С какво ви дразнят свекървите? – 125

Тук,както и повечето пъти,проблема е в мъжът, не в свекървата.
Щом той се оставя да го манипулират,той е виновен.Наистина
 оплакванията са доста неясни.

А обяснила ли си на мъжа си, че това и това те дразни, не ти харесва, не ти е приятно? Той знае ли ги тези неща и как гледа на тях? Ако той те разбира, не би трябвало да е голям проблема.

Говорили сме, да, но ако в някаква ситуация се застъпи за мен се превръщ в “лош син”. За това той избира да се дистанцира уж от проблема, но в един момент започва да ме атакува, защо не я харесвам и т.н. За това и си мисля, че трябва по някакъв начин да се справя с първоизточника, в случая тя.
Говорих и с нея, тя уж показа, че ме е разбрала, но всъщност не спира с нещата, които ме дразнят.
Знам, че звучи объркано и за повечето неясно, но то ако тръгна конкретно да пиша...цял ден няма да стигне.

Ами не, не със свекървата трябва се справяш. Започни с камъните на мъжа ти по неговата глава. Като ти се фръцне, че не харесваш майка му, ти се фръцни защо е с теб, като майка му не те одобрява и защо не е порасъл сам да си взима решенията. Няма да се справиш със свекървата, мъжа ти трябва да се справи с нея. А ти с него. Ще му насаждаш чувство на вина ли, ще се сърдиш ли като него, ще говориш директно ли, ти ще си намериш начина, но няма да се оправиш по друг. Зарежи свекървата, с него се захващай. Кажи му, че и ти като майка му можеш да го играеш жертва и да го поставяш м/у чука и наковалнята и ако мисли, че така ще се реши въпроса, да продължава в същия дух. Говорете спокойно, обясни му, че не се чувстваш добре и все едно си женена за майка  му, а не за него, разберете се двамата къде трябва да са границите и той да ги обясни на майка си. Макар, че е трябвало да го направите всъщност преди да се съберете, ама колкото повече време минава толкова по.зле ще става и по.добре късно, отколкото никога

Не разбирам точно с какво те дразни свекърва ти, защото много обобщаваш и нищо конкретно като пример не даваш, но приемам, че имаш основание, както и право да мразиш, когото си искаш. Единственият ми съвет към теб ще бъде да не я мразиш пред сина й, освен ако не искаш да си развалиш отношенията с него. На света няма по-голяма любов от тази между майка и син и това трябва да се осъзнае и приеме. Нито една жена не може да скъса тази връзка ако я има, но може много лесно да спре да бъде любима жена ако мрази мама.
Затова си мрази свекървата пред приятелки, във форума и даже пред твоята майка, но не допускай да намилаш пред мъжа си - все едно, няма да те разбере, няма даже да опита да те разбере, а ако фучиш и крякаш, ще му опротивееш. Свекърва ти е дърта лисица и тези неща ги знае много добре, точно на това и разчита, за да си придърпва синчето, съвсем егоистично, макар и несъзнателно може би. Тя със сигурност също те мрази, но се прави пред сина си, че те обича, за да не го отблъсква. Учи се от нея, един ден всички се научаваме.

Добре де, аз не мога да разбера едно нещо - какъв е този "мъж" дето ще взима важните решения за неговото семейство с мама, а не с жена си. Та за мен това не е мъж.
Директно му отварям вратата, мятам му багажа през вратата и да ходи да се съветва с мама за каквото иска.

И като му отвориш вратата, и ти, и детето ти ще прокопсате!
Защото, вместо да мислиш, действаш първосигнално.

Като се изхвърли някоя така, се питам, за какво се е женила и за какво е раждала, щом не може да си озапти егото и да победи с разума си.

