Какви пакости сте правили, когато сте били деца?

Аз съм била горе-долу послушна, но всеки залита понякога.
Сещам се  за следния случай - стана голям скандал:
Сигурно съм била около 5 годишна, защото си спомням, че още не бях ученичка, но не бях и съвсем малка. Беше Великден и родителите ми ми дадоха шарени яйца да занеса на една съседка от същия вход. Не знам защо са били близки с нея, знам само, че работеше като учителка, по-късно отиде в чужбина и не я бях виждала в продължение на много години (след като замина, не съм я виждала над 20 години). Проблемът е, че аз не я харесвах - идвала ни е на гости, винаги правеше някакви забележки, изглеждаше злобна, ненавиждах я въпреки крехката си възраст (но родителите ми явно не са забелязали).
И вместо да занеса яйцата на нея, ги занесох на друга жена (възрастна жена, която беше любезна с мен и я харесвах, живееше в съседен вход). Прекарах си много приятно - тя ми се зарадва и ме почерпи.
Обаче, когато се върнах, започнаха да ми се карат, защото учителката отишла да говори с родителите ми и те се уплашили, че съм изчезнала.
Та тогава имаше и рев, и упреци. Накрая(същия ден) родителите ми ми купиха някаква играчка, а кукундрелата разбра и направи коментар, че ме награждават за лоша постъпка (на родителите ми не им пукаше, че съм дала яйцата на друг човек, по-скоро не оцениха самоинициативата).
Видях госпожата преди няколко години по време на един оглед на апартамент, тя се направи, че не ни познава (бях с родителите ми). Естествено, имотът отпадна автоматично.

Мен ме пращаха да сурвакам по роднини. Ама, пусто, далеч живееха, и като ме пита майка какво са ми дали, лъжех- я мандарина, я орехи.
А ние с тайфата обикаляхме къщите в района.
Роднините после се оплакваха, че не са ми подарили подаръците си, и имаше конско.
Като казвам далеч- десетина минути пеш, малко градче.

Само защото ви прочетох, се сетих някои неща, които съм правела като дете.
Например, хапвах си от детската паста за зъби. Много ми беше вкусна. Знаех, че в едно чекмедже седи резерва и със сестра ми си вадехме тубичката, да си хапнем по малко.
Ровехме по шкафовете и гардеробите на баба и дядо, като им бяхме на гости. Винаги имаше хубави неща и винаги беше много хубаво подредено-ухаеше на чисто и свежо.
В първи клас откраднах няколко от цветните хартии, които бяха в класната стая, в шкафа. Гризеше ме съвестта ( и още ме гризе), обаче много исках да имам цветни хартии и да майсторя нещо с тях.
Катерехме се на покрива на блока, в който живееха баба ми и дядо ми. Там горе имаше толкова красиви камъчета!
Като ни водеше дядо на дунавския басейн, се криехме под водата, за да останем още малко вътре, когато дядо ни ни казваше, че е вече време да излизаме .
Със сигурност има още много неща.. преди няколко дена помолих сестра ми да ми прати една снимка от детството ни, която ми припомни едни приказни години, от които имам както прекрасни спомени, така и за съжаление, страшни.

По-фрапантни са случките в които мятах пясък на всички отворени прозорци по първите етажи на блоковете в квартала.Замерях с  черници  хорското пране. Издрасках с ключ чисто новата ми боядисана стая рисувайки с него и пишейки по стените. Има и още, но да не ставам досадна..

Аз бях ужасно кротко и срамежливо дете, та и пакостите ми са били същите като мен. За сметка на това ММ е бил толкова луда глава, че само като слушах какви магарии е правел, настръхвах от ужас и всеки ден благодарях на Бог, че децата ни не са се метнали на него. Например: накарал братовчед си - с две години по-малък, да се спуснат през комина, просто ей така, да пробват, за да видят какво е, като изскочили в огнището черни като негри, баба им само дето не получила инфаркт от ужас. Със същия братовчед запалили сламения покрив на някакъв плевник. С друг братовчед пък си играли в един сандък - тип ракла и без да искат, се заключили вътре. Отначало им било смешно, но после се уплашили и голям рев паднал, добре, че ги намерили навреме. Изобщо, с мерак да го набиеш!

Хахаха, моят син е от породата на твоя мъж! А моят мъж, който е бил относително тихо и разумно дете само мърмори "на теб се е метнал, на тебе!"


Друга моя пакост, която все още се разказва в семейството е опитът ми да изхвърля сестра ми през прозореца, защото съм се дразнила, че майка ми се занимава с бебето вместо да ми чете книжки. Била съм на 3 год!

