По коя програма са давали филма?
Книгата на мен много ми хареса. И изобщо харесвам Кох.
Виж целия пост
Книгата на мен много ми хареса. И изобщо харесвам Кох.
В момента чета ... 67
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
# 705
18 ян. 2021, 16:15 ч.
# 708
18 ян. 2021, 18:09 ч.
Прочетох "Фермата на животните" на Джордж Оруел. Препоръчвам я!
Сега подхванах "1984" след като преди години я зачетох, но зарязах.
Виж целия пост
Сега подхванах "1984" след като преди години я зачетох, но зарязах.
# 709
18 ян. 2021, 21:06 ч.
Прочетох Феникс на Сидни Шилдън и Тили Багшоу. Четох я с голям интерес, но края (ако изобщо може да се нарече край)силно ме разочарова,загадка за мен остана връзката на Ела с Атина, а също и съдбата на родителите й😕
Виж целия пост
# 710
18 ян. 2021, 22:16 ч.
Робърт Джордан - Колелото на времето книга 4 - Силата на сянката
Виж целия пост
# 711
19 ян. 2021, 09:27 ч.
Дочетох "Възкресение" на Владимир Сълов. Интересна книга, обаче краят ме потресе 
По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята 
Виж целия пост
По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята 
# 712
19 ян. 2021, 17:45 ч.
Прочетох "Още въздух" на Оруел, зарибена от тук. Вярно е леко депресарска, но на мен ми хареса. Не е безнадеждна, по-скоро бих казала сурово реалистична. Понеже съм на същата възраст като главния герой, макар и да нямам изкуствено чеене, се разпонзах като размисли и изводи на много места.
Започнах "Жената, която има план" от Мей Мъск.
Виж целия пост
Започнах "Жената, която има план" от Мей Мъск.
# 713
19 ян. 2021, 20:16 ч.
Аз прочетох "Дългата разходка" на Стивън Кинг. Срам не срам, това е едва втората негова книга, която чета. Още я мисля. Майсторът си е майстор. Написал 300 страници за история, случваща се в няколко дни, без да ти стане скучно, без да ти се иска да я дочетеш "на вентилатор".
Виж целия пост
# 714
19 ян. 2021, 20:34 ч.
Изчетох на един дъх "Игри на злото"- втората книга на Анджела Марсънс. Много ми харесва поредицата ѝ, но на български има само две преведени 
Давам ѝ чиста петица, както и на първата част 
Сега почнах "Легло от кости" на Корнуел. След всички скандинавци и трилъри, които прочетох напоследък вече ми идва слабичка Патриша. Намерих си и на Баркър втората и третата книга и съм супер щастлива
Виж целия пост
Давам ѝ чиста петица, както и на първата част Сега почнах "Легло от кости" на Корнуел. След всички скандинавци и трилъри, които прочетох напоследък вече ми идва слабичка Патриша. Намерих си и на Баркър втората и третата книга и съм супер щастлива
# 715
20 ян. 2021, 06:55 ч.
Чета Мостът на Клей и съжалявам, че си го причиних.
Мудна, протяжна и приспивателна. Уморява ме.
Една житейска история е разтегната безпределно.
Наясно съм със символизма в творбата, но една трета от книгата си е пълнеж.
Започна ли да чета по диагонал , вече губя интерес и търпение.
Дано скоро попадна пак на Книгата. Тази, която ще ме кара да мисля за нея когато съм на работа и да чакам с нетърпение да я взема в ръце.
Виж целия пост
Мудна, протяжна и приспивателна. Уморява ме.
Една житейска история е разтегната безпределно.
Наясно съм със символизма в творбата, но една трета от книгата си е пълнеж.
Започна ли да чета по диагонал , вече губя интерес и търпение.
Дано скоро попадна пак на Книгата. Тази, която ще ме кара да мисля за нея когато съм на работа и да чакам с нетърпение да я взема в ръце.
# 716
20 ян. 2021, 08:22 ч.
Уф, май доста избързах с коментара си за Будзати.
Всъщност доста си приличат разказите. Повечето са доста тягостни като настроение, което носят. Има някакъв интригуващ елемент, но рядко се стига до истинска развръзка или след развръзката обикновено не следва нищо. Не знам дали ще мога да ги изчета всичките, ако са все такива.
Виж целия пост
Всъщност доста си приличат разказите. Повечето са доста тягостни като настроение, което носят. Има някакъв интригуващ елемент, но рядко се стига до истинска развръзка или след развръзката обикновено не следва нищо. Не знам дали ще мога да ги изчета всичките, ако са все такива.
# 717
20 ян. 2021, 09:12 ч.
