, нещата невинаги се случват според желанията ни.

Ако имате възможност, учете, сменете квалификацията и търсете работа по вкуса си. Няма значение дали сте млада или не. В работа прекарваме голяма част от времето си, защо да се тормозите ?

На колко години си?

На 32 (външно минавам за 22-24).

милинка, на същия този етаж един колега получи удар и почина наскоро. Реалността на кол центровете е че има много психо тормоз от клиенти, шефове, но и от колеги, но с тази диплома толкоз.

Все си мисля, че по-добре да отида да пея в някой локал в чужбина или по корабите, ще събера същите пари и ще правя нещо, което наистина обичам.

Аз дори виждам по-разнообразни обяви в Джобс за извън София (рекламни агенции например). Софийските обяви са все в сектора на аутсорсинга и услугите, това не е истинска кариера. Подиграват се на мениджърите ни че мениджър в кол център = мениджър на водопад или зоопарк.

Lunafreya e права, защо да си съсипвам здравето, това са 8 часа 5 дни в седмицата.

Такива уединени офиси може би все още има. Друг е въпроса какви заплати имат служителите в такива.
Няма пълно щастие, все някакъв компромис се прави. Важното е да имаш ясни критерии за твоите приоритети.
Работила съм в офис, 2 бяхме, сега съм в производство, 60 човека в едно хале, вкл. и мениджърския екип.
Сегашната ми заплата е по-висока и други неща има, които са ми важни.
Аз съм си намерила начин да се самоизолирам и да не обръщам внимание на движението и шума, но е дразнещо в началото.

Да, но аз не мога да се абстрахирам, всичко забелязвам, с всеки месец става все по-стресово. Най-дълго изкарах година на такива място. Но при този Ковид тези офиси тип халета може да отпаднат в бъдеще, защото са си развъдници. 100 човека наблъскани на възможно най-малки разстояния. Сега вече седим през едим и повече от половината са хоум офис. Малко по-добре е, но пак нещо не ми допадат големи закрити пространства (освен когато съм в бар или на сцена).

Е, защо така? Не всяка работа изисква такива условия.
Аз например също не бих могла да работя на такова място. Не и сега, на тези ми години, когато отдавна съм осъзнала, че парите са важни, но има и по-важни неща от тях – здравето и спокойствието например. Не и щом става въпрос за интелектуален труд. Да правим все пак разлика между поточна линия (също голяма гадост, по спомени от ученическите бригади) и работа на компютър, която изисква няколко идеи повече концентрация.

Така е. Дори и клиентите по телефона преди като бяхме повече се оплакваха “Ама много е шумно при вас!”. А преди това бях в осчетоводяване - там буквално бяхме 80 човека на етаж. Нямаше телефони, но не можех да се фокусирам в работата, то все някой ще мине покрай теб за да отиде я да пуши, я до тоалетна. Все някой ще се провикне. Тези офиси са измислени шефовете да следят всяка стъпка на служителите, а официалната причина е работата в екип.

Не, тези офиси са измислени, защото е по-евтино, офисната площ е скъпа. Затова ни ковид, ни мовид ще променят това.
Трудно ми е да ти дам съвет, аз също не понасям отворения си офис, но си харесвам парите, така че не коментирам. От февруари не съм стъпвала в офиса, от вкъщи сме и се чувствам фантастично. Наслаждавам се докато мога.

Това е архитектурно оформление на повечето офиси, което може и да претърпи изменения заради короната, но ще отнеме време.
Отворените офиси не са голям кеф, но отричането им, означава да се отхвърля значителна част от офертите.
Според мен проблемът не е в оформлението на офиса, а в професионалната (дез)ориентация на авторката. Лутането между певческа, дентална, педагогическа, рекламна и кол центърска кариера, означава  сериозна липса на идея с какво й се занимава. Човек трябва да се стреми към нещо по-добро, не отричам, но все пак и да си дава сметка за реалностите в живота.

Gorby, прекалено си млада и имаш време да учиш и специализираш, каквото си поискаш. Животът е пред теб. Намери това, което ти харесва да правиш и действай в тази насока. Сменяй браншове, градове, държави, ако трябва. Важното е да намериш твоето място и това, което ти носи удовлетворение. Другото ще те разболее.

Между кол центъра и пеенето на сцена има една палитра професии: и в офис, и по-мобилни. Медицински и педагози пък съвсем различно ми идва.
Както стана въпрос: ключето е в парите.
При повечето други работи, без съответния опит, няма как да стартираш на 2000 лв. заплата.
Обичам да давам много показателен пример от интервю на млад човек за екипа ми, току що завършил по специалността, но междувременно работещ в кол център.
Той ми каза така: за 1000 лв. не мога да се прежаля да работя, ако ще и най-уникалната професионална практика да ми предлагате.

Та така 🙂

Истински ме разсмя 32 годишна, ама минава за 22 😂
Трябва да си намериш златната среда. Щом не ти допада работата в офис си търси нещо друго. Държавна служба? Със Стопанско управление можеш да влезеш почти навсякъде. Оставам с впечатление, че те влекат професии като актьор, певец и разни си такива по-арт и със свобода на духа, а в офиса е всичко друго, но не и свобода.
Мислила ли си за маникюр, козметик, мигли? Пак се срещаш с хора, но поне не са 70 човека на куп, а и е един вид творене. Работа в магазин за дрехи? Знам, че не е квалифицирано, но пък ако ще си спокойна, защо пък не?

Според мен жената се опитва да избере, няма нищо лошо в това да се колебае между няколко възможности, в крайна сметка, претегля плюсове и минуси на различни позиции и накрая ще избере, което я устройва.

Доста неориентирана е авторката за 32 годишна. Ама пък изглеждала 22 годишна. Не знам има ли изобщо смисъл от съвети в случая.

Явно сте творческа натура,влече ви сцената и артистичният живот,а сте се образовали в друга насока.Кое ви спира да опитате наистина да поработите на круизен кораб или в някой локал.Може би,се притеснявате да не разочаровате вашите родители,които са ви насочили към по стабилна и носеща повече сигурност професия според тях!?Опитайте, поживейте,според увлеченията си,винаги може да се върнете към сегашната си дейност.

На 32 изобщо не е късно за каквато и да е преквалификация. Аз съм на 50 години, в момента уча педагогика, имам колеги на по 40–45 години. И аз съм творческа натура, но няма как да вадя пари с това, което ме интересува, затова ми е само хоби.С диплома по икономика може да се изкара едно СДК за учител по икономически дисциплини, два семестъра са и около 1000–1500 лв. А може и магистратура, ако имаш време, пари и желание.

Препоръчвам на авторката да се хване продавачка някъде и да си намести главата. Само да има кой да я издържа.

Кол центровете така действат на психиката. Не съм чула хубави отзиви от нито един работещ в такива. Хоромелачки.
Потърси си своето място, винаги може да се пробваш любителски в някоя трупа като хоби след работа и да видиш дали е твоето нещо. Предполагам учителстването те влече заради многото свободно време, но аз бих ги сравнила с кол център понякога, зависи на какви деца ще попаднеш. Изобщо, цяла палитра от професии, които нямат много общо помежду си. Но така става, когато родителите натискат за нещо практично, а отвътре те дърпа друго и накрая една объркана душа. Имам такъв пример в обкръжението си, още е объркан, но си прави бавно и упорито това, което е роден да прави.

Тя не е в колцентър.

Външно, ОК. А, ментално? Кой те издържа, докато се чудиш какво ти се работи?

И на мен ми се струва, че те влекат творчески професии. За арт-образование (драма, музика, танци) може и да ти е малко късно, но защо не пробваш изработка на ръчно правени неща? Даже може още сега в свободното си време да го правиш. Освен козметика, грим и фризура, мога да предложа
-шиене и плетиво
-сладкарство, украса на торти
-организиране и декор на събития
-интериорен дизайн - може и в магазин за домашен декор, баня, мебели
-стилист - продавачките в магазин за дрехи са и стилисти
-опаковане на подаръци

Магазин за дрехи отначало звучи абсурдно, но на мен точно в такъв ми се наместиха чакрите и осъзнах, че за мен лично натискът в лустросана фирма, богати клиенти и голям колектив не се компенсира от голямата заплата.

Предната ми работа беше точно в офис топ отворено пространство. Имаше дни, в които едвам се съсредоточавах, чуваха се хора как се смеят от другия край чак. Никакво лично пространство, всеки ти зяпа в мониторите, какво си оставил на бюрото и такива. Постоянно се говори, обикаля, вде някой ще отиде я до кухнята я до тоалетната и се разсейваш. Сегашната ми работа е в стаи за различните екипи. Ние бяхме 4-5 човека макс, в дадвн момент останахме 3, после дойде хоум офисът. Е, тогава пък ми беше леко депресиращо. Едни и същи физиономии по цял ден, нищо че с останалите общувахме нон-стоп. Някак ми липсваше социалното, въпреки всички срещи, в които влизахме и почти пак постоянното говорене, писане по скайп и прочие. Общо взето угодия няма при мен. Но си харесвам офисната работа. Единствено разбрах, че не ми понасят огромните фирми с по 2-3000 човека. Предпочитам макс 150-200. По-уютно ми е някак.
А до авторката - винаги има време за преквалификация. Моят бакалавър няма нищо общо със сегашната ми работа. Магистърът ми е свързан с нея повече и то пак не напълно. Има още много за наваксване и учене. Ако не ти носи удовлетворение това, което работиш сега се ориентирай към друга сфера. Не казвам спокойствие, защото нямам познат, който да казва колко му е спокойно на работа и все има опъване на нерви от време на време. Едни от най-добрите ми приятелки са учителки в начален етап и в детска градина. Харесват си много работата, но често се оплакват как се прибират без глас от викане и опит да накарат човечетата да слушат поне малко. Имам познати актьори, които се чудят как понякога да вържат двата края, но не се отказват от това, защото им е на сърце. Имам познати лекари, които разказват потресаващи разкази от болниците и т.н. Идеята ми е, че няма такова животно перфектна работа, но ако намериш с какво наистина ти се занимава намираш начин да св насочиш там, преглъщаш някои негативи и се наслаждаваш. Прекарва се прекалено много време в работа, че да се тормози човек с нещо, което не му приляга.

Сега не е късно, на 32, да смениш бранша. Така че мисли и действай. По принцип е хубаво човек да действа в една посока, на принципа "камъкът си тежи на мястото". Да си започне с нещо определено,което му се отдава и да надгражда.
Но ако не се чувстваш на мястото си и ако имаш възможност,  пък преквалифицирай се.

Да, определено съм творческа натура. Но не съм точно по рисуването и майсторенето с ръце. Не обичам и да готвя, нито да пипам коси и нокти. Отдават ми се повече танци, актьорство, пеене, писане на текстове, измисляне на сюжети за реклами и видеоклипове. Но това последното е също в офис среда, много ми е скучно и няма свобода. Всичко друго освен музиката, театъра и танците е малко или много компромис заради сигурност и/ли пари. Нещо като хоби ми е диетологията, но си мисля, че ще ме натоварват хората с проблемите си (много си внушавам), също и психологията. Работа с деца може би също. Икономиката толкова я мразя, не можеш да преподаваш нещо, което мразиш. Засега ще пробвам изкуствата само като уроци, дано да си намеря офис работа, която да търпя поне. Аз вече имах такава - качване на продукти в сайт, 3-4 човека в цял апартамент, малка фирма. Много приятна обстановка, но самата работа беше супер скука, никога не свършваха тези неща за качване. Трябва ми нещо по-активно, с повече движение. Но с тази диплома постоянно в ЛинкдИн получавам едни и същи предложения в сферата на аутсорсинга. Повечето обяви са за некреативни позиции. Все ексели и аналитичност търсят. В изкуствата си трябват контакти да пробиеш, дано да намеря.

Учудвам се от предложенията за държавна служба. Аз работя в такава институция, преди това съм работила в банка с клиенти - тук стресът е много по-голям, ама в пъти. Работата е натоварена и отново зависи какво работиш, постоянно си притиснат с изключително кратки крайни срокове и буквално не разбираш кога е дошъл петък. Може би лелките на гишетата да цъкат пасианс по цял ден и да няма стрес, но с това далеч не се изчерпва "държавната служба". Посланието - стрес има навсякъде. Рядко се намират позиции, на които такъв липсва, а ако се намерят - то не очаквай високо заплащане.

Няма пълно щастие! Авторката сама казва, че не се чувства добре сред толкова много хора сега, а преди пък в малката фирма е била добре, ама работата била скука.. Всяка работа има + и -
Аз съм работила в голям екип, но за кратко. Хубавото е, че винаги има хора наоколо и не ти е скучно. На сегашната ми работа съм сама в кабинет, на моменти чак скучно ми става, но предпочитам това, вместо да работя с още куп хора. Тук минуса е самата работа, но както казах харесва ми това, че работя сама (шефовете рядко ми се бъркат), както и заплатата.. Та затова стоя. А колкото до смяна на професията никога не е късно - аз имах колежки в университета на по 40+..

Няма пълно щастие.За 32годишна,авторката ми изглежда твърде неориентирана.Щом я влече сцената,да опита.Напомням само,че затова се казва работа ,а не удоволствие,защото има и негативи.
Освен това 32 годишна жена,която след някоя година ще реши ,че и тиктака биологичня часовник и ще отсъства 1-2 години по майчински,не е най предпочитания кандидат за работа.Пожелавам успех!

Аз не мисля, че авторката е точно неориентирана. По-скоро е искала да се занимава с нещо съвсем друго, непрестижно, но под натиска на родителите си завършва изключително директорски и шикарно звучащото Стопанско управление. И сега се намира в кофти положение, защото иска да прави нещо, а вместо това вдига телефони или кълве фактури.

Стопанското управление не е лоша специалност, особено в СУ. През годините съм работила с колеги, завършили това, имат прилична подготовка. Говоря за хора, записали и учили с желание и придобили познания.
Ако човек е завършил без интерес и афинитет към специалността, ако ще и в Кеймбридж да е завършил, все тая.
В случая ми се струва, че авторката или безвъзвратно е объркала професионалното поприще, или има инфантилни представи за насладата и удоволствието от работата и доходите не са ѝ сред важните приоритети.

Много големи претенции и изисквания. Да не било шумно, ама да не било и скучно, да не пипа нокти и коси, бвз работа с деца, без работа с хора, без работа на компютър.. то какво остана? И аз не съм на 100% щастлива с работата си, но ми носи пари. От пеене и тетрална работа без опит не знам дали се преживява. Още повече да почнеш на 32 с пеене или танци, то няма да имаш много време да отвориш школа и да си набереш хора, които да обучаваш.
Човек в живота си трябва да е склонен на компромиси.

Точно така е. Направо ме влудява да вися с часове на телефон или с фактури и данни. Предполагам почасово на 4 часа по ще мога да издържа, но 8 и дори 6 са си много да седя на бюро. А аз компромисът вече го правя - гледам към преместване в градове, които наистина обичам и където имам истински приятели, въпреки че повечето бягат от тях (Русе, Сливен и няколко в чужбина със същия размер). Е, има и градове-милионници с възможности които ми харесват, но София не е сред тях. Нали казват, че каквито и възможности да има приятелите винаги могат да помогнат. Съответно ако ги нямаш и в София трудно се просперира, а дори в Русе, Сливен или малко градче в чужбина все ще се намери нещо когато има приятели. Дори в нашия кол център много назначения са по познанства, особено на високите позиции.

Изобщо не е късно на 32 да се преориентира.
Важно е да си изясни критериите.
И аз не искам да работя с пари/хора/деца/редовна смяна.

Да, важно е да си изясни критериите, но на този етап нейните критерии са като на 12-годишна.

Честно казано много, да не кажа повечето хора на 20-35 които познавам работят каквото изпадне. Сивита шарени. Човек не може да се назландисва вечно, особено в София, където за всичко извън ИТ и аутсорсинга ти трябва солиден гръб (а ако не, то не плаща добре). Хеле пък за креативните професии - там си се знаят всички и трудно се допускат нови, а новите са на някой човек или сина и щерката. Една позната докато намери добра заплата смени 10 фирми за година. Какви критерии да има човек? Без връзки не можеш и чистач да станеш в някой театър. Пращах сивита директно до театрите (имам опит пред камера в реклама и търсех дори административни позиции) и никакъв отговор. Може би трябваше да напиша "Асен Блатечки лично ме праща".  А кол центровете и подобни аутсорс фирми веднага се обаждат. Затова и хората масово работят това, въпреки че е тъпашка работа (в САЩ хора с висше не стъпват в кол център). Но тук е друго, в моя кол център е пълно с бивши учители и студенти от консерваторията.

А искам нещо просто - да намеря длъжност без толкова стрес, която да ми дава време да развивам изкуството си в свободното време и да ходя на уроци. 8 часа да ме пустосват по телефона и накрая на деня нямам желание и мотивация за изкуство.

Предлагам следните професии:

1. Промоутър - за някои кампании набират и по-възрастни. Добре е платено на час работа и няма да стоиш на бюро.

2. Танцьорка в нощно заведение - като съм ги гледала в Студентски град, не са кой знае какви професионални танцьорку, просто подгряват градуса на настроението, ако има някакви игри, участват в тях, раздават награди на победителите. За еротична танцьорка пък сигурни въобще няма да придирят за опит. Има разни балети като на Биляна Йотовска, където малко оскъдно облечени танцуват, ама само си танцуват и не се събличат по време на танците.

3. Пощальон - имам позната. Като си раздаде писмата и малките пратки в нейния район, приключва, най-често към обяд. Като има да свърши някаква работа, отива и си я върши, и после продължава с разноса.

Gorby,
не ставаш за изкуство. Там постигат нещо хората, които горят, които не могат нито ден без това, което правят (било то пеене, игра на сцена, писане) - и пак не всички. А не да ти кефне на 32, че те кефи театърът. Да не говорим за 10-те хиляди часа опит, преди да излезеш пред хора, дето ти липсват. Изкуството и спортът изискват себеотдаване и целеполагане от най-ранна възраст; закъсняла си. А от постовете ти заключавам, че и усърдие и постоянство биха ти липсвали в една такава дейност.

Като ти гледам историята, теб те влекат карти таро, леене на куршум, астрология и други шменти-капели. Ми вземи с нещо такова, тип Канал 2001, да се занимаваш. Будали колкото щеш, и пари сигурно се изкарват от тях. И за държавен чиновник ставаш с тия ментални модели. Успех.

А защо не аниматор към някоя фирма или хотел? Има доста, от типа Fun&Art. Повечето са по морето лятото, но има и детски центрове, сватбени агенции и т.н. , които търсят креативни хора, които да забавляват гости на тържества, да изготвят празнични програми, танци, игри..

Обикновено там се назначават актьори, неуспели на голямата сцена. Има огромен брой такива. Без квалификация и/или връзки кой ще я вземе?
А и до голяма степен това е сезонна работа, пък с коронавируса не знам доколко и съществува бизнесът въобще.

Съжалявам ако съм груба, но ще кажа , че авторката просто не е усетила недоимък, иначе и чинии щеше да мие и да пее. Във време на криза, когато много хора си загубиха препитанието, разсъждава като 13 годишна, която не знае в кое училище ѝ се учи.
Допълнително доказва и колко грешно е родителите да дават наклон в образованието и желанието на детето си.

Изобщо не си груба. Изцяло споделям твоето и на Параход мнения.

Ако да пееш и танцуваш постоянно в работата (и преди в училище) и да правиш степ докато чакаш автобуса за работа не е горене не знам какво е. Тая неползвана креативна енергия ме влудява. За сега ще се запиша на уроци по танци и пеене, пък да видим, дори като хоби имам нужда от това, че да спра да се "чекна" на работа и по спирките. Блокажът ми е точно в гърлото - там е творческия център според източните вярвания. На 21-25 ходих на танци и театрална школа, имам някаква основа. Познанства в сферата нямам все още.

За ясновидство не ставам, натоварват ме оплакващите се хора с вечните им проблеми (щастлив човек няма да те търси). Аз своите си ли да решавам или техните? А и хората искат да направиш избори вместо тях. А изкуството работи точно с красивото и веселото (обикновено).

Спирай поне по спирките да се чекнеш, че  поне на мен първата ми мисъл, ако видя някой да прави подобно нещо на спирката, ще в за психически проблем.

Хаха не е баш чекнене, по-скоро репетирам стъпките. Пошегувах се. Гледам да е винаги дискретно. Най-вече като няма хора. Просто едвам се сдържам, имам нужда всеки ден да танцувам. А след работа има къщна работа и не се сещам да го правя.

Хич не е лесно да си толкова инфантилен.
Имам приятел с подобни разсъждения и постоянно се лута. И той така първо актьор искаше да става, после дизайнер, после музикант, после.... и аз не помня. Не се задържа на работа повече от 2-3 месеца. Не знам как се живее така, честно. Човек трябва да има някаква елементарна самодисциплина.

Като толкова ти харесва да танцуваш, завърши хореография, направи си танцова школа. Не се оправдавай с връзки и контакти.
Имам такава позната. Завърши инженерна специалност, под давлението на родителите. Обаче видя, че това не е нейното и си направи школа по народни танци. Човек като си постави цели и се труди, нещата се случват. Другото е само мрънкане и търсене на оправдания.

Напомня ми на една авторка, която имаше проблем със слуха и се изписаха десетки страници със съвети, но тя си знаеше нейното и толкоз. На такива хора няма как да се помогне, те самите не искат.

Да се надяваме, ча покрай вируса ще можем все повече да си работим от вкъщи. Аз също не издържах в подобен офис и се отказах. От вкъщи ми е най-добре.

Имах приятелка, която не обичаше да стои в офис, съответно всички я укоряваха, че е глезла. Послушайте вътрешния си глас и ако душата Ви иска да прави нещо различно, избристрете какво е това нещо и започнете да действате. Няма смисъл да се насилвате, но трябва да имате и идеи.

За някои работата в офис е мечта и едва ли не бездействие. Но реално може да е зверски психически стрес. Да не говорим за физически последствия (хемороиди, гръбначни травми и т.н.)

Така е, особено за по-динамичните хора, обичащи да се движат непрекъснато.

И голямо натоварване на очите.
Мен лично това и редовната смяна ме отказват.

И мен

Има професии, които не налагат стоенето на компютър постоянно, обаче авторката хич не знае какво да прави, какво й се отдава и като цяло не й се занимава с нищо доколкото разбирам от постовете й. Хем сърби, хем боли. За танци е късно.

Танците на тази възраст са за удоволствие предимно. Или вариант 2: ако изкара сертификат за зумба инструктор или подобно, но се предполага физическа подготовка. Повечето ми познати инстуктори са завършили НСА.

За пръв път се включвам в такава тема, обикновено все съм в здравните, за съжаление. Аз не знам защо нападате момичето, какво като е на 32, за кое е късно ? Защо човек да не си оправи живота и да търси щастие, все пак това е движещата сила, ако в работата няма какво да ви топли, то къде тогава? Все пак човек прекарва огромна част от живота си на работа и съм на мнение, че трябва поне малко да е доволен и щастлив там. Гледам, че всички дето хейтват, явно са си оправили живота рано-рано, имат стабилна работа и за тях това е лигавщина. Ами не е, стремежът към щастие, и това човек да си осмисли живота си, е неизбежен, това ни движи, не е просто да работиш някоя тъпа работа, която ще прекърши духа ти, голяма файда от парите. Да, някои на 32 вече имат кариера, деца и бла-бла, но никога не е късно за ново начало според мен.

Въпросът беше, че жената има прекалено много изисквания и самата тя не знае какво и се работи. Така че и се дадоха някакви предложения, но тя ги отхвърли всичките. Очевидно няма как да си намериш нещо, ако не знае какво е то, а и не искаш да пробваш безброй други. Явно не си чела цялата тема.

Съгласна съм, неориентирана е, ама като се замисля сигурно и аз съм неориентирана, в някакъв момент човек се изчерпва и почва да му се занимава с нещо различно.И верно, че тия колцентрове са гадна работа, общо взето няма пълно щастие, ама пък има хора, които работят това, което харесват и смятам, че този стремеж е съвсем нормален.

Не е късно на 32 години.
И след 40 не е късно.
За себе си съм решила, че искам промяна от това, което съм работила 20 години. И съм решила точно с какво искам да го заменя, какво гоня с тази промяна в по-дългосрочен аспект /след 5+ години/ и какво трябва да жертвам дотогава /парите/.  Да, ситуацията в момента екрива заради Covid, така че трябва да си забавя и пренастроя плановете, но няма да се откажа.
Към авторката: незадоволеност без ясен план за промяна е самоубийствено положение.  Без значение дали си на 20, 30, 40, или 50 години.
Дано след всичко изписано дотук в темата, си избистрила своя план за промяна.

Мила, в някоя администрация в държавна институция ще ти е супер. Там по принцип са малки стаички, има много хора, които си вършат други дейности в работно време. Има и дори отсъстващи с часове, за които се твърди, че са някъде там и ей сега идват. Големият минус са ниските заплати. Ако можеш да си го позволиш, ето ти вариант, при който ще ти остава време за хобито.

Изключително важно. Намерете си работа и място, които да ви мотивират, да ви финансират и не на последно място да ви пазят здравето. До известна степен сами можем да подобрим работното си място, но това не винаги е възможно - в повечето случаи сме изложени на рискове и вредности. Ако работите в компания с ниска организационна култура, имате много токсични колеги, среда пълна с вредности и се налага да стоите дълги часове на едно място, то потърсете незабавно нова фирма или дори опитайте смяна на професията.