Ами аз имам една много простичка причина да го обичам: когато се скараме, никога не се разделяме скарани, винаги стоим заедно, докато се надокараме, изясним проблема и се сдобрим (например ако сме тръгнали за работа и се скараме по пътя, никой няма да си влезе в офиса, докато не се сдобрим). И затова много го обичам
Виж целия пост
Как обичате половинката си?
- Публикувана: 8 септ. 2006, 10:57 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 03:23 ч.
# 32
13 септ. 2006, 17:28 ч.
Необходимото зло. По добре с него отколкото без него.
Незнам дали вече е обич или уважение след толкова години/почти 13 семейни и две преди това/*. Да обичам го ,уважавам го,когато го няма в къщи ми липсва.
Виж целия пост
Необходимото зло. По добре с него отколкото без него.Незнам дали вече е обич или уважение след толкова години/почти 13 семейни и две преди това/*. Да обичам го ,уважавам го,когато го няма в къщи ми липсва.
# 33
13 септ. 2006, 20:25 ч.
Как го обичам ? Мисля че истински,щом толкова ме боли когато ме нарани.И щом се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност... 
Виж целия пост
# 34
13 септ. 2006, 20:28 ч.
И аз съм така.
Виж целия пост
Как го обичам ? Мисля че истински,щом толкова ме боли когато ме нарани.И щом се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност...
# 35
14 септ. 2006, 00:57 ч.
И аз така,с изключение на спомена за секса...,че ми се губи доста назад 
Обичам го въпреки всичко,въпреки различията,въпреки недостатъците му...,приемам ги и не се опитвам да го променям!
На моменти си мисля,че не е просто любов,навик,привързаност...,ами,че още или пак съм влюбена в негоИначе защо ще ми се подкосяват краката като го видя 
..или няква рядка болест ще да е 
Виж целия пост
Как го обичам ? Мисля че истински,щом толкова ме боли когато ме нарани.И щом се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност...
Обичам го въпреки всичко,въпреки различията,въпреки недостатъците му...,приемам ги и не се опитвам да го променям!
На моменти си мисля,че не е просто любов,навик,привързаност...,ами,че още или пак съм влюбена в него
Иначе защо ще ми се подкосяват краката като го видя ..или няква рядка болест ще да е
# 36
16 септ. 2006, 09:25 ч.
Delta,наистина много хубаво си го казала. 
Нещо такова е и при мен.
Внимавайте с рязането и спомените,че глобяват!
Виж целия пост
Нещо такова е и при мен.
... се чувствам като с отрязани ръце и крака когато го няма...И най-важното - когато си спомня за снощния секс например,през стомаха ми все още минава оная странна топлина,онова приятно чувство на влюбеност...
# 38
18 септ. 2006, 10:05 ч.
Де сте бре, мъжове? Вие не си ли обичате половинките. а? Само мами до тук. 
Виж целия пост
# 39
18 септ. 2006, 11:06 ч.
Ауу,мен не ме ли броиш за мъж?
Обичаме си половинките,ама трудно го казваме.
Виж целия пост
Де сте бре, мъжове? Вие не си ли обичате половинките. а? Само мами до тук.
Обичаме си половинките,ама трудно го казваме.
# 40
18 септ. 2006, 12:14 ч.
Delta,обичам го,не е навик.Радвам се като се прибира в къщи,сърцето ми трепва винаги като ми звънне по телефона...Мисля,че това е любов 
Виж целия пост
Препоръчани теми