Взех да мисля за пакости и... с ужас установих.. две неща - моито пакости са граничещи с престъпления и второ, няко са правени в доста напреднала възраст, т. е. не детска, като например когато подрязах мустаците на котарак за да ги подравня. Няма да казвам на колко бях.. Като дете - бутнала съм баба ми е печката, не знам защо, явно нещо съм и се ядосала. Бутнах едно дете от парзалката защото ме предреждаше. Убих една кокошка - беше се разклопала а дядо ми не искаше и аз реших да я накажа, но от моето наказание тя умря. Бърках с игла за плетене в контакта. Бърках с клечка в дупето на кокошките... Убих гълъб за да го сготвя на котките... Господи... Прости ми...

Темата наистина е забавна и дори някои постове ме накараха да са смея със сълзи. Аз съм малко срамежлива и тиха, но то май това са и най – опасните хора.  Ето и моите пакости в периода 5 – 7 години.
1 Била съм на 5 годинки и съм в детската градина, която е към завода в който е работил татко. Било натоварена зона откъм камиони и тежки машини. Но аз съм решила, че не ми се спи на обяд и съм навила още едно момиченце да избягаме или да си тръгнем след като се наобядваме. Но на добросъвестни граждани им е направило впечатление, че две малки хлапета облечени в характерните за соца време шорти и ризка на червено бели квадратчета се мотаят сред самосвали и мотокари и са ни изпели. Мама е била в родилния дом да ражда малкия ми брат и татко бая ми се кара. Организацията на „ Бягство от затвора“ не си спомням, но конското да.
2. Всяко лято с по - големия ни брат бяхме на село. От там са най-хубавите ми детски спомени. И ние си имахме кокошки и пилета. И аз си играех с тях на учителка и ученици. Бяха 30 керемидено червени пилета и едно оранжево се открояваше от тях и ми бе любимото. Но аз с една пръчка ги подкарвах от курник в курник, и бях злобна даскалица и точно на любимото пиленце му счупих крилото. Умря! И като се втвърди, го избутах в единия край на двора и после пред баба ми ни лук яла, ни помирисала… Спрях да играя на учителки!
3 На село бяхме голяма тайфа и на различни години и акъл. И решиха да палят една купа със сено на моята прабаба / една люта сръбкиня/. Купата изгоря и прабаба ми като излезе с вършината всички се разбягахме. Бе лято, бе тъмно, бях облечена с едно късо рокле с миши презрамки и понеже крайна къща съм хукнала с група деца към гробищата обрасло с …. КОПРИВА. Ревах повече от болката, колкото от страх, че баба ще се кара, че сме изгорили на прабаба ми сеното.
4. Като казах гробища, пък си спомням как ходихме с една приятелка и късахме цветя от другите гробове и после аз ги полагах на гроба на дядо, а приятелката ми на нейните близки. А после като отидем с баба на гроба аз се чудя и мая заедно с нея кой ли е идвал на гроба?
5. А и често ходих на бунището и влачих в къщи пробити тенджери и чайници и подобни посуда. Баба ме пита защо, а аз отговарях, че за да готвя на децата си.
6. И много обичах да помагам на баба. Помолиха ме да пека пипер на чушкопека. Стоя си аз шилото за вадене на пипера и скучая докато се опече и реших да бръкна в дупките на чушкопека и едни искри и едно разтърсване на тялото и един рев….

Има и още ама хайде друг път…:joy:

