Пускам тази тема, защото ми е интересно дали някой се е сблъсквал с подобен на моя проблем.
Имах невероятен живот допреди месец, чувствах се най-щастливия човек на света и си казвах, че живота ми няма накъде по-добре да е. Малко след това ми тръгна надолу, приех нещата много зле, имах проблеми и всеки ден почти рев и тъга.
Минах през ПА, излизайки навън всичко пред мен беше размазано, а пулса ми беше перманентно над сто. Тревогата, че ще умра и ще се случи нещо лошо с мен не ме напускаше. Ходих на невролог и кардиолог - заключение напълно здрава. С щитовидната съм добре. И пкк - то ми е в норма, без анемията, но нея вината съм я имала.
Пия неолексан, но не мисля, че има ефект.
Мисля, че минавам през депресия, за първи път ми се случва, всеки ден ставам и се чувствам гадно. Работя от вкъщи, но ми е трудно дори да седна на компютъра, просто ми е зле и отивам и лягам... Чиниите вече ги мие приятелят ми. Нямам сили, много ми е гадно, направо отврат... Сменят ми се мисли първо, да не би нещо да ми има, после, че не ми се живее, че ми писна да се чувствам по този начин... Не ми се излиза.
Вчера се насилих и отидох на едно красиво място, слънцето ме пече (уж помагало), даже отидох на фитнес... Никакъв ефект. Будя се с мисълта, че днес ще е по-добре, но няма ден, в който да ми е по-добре. Не ми доставя удоволствие дори да пия любимото кафе. Отделно имам чувство за нереалност. Минавала съм през ада на ПА, но това което ме сполетя този път е по-лошо от всичко.
Силен човек съм, много амбициозен, ученолюбив, изключително уверена в себе си. Перфекционист. Жънех невероятни успехи. Нямах проблем и със самочувствието, но вече дори не се гледам в огледалото. Гадно ми е и това е...
Чувствам се празна направо.
Депресия ли е това, минавали ли сте през нещо такова?
Виж целия пост
Имах невероятен живот допреди месец, чувствах се най-щастливия човек на света и си казвах, че живота ми няма накъде по-добре да е. Малко след това ми тръгна надолу, приех нещата много зле, имах проблеми и всеки ден почти рев и тъга.
Минах през ПА, излизайки навън всичко пред мен беше размазано, а пулса ми беше перманентно над сто. Тревогата, че ще умра и ще се случи нещо лошо с мен не ме напускаше. Ходих на невролог и кардиолог - заключение напълно здрава. С щитовидната съм добре. И пкк - то ми е в норма, без анемията, но нея вината съм я имала.
Пия неолексан, но не мисля, че има ефект.
Мисля, че минавам през депресия, за първи път ми се случва, всеки ден ставам и се чувствам гадно. Работя от вкъщи, но ми е трудно дори да седна на компютъра, просто ми е зле и отивам и лягам... Чиниите вече ги мие приятелят ми. Нямам сили, много ми е гадно, направо отврат... Сменят ми се мисли първо, да не би нещо да ми има, после, че не ми се живее, че ми писна да се чувствам по този начин... Не ми се излиза.
Вчера се насилих и отидох на едно красиво място, слънцето ме пече (уж помагало), даже отидох на фитнес... Никакъв ефект. Будя се с мисълта, че днес ще е по-добре, но няма ден, в който да ми е по-добре. Не ми доставя удоволствие дори да пия любимото кафе. Отделно имам чувство за нереалност. Минавала съм през ада на ПА, но това което ме сполетя този път е по-лошо от всичко.
Силен човек съм, много амбициозен, ученолюбив, изключително уверена в себе си. Перфекционист. Жънех невероятни успехи. Нямах проблем и със самочувствието, но вече дори не се гледам в огледалото. Гадно ми е и това е...
Чувствам се празна направо.
Депресия ли е това, минавали ли сте през нещо такова?
Пих ципралекса към година, след консултация с психиатъра намалих дозата за около месец-месец и нещо и го спрях окончателно. Не съм имала проблеми със спирането. Важно е тези лекарства никога да не се спират рязко, винаги постепенно се намалява дозата.