Аха, те майките на жените по-малко ги обичат и те трябва да се примирят, че съществуват само за да пречат на тази най-силна връзка на света, м/у майка и син. Що за глупости? И защо трябва да се учим на това? Никой мъж, който не е в състояние да сложи граници на майка си, не си заслужава търпенето и съобразяването. Той още не е мъж, щом не се е пуснал от полата ѝ. Изначало изобщо не трябва да ти е мъж. За да е мъж наистина, трябва хем да уважава и обича майка си, хем самия той да не позволява да се меси в семейството му и в отношенията с жена му. Доста голяма част от такива муньовци, единствения начин да им покажеш, че никой наоколо няма да го смята за мъж, ако слушка мама, а вече има семейство, се сепват само като им го кажеш в прав текст. Иначе не разбират

Здравейте, аз бях писала и преди. В крайна сметка се изнасяме, защото явно със свекървата да живеем няма да стане. Намерихме си брокер, търсим квартира. ММ и каза съвсем нормално, че за всички ни е най-добре да не сме под един покрив. Тя сега пак подпали, как можело такова нещо. Тя всичко правела за нас. Били сме неблагодарни и сме искали да и вземем единственото внуче. Разбира се започна и с цирковете, стегна я сърце, глава, бъбреците я заболяха. Постигнала съм целта да я отделя от сина и и тем подобни глупости. А и обяснихме, че може да идва на гости, ще и водим детето, просто да не сме в един дом. Не приема ничия гледна точка, не знам вече какво да правим с тази жена.

Действайте както сте решили, тя след като е решила да се тръшка, нейно право е.

Ние така или иначе ще действаме, но ми се искаше един вид с добро да стане. Дразни ме и определено с нея не се живее, но все пак е баба на детето и майка на мъжа ми и не ми се искаше да сме от тези семейства които се гледат на кръв като се видят. Надявам се вече като види че се справяме добре отделени да се примири и да спре с тръшкането.

Ако е по-възрастна, всяка промяна ще я кара да се изнервя, така че не очаквайте да оцени положително това, че остава сама в жилището без компания, че внучето няма да е в съседната стая и т.н. Още по-зле, ако е с кофти характер.
Гледайте си спокойствието и кое е добро за вас.

Много добре сте решили.Няма смисъл да си късате нервите.В новата квартира ще сте много по-спокойни.Като се успокои и свекървата,може даже да си подобрите отношенията,защото ще се виждате по-рядко.

Разбирам първосигналната ти реакция, но си позволих да напиша тези думи, защото ги чух от един психолог, когото търсих по въпроси, съвсем несвързани с обсъжданите в темата проблеми, направиха ми впечатление и затова ги запомних. После размишлявах над тях, защото първата ми реакция също беше да ги отхвърля, но постепенно ги осъзнах и определено ми помогнаха да подредя някои свои блуждаещи мисли, които не намираха правилното място.
А в темата пиша, защото повечето съвети сякаш отговарят на въпроса "Как да се скарам най-бързо с мъжа си?" или "Как да поддържам скандалите вкъщи?". Защото с "Мъжа ти е Мунчо и той трябва да се справи с майка си!", точно това ще стане. Мунчо или не, оженили са се, защото за всеки Мунчо има съответната Мунка, с която да са си лика-прилика. Въпросът с дразнене между жените си се решава между самите жени, изобщо не е нужно мъж да бъде занимаван и така е било още от времето на патриархалния строй, в България жените ръководят отношенията вкъщи и дори обществото да е патриархално, вътре в домовете ни е матриархат. Затова и кавгите са между снахи и свекърви, зълви и сестри. Ако самата жена не може да ограничи влиянието на дъртия вампир, никой няма да ѝ помогне, няма кой да свърши твоята работа в твоето семейство и твоя дом.
И аз имам свекърва, дето повампиряса последните години и се чуди какви схеми да измисли, за да занимава всички ни, но я държа точно толкова близо, колкото съм решила аз, а не колкото би искала тя. А ако имам нужда да я нахейтя здравата, обаждам се по телефона на някоя от многото ми роднини от женски пол и гледай какво става, с мъжа ми имам по-интересни теми за обсъждане.

Напротив. Проблемите м/у свекърва и снаха не се решават м/у тях. Докато жената пази мамин мунчо да не го натоварва, сакън да не му развали рахата, проблем не само ще има, а няма и да се реши. Ако нещо е установено от 125 издания на тази тема, то това е, че само мъжа може да реши проблема.  Аз не отхвърлям връзката майка-син, напротив, ясно ми е, че е силна и така е редно. Мъжа обаче трябва да разграничава тази връзка от другите типове взаимоотношения в живота си, няма кой да го направи вместо него. А ако връзката с майка му е водеща и определяща за останалите взаимоотношения, няма какво друго определение да му дадеш, освен "муньо"