Социална фобия или нещо повече?

Докато четох изложението ти, се усъмних дали си само на 18г., толкова добре пишеш.Твоите съученици едва ли са на това интелектуално ниво.А има и друго-в морално-етично отношение може да са на  една бебешка възраст за разлика от тебе.Хората мразят някой да ги превъзхожда, особено тези от вашето поколение.До голяма степен заради възпитанието от телевизора-"Бъди пръв!", "Грабни победата", от всякъде ви се крещи, че трябва да сте "успешни"(независимо на каква цена), така излиза, че или си номер едно, или си никой.Това е травмиращо и води до пораженчески мисли.До колкото разбирам, няма за какво да бъдеш подиграван, а те изолират, не си търсен, не си популярен.Чувстваш се самотен сред морето от хора наоколо, нямаш среда.Не се вписваш в компанията им защото според мен темите на разговор не те вълнуват истински, а и почти съм сигурна, че това са празни приказки за убиване на времето.Много хора така се чешат езиците, но ако запишеш думите им на хартия-за цял ден какво са наговорили и им го дадеш после да го прочетат това, ще повърнат.След време ще ти стане безразлично, че не умееш да кудкудякаш като тях или пък ще се научиш да се вписваш сред кокошите мозъци, за да те приемат (не и като им показваш, че си по-умен обаче).Имаш ли си брат или сестра, роднини, с които да общуваш?Дори да ти е трудно, добре е повече да се срещаш с хора, иначе страхът ще се засили, а може би ти трябва специалист.Много е важно да е ДОБЪР специалист, а не човек с диплома.Нали си чувал: "Как да отида на доктор, като се знам какъв съм инженер"?

Има много други хора като тебе.Аз бях нещо подобно.В училище компенсирах с добър успех и знания, така си печелех уважение.Само че това беше преди чалгата да залее и промие мозъците и тогава образованието беше на почит.Освен това се занимавах с музика и тя ми запълваше времето, а и бях в съответната среда.Извън нея обаче също бях стеснителна и тревожна.
Много е важно да си коректен и точен, да си държиш на думата, на теб да може да се разчита.С времето ще си намериш правилните хора,за сега ги няма около тебе.Планираш ли да учиш в университет или ще работиш?Сега си на години да се образоваш-стани добър, надежден специалист.Каквото и да работиш, независимо с ръцете или ума си заработваш, го прави така, че на теб да ти хареса, да е изпипано майсторски.Обкръжението ти ще има полза от тебе, ще си полезен за другите и постепенно ще станеш ценен за хората, а и смело ще можеш да ги гледаш в очите.По този начин се завързват  полезни познанства и дори приятелства.Не преживявай за това, че не си като другите, светът е шарен, ти си от шарените и по-трудно се вписваш.Чувствителен си и ми стана тъжно заради теб.
Аз работих над себе си и се стараех да бъда добра, отговорна, лоялна към хората и всичко, с което се захванех и в един момент съдбата ми донесе невероятен подарък, превишаващ в пъти очакванията ми.И до сега ми е трудно да повярвам.
Всички тук бяха много доброжелателни към теб.Както виждаш дали ще си приет зависи също и от средата.Как можа да напишеш, че си боклук?Мило момче, ти дори не знаеш колко си чудесен!От все сърце ти желая всичко най-хубаво!

Някой беше казал: "Колкото по- интелигентен си, толкова по- нещастен си".
Хората, които имат по- различна цел в живота от йедене, пийене и клецане обикновено са гледани като изтърсаци, задето имат високи изисквания и морал. Не си ти сбърканият.
Напълно нормално е да искаш да се приспособиш, да имаш компания, идеите ти да се споделят и когато направиш нещо хубаво, то да бъде оценено положително. Ще ти кажа обаче, че ако живееш с такава нагласа, ще бъдеш перманентно разочарован и депресиран.

Живей си живота, прави това, което е истинско и правилно, избягвай стада и не се сливай с тях. До голяма степен това означава да си сам, да, така е, но това вече е твоят избор - да ядеш развалена храна, или да свикнеш с глада.

Изключително много ви благодаря за милите думи и за това, че отделихте време, за да ме посъветвате и да ми вдъхнете надежда, защото наистина отчаянието беше взело превес над мен. Олекна ми много, че успях да споделя с някого за този проблем и сега се чувствам много по-добре. Ще се постарая да променя положението си, използвайки вашите съвети. Знам, че ще бъде трудно, защото промяната изисква търпение и упоритост, но целта оправдава средствата. А искаш ли нещо, трябва да се бориш за неговото осъществяване.

