Признаците на маминото синче

  • 40 126
  • 1 040
# 180
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Виж целия пост
# 181
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Аз затова бях задал въпроса: Какво правиш, ако се наложи да се включваш в някакви грижи по болен родител на съпруга си, но все още нямате деца?
Виж целия пост
# 182
Ако се грижиш основно ти за ваше дете и по този начин мъжът ти е по-свободен да се грижи за родителите си, това не е малка помощ. Или се грижиш основно ти за вашия дом...
Виж целия пост
# 183
Мисля, че ако говорим сериозно, всички тук пропускате къде е заровен ключа от палатката. А именно - че повечето жени подсъзнателно предпочитат да се омъжат точно за мамини синчета. Защото усещат, че мъж, който се подчинява на майка си, след време ще се подчинява по същия начин и на съпругата си. Докато силните, независими от майките си мъже са неуправляеми. Идеални са за в леглото, предизвикват само с вида си пеперудки в стомаха и подкосяване на коленете, но от тях добри и верни съпрузи не стават...
Виж целия пост
# 184
Тъй, тъй, ама и мамините синчета търсят такива жалостиви като майките си, иначе няма да има кой да им ходи по акъла.
Виж целия пост
# 185
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Аз затова бях задал въпроса: Какво правиш, ако се наложи да се включваш в някакви грижи по болен родител на съпруга си, но все още нямате деца?
Моите родители не се разбираха с чуждите родители, затова се грижиха само за своите.
Аз ще направя същото по техния пример, ще участвам само с пари и далечни грижи.(търсене на специалисти и гледачи).
Виж целия пост
# 186
@Andariel
Вярно е. Според Ерих Берн семействата се състоят от хора с взаимно допълващи се сценарии.
Виж целия пост
# 187
Тъй, тъй, ама и мамините синчета търсят такива жалостиви като майките си, иначе няма да има кой да им ходи по акъла.
Така е и го правят директно, без увъртане.
Предават се от ръцете на мама, в ръцете на милото.

Въпросът е, защо "милото", ентусиазирано поема щафетата, опитвайки се дори да засенчи мама, та да стане по- търсена и важна от нея, а после почва да се оплаква, че е налетяла на мамино момченце!?

За мен, отговорът е в убедеността на всяка мома, че може да промени мунчо по свой тертип и да го накара да забрави, че не е сирак.
Виж целия пост
# 188
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Аз затова бях задал въпроса: Какво правиш, ако се наложи да се включваш в някакви грижи по болен родител на съпруга си, но все още нямате деца?
Моите родители не се разбираха с чуждите родители, затова се грижиха само за своите.
Аз ще направя същото по техния пример, ще участвам само с пари и далечни грижи (търсене на специалисти и гледачи).
Благодаря за разяснението!
 Само не разбрах, какъв пример ще следваш? Възнамеряваш и ти да не се разбираш с родителите на мъжа си ли?
Виж целия пост
# 189
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Аз затова бях задал въпроса: Какво правиш, ако се наложи да се включваш в някакви грижи по болен родител на съпруга си, но все още нямате деца?
Моите родители не се разбираха с чуждите родители, затова се грижиха само за своите.
Аз ще направя същото по техния пример, ще участвам само с пари и далечни грижи (търсене на специалисти и гледачи).
Благодаря за разяснението!
 Само не разбрах, какъв пример ще следваш? Възнамеряваш и ти да не се разбираш с родителите на мъжа си ли?
Аз се смятам за разбран човек. Но ако моите свекъри се отнасят лошо с мен, да не очакват нищо от мен.
Само по мое желание мога да участвам с пари и дистанционни грижи.
Виж целия пост
# 190
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
Може да е останал страха от отминалите времена, в които снахите са били задължени да се грижат за болните си свекъри.
Съвременните жени изобщо не живеят с мисълта за отминалите времена. Те си искат своето. Често не знаят какво точно искат, но го искат веднага.
Още се срещат онези мъже, които пробутват грижата за болните си родители на жените си.

А защо,да не си съпричастен и с болката и нуждата на родителите на мъжа ти,когато не си видял лошо отношение? До последно помагах на свекърва ми и тя умря в ръцете ми,но думите ,които чух за последно ще ме топлят цял живот.
Зависи от моите възможности.
Освен грижата за моите бъдещи деца и моите родители, ще ми дойде множко да взема още една диня за носене под мишницата.
Защо редовно се изказваш с някакви крайности, които хем едва ли ще се случат всичките накуп, хем и ако ще стават, касаят доста далечното бъдеще? А ако все се наложи да помогнеш на болен родител на приятеля ти/мъжа ти, а все още нямате деца и твоите родители са си здрави? Какво би сторила тогава?
 От изказванията на някои жени в темата се вижда, че те дори не биха проявили обикновено човешко разбиране към съпруга си, ако той реши да помогне на болен родител (без това да обвързва съпругата с каквито и да било грижи). Такъв веднага бива анатемосван като "мамино синче". Какво обаче правим, ако родител на жената се поболее? Тогава ще приемат ли мъжът им да се държи по същия студен и обвиняващ начин, както те заявяват в тази тема?
Аз съм имала болни баби и дядовци. Моите родители са се грижили за своите съответно. Плащане на лекарства, болници, гледачи и т.н. Така че говоря от опит.
От написаното от теб горе изглежда, сякаш опитът е не твой, а на твоите родители. Ти само си наблюдавала техните грижи, но полагала ли такива за твой болен родител? Аз съм и зная каква е разликата.
 Ако не дай си боже ти имаш болен родител, би ли приела за нормално съпругът ти да те остави сама да се оправяш с ходения по болници, купуване на лекарства и прочее грижи? Например, да си гледа Шампионската лига с няколко бирички и салатка, докато ти търчиш по задачи и ти ври и кипи на главата от притеснения и липса на време? Нали според разбиранията ти всеки си гледа своите болни родители? Значи?
Избрала съм неправилната дума - не опит, а наблюдения.
По едно и също време съм имала болни баби и дядо. Те бяха грижа на моите родители отделно плюс грижата за малката мен.
Беше въпрос на логистика и възможности.
Така че аз не мисля, че мога да
съм голяма подкрепа на мъжа ми, когато се грижа за малко дете по същото време.
Аз затова бях задал въпроса: Какво правиш, ако се наложи да се включваш в някакви грижи по болен родител на съпруга си, но все още нямате деца?
Моите родители не се разбираха с чуждите родители, затова се грижиха само за своите.
Аз ще направя същото по техния пример, ще участвам само с пари и далечни грижи (търсене на специалисти и гледачи).
Благодаря за разяснението!
 Само не разбрах, какъв пример ще следваш? Възнамеряваш и ти да не се разбираш с родителите на мъжа си ли?
Аз се смятам за разбран човек. Но ако моите свекъри се отнасят лошо с мен, да не очакват нищо от мен.
Само по мое желание мога да участвам с пари и дистанционни грижи.
Така е справедливо.
Виж целия пост
# 191
Само не разбрах ако едно момче се обажда на майка си веднъж седмично и примерно й каже какво е ял, го прави мамино синче, а момичетата, които говорят на ден по 2 часа по телефона с майките си и разясняват всичко от до какви са? Защото историята познава и тъщи, които си мислят, че "учат" дъщерите си на хитрости и как да управляват мъжете си и не спират да се месят в семейството на младите.
И малко накъртва темата за парите, излиза, че си търсите мъжа според заплатата, а не заради пеперудите в стомаха, а пък и типичния мъж програмист с 10-те хиляди заплата, бълха го ухапала ако дава на майка си по 500 лева на месец, за жена му остават 9500...

Не знам как си представям маминото синче, не съм имала около себе си такъв пример и не мога да преценя. Всеки случай е добре мъжа да може да взема решения, понякога не трябва и само жена му да му казва какво да прави Wink
Виж целия пост
# 192
В последно време Николчо е много разпространен сред по-младите мъже. Николчо първо е израстнал в глезена среда. На мама момченциту... От там се почват капризите. Искам, не искам, не знам какво искам, не знам какво не искам. Да не говорим за любимите баби... Липсата на "полеза изява", т. е. възможност да се сблъсква с трудности, да преоткрива топлата вода, да си блъска главата сам. И когато стане на възраст, подходяща за семейство (изключвам мургавите братя) следва търсене на безплатна слугиня. Някои по-фрапиращи случаи остават ергени на по 40, защото чакат мама да им избере подходяща жена, тъй като тези пориви, които нормално е да се появят дори преди пубертета, са били вандалски изкъртени с отвертка. "Мани я тази к.рва (нищо че не я познава), мама ще му намери свяства жена". "Моят Николчо никоя не го заслужава". И това се повтаря през цялото съзряване. И после "Няма истински мъже". Ми как да има? Макар че и жените също са отговорни малко или много за профанизирането на мъжете и в частност отношението им към жените. Дори и баща ти да те е възпитавал на уважение към жените, кавалерство и други такива, ако са си играли с теб, лъгали са те, използвали са те и тн., искаш не искаш ставаш неандерталец. Но това е друга тема. А що се отнася до семейните ценности, те нямат нищо общо с Николчо. Това че има жени, които искат да откъснат мъжа от приятели, семейсто, хоби, работа и да го променят по техен образ и подобие, е чиста проба егоцентризъм. И обикновено тези жени скимтят, че всички мъже (боже, колкого голям опит) са мамини синчета и други глупости. И трябва да се разграничават Николчо от мъжът, който помага на родителите си като остареят. Колелото се върти.
Виж целия пост
# 193
В такъв случай, би било редно грижата за родителите на жената да падне и върху мъжа ѝ, а не само върху нея.
По българска традиция не е така, но сега никой не гледа традициите.
Виж целия пост
# 194
В такъв случай, би било редно грижата за родителите на жената да падне и върху мъжа ѝ, а не само върху нея.
По българска традиция не е така, но сега никой не гледа традициите.


Кое точно в традициите пречи на мъжа да поеме грижите за нейните родители?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия