А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.