Най-ранният ми детски спомен е... шамар от татко. Само 2 пъти ме е удрял и ги помня. Та, на 3-4 години най-много да съм. Септември, на морето сме и понеже времето е нестабилно вече, ми е наредено да стоя на пясъка и до второ нареждане да не влизам сама в морето. Да, но аз съм забелязала, че баща ми като се заговори с някой приятел, понякога изключва и търпеливо чакам.. Е, постигнах си своето и си понесох отговорността.
Години по-късно, пак на море, много ветровито. Казаха ми да се въздържам от сладоледи, ледени лимонади и море. Направих и трите. И на другия ден болна.
Вторият шамар от татко беше за едно счупено стъкло на балконска врата с ножица. Ядосах се, че не ме пускат да излизам и ... ПРАААС... Не се гордея с това.
Редовно в детската градина се озовавах в някое спешно отделение - премазани пръсти на ръката на някоя врата, цепната устна, другаде рани... По едно време бях постоянно присъствие в болниците и гледали странно нашите.
Веднъж с една съученичка, която живееше като мен наблизо до училище, направо отидохме до тях да учим, без аз да си направя труда да мина през вкъщи да се обадя. Далеч преди ерата с мобилните телефони беше. Като се прибрах след час-два-три, баща ми тъкмо говореше с полицията.
От малка все губя документи и т.н. важни неща. Някак сами изчезват някъде. В първи клас затрих веднага някъде програмата за часовете, а беше сложно тогава с печатането и хората бяха в правото си да ми се скарат. Баба ми, която като начална учителка е била строга към децата, мен ме глезеше прекалено и се беше ядосала на моите учителки. Нарекла ги пред мен "Циркаджийки", а аз да им го повторя... Стана невероятен скандал. По-късно с едната учителка обаче се бяхме сближили и много научих от нея.
Веднъж със съученичка избягахме от час и едва не бях докарала инфаркт на баба ми. Сега съжалявам за това.
Спомням си едно тържество, мисля, че в трети клас. Трябваше да рецитираме едни стихчета. Някой беше казал нещо смешно преди началото, а аз като се засмея, понякога дълго не мога да се спра и става проблем. Едва успях да си кажа четиристишето и си излязох навън да си се хиля.
Пак със смеха, от много по-късни години - с приятелка ни изгониха от библиотека заради мен. Върви библиотекарката шумно, пуфти, говори нещо непрекъснато. Аз не мога да се съсредоточа да чета и като прихнах накрая... После обаче жената много ни помагаше с книгите.
Допълвам се с една случка пак на морето. В станцията с децата ни беше скучно и предложих да се возим с асансьора. Нагоре-надолу ... и го блокирахме. Голям рев беше после като ни "спасиха". Помня, че слизах пеша и само ревах. Май от тогава имам клаустрофобия и трудно понасям асансьори.
С познато момиченце сме чули някъде някаква псувня, естествено, не знаем какво точно означава, но много ни е харесала явно, защото сме я казали, повторили и потретили след някакъв човек. Майка ми била наблизо, чула ме и скандализирано ме хвана за ръка, отведе и крещя до прегракване "Да не съм те чула повече... ". После, като ѝ мина, с един извинителен тон ми обяснява, че не се говорело така, не било хубаво. Ама пусто, да не ми обясни какво точно значи думата и аз да си гадая любопитно..
Баба ми изпадаше в ужас като пристигнем с татко в града ѝ на гости и види как за нула време апартаментът изглежда сякаш бомба е паднала. Е, не мога да поддържам ред вкъщи и това е. А навън винаги изхвърлям боклуци, оправям хотелски стаи и т.н., та след мен персоналът да няма много работа.

Да отворя и моето досие...
   Бях много любопитен. Все пипах нещата на нашите, особено инструментите на баща ми и често губех някои. Сътветно имаше наложено вето и последващи санкции.
   В Пловдив, където карах ваканциите, баба ми, клетата й побеляха косите от мен. Обикаляхме тепетата като планински кози. Излезна с чисто прани дрехи и се върна целия в прах и трънаци. Завирахме се по пещери и бункери (на тепетата има и стари бункери). Един път се качваме на Джендема и от тератата най-горе пускахме камъни към една изоставена постройка в подножието. А под терасата има една камениста пътека, която е пряк път към върха. Един ден пак се бяхме качили и пуснахме един по-голям камък. В началото на пътеката имаше едни дръвчета. Та пускаме го ние, той започва да се въргаля, прелита през пътеката и продължава до сградата. И гледам, когато прелетя през пътеката, от дръвчетата изкочи една група хора, които се заоглеждаха нагоре. Изтръпнах. Ако бяхме закъснели малко не ми се мисли какво щеше да стане. Газ надолу по павирания път и спряхме чак при жп линията до булеварда.
     Случката се случва в 7-ми клас в междучасието преди час по история,  при който предмет учителката ни беше класен ръководител. С един съученик нещо се сдърпахме уж на шега. Той беше застанал до прозореца. И нещо какво стана, аз го бутнах по-силно, а той си беше здрав още тогава. По-едър беше от мен. И аз го бутнах, той залитна и прозорецът стана на мозайка. Класната не ни пусна да си тръгнем, тъй като История беше последен час. И после бащите дойдоха, та после ходихме до джамджия да слага нов прозорец, та мъкнахме чарчаветата нагоре-ндолу из квартала... Но не знам как го бутнах така, че чак да залитне. По-принцип съм си дребен, 168 съм сега и тежа 70. Тогава бях запетайка...
  В по-късни години си спомням една колоритна случка. Баща ми се беше прибрал от командировка за няколко дни и използвахме да боядисаме апартамена на пл. Славйков. Имахме тогава един имот, който давахме под наем и плачеше за обновяване. Та приготвяме бои, стълби, инструменти и баща ми (с любов кръстен от мен Лорд Вейдър) ми връчва едно куфарче, в което имаше задграничен паспорт, бревет (шофьорска книжка за определен тип самолети), лични документи и още някои важни неща. И аз го приготвих до входната врата на излизане да го взема. Та тръгваме ние, товарим нещата в колата и потегляме за центъра. Тогава живях с нашите в Овча купел. Пристигаме на място, и почваме да вадим от колата. И баща ми казва "Дай куфарчето". И аз попитах "Кое куфарче". Ще спестя точното цитиране на репликите от страна на Лорд Вейдър, само ще споменя, че трепереше като лист и филмът беше "В това куфарче ми е целия живот!", "Къде блееш!?", "Утре пътувам за Бургас"... Тогава бяха командировани в Бургас. "Сега ще видиш, куфарчето са го откраднали!". И подобни. Прибираме се ние, отваряме вратата и гледаме, куфарчето кротко си стои там, където го бях приготвил. Баща ми каза, че ще ми откъсне главата и отиде да изпие три валериана.

Единствената пакост, за която се сещам е, че като дете, когато живях в къща, веднъж без да искам, докато си играех с топка, счупих един прозорец , явно силно съм я хвърлил, щом чак прозореца се беше счупил.

Уж бях кротко дете, ама и аз съм имала своите моменти.
1. Помня, че се бях опитала да си опека сладкиш на парти грила в пластмасова чинийка. Естествено чинийката се стопи.
2. Много обичах да разглобявам уреди. Помня, когато баща ми купи новата уредба как най-строго ми заяви, че ако ме види с отвертка до нея ще ям голям бой. Май това е единственото нещо, което наистина не посмях да отворя. Иначе часовници, касетофони, видео, абе всичко минаваше през ръцете ми. И сега съм така, та ММ си скубе косите с мен понякога.
3. Имахме забрана със съседчето като караме колелета да излизаме от квартала. Естествено не я спазвахме и обикаляхме из целия град. Много се гордеехме с това, че после успяваме да се приберем и всеки ден увеличавахме периметъра. Добре, че тогава бяха спокойни години.
4. Веднъж ядосах баба докато полива градината и тя ме окъпа с маркуча. Не знам кой постъпи по-детински тогава, но помня, че отказах да си сложа сухи дрехи, докато не се обади на майка ми да й каже какво е направила.
5. Много обичах да дразня големите момчета от квартала и да ги заплашвам с баща ми. Понеже пък баща ми не се впечатляваше от тези неща, аз го виках да играем федербал. Като се покажеше на улицата, момчетата си мислеха, че той излиза, за да ги бие и бягаха. Същите от сестра ми са яли доста бой заради мен.
6. На село много обичах да разхождам обувките с ток на братовчедка ми, в кокошарника. Това го правех за отмъщение, че не ме взема на дискотека. Бях на 6-7. Също тогава някъде я бях изнудила да ми купи кафе и кола на барчето, за да не я кажа, че пуши.

Сигурно има и още. Много забавна тема.

Оххх, като прочетох за обувките... та се сетих поредната ужасяваща история в която аз бях потърпевшата. Бях нахлузила едни сандали с висок, дебел, четвъртит ток. Паднах и кракът ми се подгъна така, че токът ми отиде право в... онова място. Последният ми спомен бе ужасяваща болка, а първият след това, че съм на легло и над мен са надвесени хора... Години наред се чудех дали това не е било просто кошмар, но майка ми потвърди какво е станало. А и много добре помня сандалите. Та... Внимание майки, крийте си обувките с ток от дъщерите!

Нашите ходеха на работа, така че следобед апартаментът беше мой. Любимата ни игра с една съученичка беше да вадим дрехите и платовете на майка ми и да се правим на мадами. После - на рок певци. Там - масата за гладене е йоника, дезодорант - микрофон и т.н. Лошото беше, че по едно време почнахме да бягаме от училище, за да си играем в нашия измислен свят. По едно време успявахме да се снабдим с мед. бележки, даже сами си ги пишехме. Обаче бележките свършиха и ми намалиха поведението заради неизвинени отсъствия.

А аз само веднъж нарязах една диня*, и още помня как ми се караха! Направо бледнея пред вас, чак съжалявам каква съм (била) послушна

*Нали знаете как отрязват по едно триъгълниче от дините, за да види купувачът, че са узрели. Така и аз съм си изчегъртала едно парченце с ножа, изяла съм червеното и съм забучила кората обратно на дупката. После сложили динята във вода да се охлажда, и тя взела, че се напълнила вода вътре

О, и винаги имаше бонбони, които обаче не можеше да ям, ''защото са за гости''. Е...доста често като дойдеха гостите се оказваше, че кутията е празна