Интересно ми е защо четете една книга,ако не ви е по вкуса и си губите времето??...има толкова много други...аз продължавам с тетралогията “Гениалната приятелка”...увлича с всяка една страница,още повече след сериала,който покрива първите две книги,и сега тръпна в неизвестност ...разказвателният монотонен стил на Феранте не ми беше допаднал преди време и ме дразнеше,но сцените от сериала са толкова истински,направен е повече от отлично,и това ме провокира да намеря последните две книги от тетралогията...сега вече някак си действието автоматично се пренесе на хартия с истински,кръвни герои,харесва ми начина на писане,всички детайли са пресъздадени много реално и с всяка страница потъваш все по-дълбоко в историята.
Виж целия пост
...разказвателният монотонен стил на Феранте не ми беше допаднал преди време и ме дразнеше,но сцените от сериала са толкова истински,направен е повече от отлично,и това ме провокира да намеря последните две книги от тетралогията...сега вече някак си действието автоматично се пренесе на хартия с истински,кръвни герои,харесва ми начина на писане,всички детайли са пресъздадени много реално и с всяка страница потъваш все по-дълбоко в историята.
# 718
20 ян. 2021, 09:33 ч.
Кога и Сълов писател стана 
. Толкова да нямат какво да правят в тоя университет, че чак масово книги прописаха, защото не само той се изживява като писател 
. То не бяха филми да снима, сега книги пише, ще припадна хахах
Не ми е минавало през ума да го чета, но този коментар здраво ме разсмя.
По темата - чета "Лебедова песен" на Робърт Маккамън. Нямам много време напоследък, но когато я хвана, забравям умора и сън. По някакъв начин книгата ми напомня "Сблъсък" на Стивън Кинг. Много хубаво пише Маккамън.
Приготвила съм си за след това "Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс. Много ми я похвалиха, да видим.
Виж целия пост
Дочетох "Възкресение" на Владимир Сълов. Интересна книга, обаче краят ме потресе По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята
По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята . Толкова да нямат какво да правят в тоя университет, че чак масово книги прописаха, защото не само той се изживява като писател . То не бяха филми да снима, сега книги пише, ще припадна хахахНе ми е минавало през ума да го чета, но този коментар здраво ме разсмя.
По темата - чета "Лебедова песен" на Робърт Маккамън. Нямам много време напоследък, но когато я хвана, забравям умора и сън. По някакъв начин книгата ми напомня "Сблъсък" на Стивън Кинг. Много хубаво пише Маккамън.
Приготвила съм си за след това "Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс. Много ми я похвалиха, да видим.
# 719
20 ян. 2021, 09:34 ч.
На мен ако много не ми допадне нещо, се отказвам. Изключение съм правила за някои класики в опитите си да открия това, което и другите намират, естествено не винаги успешно.
В конкретния случай с разказите все още мисля, че има надежда все пак от толкова разкази да има и такива, които наистина да ми харесат ( за момента ако 5 не са ми допаднали, то 4 съм прочела с интерес). Пък и при разказите е лесно, ако пропусна някой, това няма да попречи на четенето на останалите.
Всъщност разказите, които неочаквано дори за самата мен никак не можах да разбера, камо ли да харесам, са тези на Туве Янсон. Цели два нейни сборника пробвах и така и не открих смисъл в написаното.
А понякога критичния поглед към четивото не ми пречи и да си го дочета, и въпреки критиките накрая дори и да започна да го харесвам. Типичен пример за нещо такова ми е "Птиците умират сами" - през първата половина на книгата се късах от яд и към Ралф, и към Мегън и изобщо цялата тази тяхна непозволена любов. А накрая смятах, че ако бях зарязала тази книга още на първата четвърт, е щяло да е огромна грешка.
Виж целия пост
В конкретния случай с разказите все още мисля, че има надежда все пак от толкова разкази да има и такива, които наистина да ми харесат ( за момента ако 5 не са ми допаднали, то 4 съм прочела с интерес). Пък и при разказите е лесно, ако пропусна някой, това няма да попречи на четенето на останалите.
Всъщност разказите, които неочаквано дори за самата мен никак не можах да разбера, камо ли да харесам, са тези на Туве Янсон. Цели два нейни сборника пробвах и така и не открих смисъл в написаното.
А понякога критичния поглед към четивото не ми пречи и да си го дочета, и въпреки критиките накрая дори и да започна да го харесвам. Типичен пример за нещо такова ми е "Птиците умират сами" - през първата половина на книгата се късах от яд и към Ралф, и към Мегън и изобщо цялата тази тяхна непозволена любов. А накрая смятах, че ако бях зарязала тази книга още на първата четвърт, е щяло да е огромна грешка.
Препоръчани теми