Защо сме единни...

  • 2 016
  • 37
# 15
Всяка коза за свой крак.
Мога да отговарям само от свое име.
Анализите не са силната ми страна, пък и, честно казано, не виждам кому са притрябвали. newsm78

Виж целия пост
# 16
Може би защото сме свикнали да омаловажаваме щастливите моменти, а да смятаме страданието за нещо много по-важно и сериозно. А всъщност понякога да намериш щастието е също толкова трудно, колкото да се пребориш със страданието.
Виж целия пост
# 17
Има хора и Хора.
Виж целия пост
# 18
незнам.
народопсихология.
Виж целия пост
# 19
Това сега в стихотворна форма ли е или какво?! Thinking

Да, поетеса съм с тик към ентъра.

Едно любимо стихотворение завършва така:

"Човек е жив, додето може
на чужда радост да се радва."

Георги Константинов

Колко е хубаво! И просто. Или може би затова хубаво.


Виж целия пост
# 20
 Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.
Виж целия пост
# 21
Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.

Аз също рядко пиша, в теми, по радостни поводи. Не ме бива, затова не се напъвам Tired Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning
Виж целия пост
# 22
Нещастието има много лица,
щастието е едно и също.

Аз също рядко пиша, в теми, по радостни поводи. Не ме бива, затова не се напъвам Tired Но, винаги ги чета, защото ме карат, да се усмихвам Grinning

Ето това е и моят отговор  Peace
Виж целия пост
# 23
Нямам търпение Пухи да се зъзстанови, за да почна да се заяждам с нея. А съм гледала теми с по 5-6 стр. поздравления за бременност, за рожден ден. Така че не съм съгласна  с Лиска.
Виж целия пост
# 24
Ами все пак е хубаво, че сме състрадателни. Българите сме такива в повечето случаи. В една друга страна където живях хората не бяха такива. Може да си смазан от мъка и никой няма да се сети да ти каже една дума - иначе са любезни, по-любезни от нас българите, ама хич не им пука за теб. Там е обичай като те срещне някой задължително да те пита : "Как си?" и задължителният отговор е "Добре". Един ден реших да си направя експеримент да отговарям " Зле!". Или оставаха като треснати, бяха шокирани от отговора ми като че ли не е позволено да си зле!!! или пък ме подминаваха, защото даже не обръщаха внимание, че казвам, че ми е зле...А иначе завистливи хора има навсякъде и на тях точно им е трудно да се зарадват на щастието на другите.
Виж целия пост
# 25
Човек в нещастието си има най-голяма нужда от това да се почувства значим в нечии очи, живот или мисли. Няма човек, който да не е изпадал в подобно състояние на песимизъм, обезвереност, самосъжаление, чувство за безполезност и нечия тежест...Колкото по-силен е един човек (като психика) толкова по-рядко му се случва, но пък случи ли му се - значи нещата са повече от сериозни. По-слабите хора по-често могат да бъдат видяни в това състояние, но пък и по-лесно излизат от него.
Щастливият човек и без да получи възхищението на околните (без връзка с въпросното щастие) ще е щастлив и само с виновниците за щастието му.
Не вярвам да има нормален човек, когото чуждото нещастие да го оставя равнодушен, още по-малко доволен.

За кой ли път сме на едно мнение Heart Eyes
това мисля и аз- че когато видим щастлив човек, знаем, че той няма нужда от нас, докато нещастният- да.
Виж целия пост
# 26
Признавам си, че рявко пиша в поздравителни теми / освен, ако не са за бебе, рожден ден/...Ако е за предмет, просто не знам какво трябва да напиша.

Форума е отражение на живота и все пак не е. Ако в действителния живот имаш проблем и си нещастен, няма 100 човека да ти кажат: "Нещата ще се оправят" . Ако обаче си купуш нещо, някак си е по-лесно за другите да ти кажат: " Честито".

Иначе за станалото с момичето. Има една тенденция във форума, а именно един като подхване една песен и другите следват. Независими дали ще е окуражителна, осъдителна, подигравателна или каквато и да е. Затова и форума и написаното в него не е 100 % разрешение на проблемите ни. Място е,където да си излеем мъката, но за много от нещата, полезните и стойностни съвети би трябвало да идват от други места / например специализирана помощ/. 
Виж целия пост
# 27
Защото, независимо от характер и ценостна система сме състрадателни, което е хубаво.
Така е... Някои наистина се притеснихме за пухи, без тайно да злорадстваме.
Виж целия пост
# 28
Ами все пак е хубаво, че сме състрадателни. Българите сме такива в повечето случаи. В една друга страна където живях хората не бяха такива. Може да си смазан от мъка и никой няма да се сети да ти каже една дума - иначе са любезни, по-любезни от нас българите, ама хич не им пука за теб. Там е обичай като те срещне някой задължително да те пита : "Как си?" и задължителният отговор е "Добре". Един ден реших да си направя експеримент да отговарям " Зле!". Или оставаха като треснати, бяха шокирани от отговора ми като че ли не е позволено да си зле!!! или пък ме подминаваха, защото даже не обръщаха внимание, че казвам, че ми е зле...А иначе завистливи хора има навсякъде и на тях точно им е трудно да се зарадват на щастието на другите.

Много си права. И на мен ми се е случвало в същото това общество да казвам, че ми е зле, а отсрещната страна по навик да кима "аааа, добре", без изобщо моят отговор да я е докоснал.
Много си права.
Виж целия пост
# 29
От няколко дни ме търси приятелка по кюто и все пита " Тук ли си" и тн.
Днес се засякохме и тя ми каза, че е бременна.
Аз се зарадвах  много, и се разплаках.
Казах й " Мария, страшно много се радвам, плача в момента"
, а тя ми отговори " Е, айде беее, чак пък толкоз"

Стана ми ужасно мъчно
Все едно се усъмни в това, че някой може да се разплаче от радост за нея.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия