Висше образование в САЩ

Шахматистката е публична личност, така че мога спокойно да я назова. Казва се Гергана Пейчева, част от националния ни отбор по шах и европейска отборна шампионка. Заради успехите си в шаха е спечелила стипендия в The University of Texas at Dallas. Примерът е съвсем конкретен и е полезен за всички млади хора с интереси в шаха, защото може да ги мотивира да се развиват, да постигат успехи и да ги използват, когато кандидатстват за финансова помощ.

Що се отнася до приятелката Ви - решила е да монетизира доброто си икономическо образование като работи като преводачка. Няма лошо, въпрос на личен избор. Варианти за работа по специалността в София, в друга държава в ЕС, САЩ и навсякъде, където човек пожелае - бол.

И да, за амбициозните хора, завършили престижни университети, таван в реализацията няма. Собствен бизнес, политика, инвестиционно банкиране, бизнес консултиране, etc., каквото си изберат. Защото най-ценното, което такова образование ти дава е мрежата от контакти и избора да станеш какъвто си поискаш. Никой не е влязъл в такива университети, защото е слушал фонови шумове от типа на ''по-кротко.''

Да, има таван, всъщност много тавани. Например статутът на имигрант, който силно ограничава къде и какво можеш да работиш в първите, най-плодотворни години. Личните нагласи отвъд базовата амбиция. Не всички искат да развиват собствен бизнес. Не всички имат талант на изобретател. Не всички имат желанието да придобиват умения за привличане на инвеститори. За политиката и банкирането пък да не говорим - не всички идват тук да учат бизнес и да се реализират по този начин.

Това, което интерпретирате като "по-кротко", са просто реалистични съвети, от човек, минал по този път, отговарящ на въпрос от потребител, който очевидно не е нито шампион по шахмат или спорт, нито роден математик, нито изобретател с награди, защото, ако беше, с това щеше да започне. В темата има достатъчно постове от майки на деца точно с такива профили, които са писали как и къде са приети техните деца. Всички искрено им се радваме. Не всички могат да следват точно техния път.

Това, че някой няма златни медали от олимпиади по математика, не означава, че няма и за него път към САЩ. Само че е много важно да се прецени трезво какъв ще е този път. Може да не е за университет в топ-двайсет. Може да не е за бакалавър. Може да е за по-късен етап, когато е направил повече, разбрал е себе си по-добре, начертал е по-конкретен план за бъдещето си и има повече конкретни постижения и победи в определена област. Не всички сме родени гении.

Ето, шахматистката е приета в УТ-Далас. Номер 110 в класацията на университетите, номер 54 сред държавните университети, приема 65% от кандидатствалите. Буквално по нищо не е номер едно или даже десет и е много далеч под Айвитата. Има ли това някакво значение? Ако е решила да завършва английска литература - да, има, за да има някаква тежест такава диплома, тя трябва да е от топ университет. Ако е решила да завърши бизнес или технологии - не, няма, защото университетът й е баш до техническия хъб в Тексас, точно като Станфорд в Калифорния или Университета на Вашингтон в Сиатъл и стига да иска, шансове за професионална реализация ще има много.

Смешен ви е колежът, който препоръчах, но за разлика от Вас, аз съм го посещавала и съм говорила със студенти в него. Всичките имат предложения за работа при завършването си, това е част от обещанието на колежа. И не, не работят с крави, освен ако не са си избрали да стават ветеринари, което в тази страна е изключително стабилна и доходоносна професия, а във въпросния щат е и една от най-търсените (и изисква докторска степен след колежа).

Добър живот тук се живее по много начини. Лош - също. Виждала съм деца, смазани от въртележката тук, включително много талантливи и в много престижни университети. Собственото ми дете в момента е кандидат-студентка и въпреки че е умна и с много таланти, основната ми надежда е да си съхрани душевното и физическо здраве. Останалото ще се нареди.

Таваните често си ги слагаме сами. Никой не е казал, че единствената възможна реализация е в САЩ, нито пък само в щата, където си завършил. Много е ограничаващо това мислене.

Аз напълно разбирам, че хората имат различни интереси. Ако някой иска да учи бутикови специалности със също толкова бутикови възможности за реализация - хубаво, личен избор. Но ако липсва trust fund или семеен бизнес, от който да се черпят дивиденти, докато управляващият този бизнес е жив и в кондиция, може би е добре да се помисли за по-доходоносни специалности с хиляди възможности за реализация. Пресечна точка между интереси и прагматизъм винаги може да се намери.

Ако все пак се поеме риск, е добре после да се обвинява огледалото, а не Тръмп и миграционната политика. В крайна сметка, всяка държава има интерес да задържи хората с най-високи доходи, които да плащат и най-високи данъци.

За някои тавани, за други - връзка с реалността.

В САЩ, специално, най-богатите съвсем не плащат най-много данъци. Справка - данъчните декларации на Тръмп.

Много е хубаво да се мечнае. Обикновено младите хора идват тук именно водени от мечти. И аз така дойдох. Включително мечти за световна реализация - университет в топ-20, програмата ми по онова време беше номер едно в света, не само в САЩ. Прекрасен е този период, когато просто си живееш мечтата, и университетът е чудесно място за това. Само че всички рано или късно се сблъскваме с реалността и тя е, че географските, политическите и икономическите граници никой още не ги е отменил и че колкото и да си изключителен в областта си, някой все пак трябва да ти даде тази първа работа, че и втората след нея, докато напълно се разгърнеш. Дори и гениите не започват от върха, освен в холивудските филми. Хубаво е да се лети в облаците, но ние за съжаление сме хора и няма как да живеем там постоянно.

Пожелавам успех на всички кандидат-студенти в темата, новата кампания започва след два месеца. Мечтайте, ние ще ви стискаме палци.

Да, хубаво е да се слезе на земята.
Има прекрасни колежи, напълно неизвестни за широката публика, но интернет може да бъде изключително полезен.
Прави впечатление (живея в Ню Йорк) сериозно завръщане към образование свързано със занаяти и колкото и непрестижно да звучи е факт.
Отдавна се разделих с идеята, че синът ми ще следва академичните ми мечти (които зарязах по лични причини), в крайна сметка е необходимо да са щастливи от изборите, които правят.
И съм свидетел как родени в Сащ деца, записват висше образование в България, защото е много по-евтино и достъпно.

Преди седмица другата ни дъщеря каза, че ще кандидатства в Сеул.Някоя съфорумка живееща там имаме ли?/да се чете с усмивка/
Аз вярвам, че каквото трябва ще стане.Същност вече не съм много сигурна дали е скъпо в САЩ,  сравнявам с Бокони.Дано децата ни имат късмет, а пък другото каквото такова.
Ако не инвестираше всичките си пари в R.L, може би 200-300 долара биха стигали на месец за личните нужди.Таксата покрива абсолютно всичко.

Следях преди една млада майка, омъжена в Сеул, та има и там. Само позитиви откъм образование и наука споделяше.
Всъщност Азия (в частност Китай и Южна Корея) са доста набиращи популярност дестинации за чуждестранни студенти.

Има една българка омъжена за кореец - има доста интересни видеотата от нея в тубата за живота в Корея и прилики/разлики с живота в България.
https://www.youtube.com/@TaniaJayDamin

Корея има програма за чужденци със сериозно финансиране, забравих й името. Там имат истински проблем с прираста, та явно търсят хора.

Да и аз съм гледала техни видеа, интересни са.

Хм, за мен университетът трябва да даде на студента две неща:
- Достатъчни по обем и актуалност знания, така че после да може да започне с летящ старт работата си. Аз обаче помня какво съм учила в МЕИ-то някога - абсолютно неактуално и непрактично. И знам какво учи дъщеря ми в добър университет, колко практически насочени има бяха и курсовите работи, и обучението като цяло.  Та това с България си е малко рисковано, освен може би медицина или НСА

- Да "отваря врати" в последствие, тоест да предлага някаква по-голяма разпознаваемост на дипломата и по-лесно влизане в шортлистите за интервюта на работодателите. Това важи особено за българи, които за да изместят някой местен трябва да са му не равни, а определено по-добри и по-конкурентни. Тук пак българските университети ми се струват рискови.

За САЩ също да се има предвид, че много фирми си пращат представители на университетските  job fairs да намират кандидати за стажанти и за редовни служители.
В нашата фирма редовно наемаха от един местен университет, не защото е най-добрия (даже не е и от псевдо бръшляната лига), а защото имат установена традиция и контакти и бяха доволни от резултатите.
Ако университетът е в район с голяма концентрация на фирми от индустрията където студентът има интерес, това си е голям плюс при търсенето на работа.

Аз имам само една позната, на която детето учи в България, в Американския университет. Иначе с езика им е много трудно, а и системата при нас е културен шок донякъде, доста е различна.

Иначе няколко български родители около мен пратиха деца да учат в Европа - в ОК, Испания, Германия и Нидерландия. Други имигранти родители също си изпращат децата обратно в Европа да учат, обучението е много по-евтино и за раслите тук деца житейският опит също не е за подценяване. Тук растат с много повече хем грижа, хем ограничения.


Абсолютно. И установяването на такива контакти е приоритет на всички местни университети и колежи тук. Важно е в кой университет си учил, но не винаги защото университетът като цяло е известен, понякога е достатъчно да е разпознаваем само на местно ниво или в рамките на дадена индустрия.