Пожелавам ви всичко най-хубаво и бъдете здрави! Отново благодаря!

Здравей! Не, не си само ти така. И аз съм се чувствала по абсолютно същия начин, някъде в гимназията. Добре дошъл в света на интровертите! Трудно е, наистина. Но с времето ще разбереш, че просто не си намерил точните хора, с които да комуникираш. И осъзнаваш, че всъщност не си ти проблема, а те. Това не е социална фобия, просто прекалено много осмисляш всичко в главата си, именно защото си интроверт, и не изказваш всичко с езика си. А другите бръщолевят всичко, което им дойде на ум, без да го осмислят пет пъти преди да го кажат, като теб. Няма нищо страшно в това! Просто трябва да го приемеш като факт и ще ти олекне. Не всички хира са еднакви, не са всички бърборковци. А групата на мълчаливите никак, никак не е малка - дори в БГ мама има тема и за такива ,заповядай : https://m.bg-mamma.com/?topic=980056
И още нещо, което видях,и ти самият си осъзнал, аз също открих и работи на 100% - важно е когато говориш да си уверен и да излъчваш увереност. Направих си експеримент - в даден разговор знаех нещо,което е вярно и го казах,но не уверено,а накрая завърших изречението с "май". И познай, хората се опитаха да ме оборят, точно защото видяха моята несигурност. А ако кажеш ясно и категорично някой факт, дори и той да е грешен, хората ще повярват.
Предстои ти тепърва да се срещал с много хора - да учиш в университет, да ходиш на работа, където има екип от хора, да съзадедш семейство... Ще се пречупиш и ще видиш, че всъщност не те е страх да се включваш в разговорите им, а просто те са ти безинтересни, и дори ще ги отбягваш. Поне при мен е така. И не ми пречи. Общувам с интерес само с определени хора, които се броят на пръстите на ръката. С останалата маса съм "здравей,здрасти,как си", общи приказки и това е.
Успех!

Ти си малко като Диоген, който търсел хора посред бел ден със запалена факла.От тази ситуация има изход, но за всеки пътят е различен.Помоли Бог да ти помогне, само той е всесилен и всемогъщ,  хората сме немощни и слепи.Полезно би било в тази насока да се поинтересуваш.Ако искаш, пиши на лични.Не виждам като полезно участието в темата за интроверти/темерути, защото за разлика от тях, ти търсиш решение, а не се оплакваш с надежда да привикнеш.

Не става дума за привикване. Човек или е интроверт, или не е. И ако е, няма нищо лошо или грешно в това. Не е болест. Не е проблем, че да се търси решение. Това просто е тип характер и не си струва човек да се мъчи да се променя, за да го приемат и одобряват околните.

Човек или е интроверт, или не е. И ако е, няма нищо лошо или грешно в това. Не е болест.  Това просто е тип характер и не си струва човек да се мъчи да се променя, за да го приемат и одобряват околните.
[/quote]

Да се променя ще е точно мъка, но може да измени нагласата си към такива ситуации, т.е.да си изгради броня, така че да не се травмира.

Да се промени и да измени нагласата си е еднакво трудно. Ще спре да се травмира, когато спре да се вълнува и влияе от чуждо мнение. Това се постига, когато сам себе си приемеш какъвто си. Тогава идва увереността.

И аз мисля, че за да преминеш от стеснителен в уверен, ти трябва по-голямо самочувствие. Това се постига понякога съвсем неочаквано, само от едно-единствено събитие (при мен се случи така), или постепенно, като си даваш сметка за собствената си стойност.

Мило момиче,

Описваш проблема си по-зряло и задълбочено от повечето уж зрели хора. Въпросът е как това да се превърне в качество, а не да те самоизяжда. Работата с психолог, който работи с юноши и млади хора, мисля ще ти е от полза. Едно момиче на твоята възраст (дъщеря на моя близка) мина през няколко психолога и от нея знам, че е добре въпросният психолог да има опит именно с юноши и млади хора. Явно и психолозите имат някакъв вид профилиране. Нека идеята за психолог не те плаши. Винаги съм считала, че хората, които имат смелостта да се обърнат към психолог, са много смели и решителни. Не се самодиагностицирай! В интернет всяко душевно страдание се превръща в диагноза. Социална фобия? За какво ти е този етикет? Ти имаш достатъчно култура и интелект да назоваваш затрудненията си по-ясно и задълбочено, а не да робуваш на диагнози.

Успех!

Според мен авторът няма нужда от психолог. Има нужда сам да се приема и харесва какъвто е, да осъзнае, че не е необходимо да бъде като другите. Това може и сам да постигне. От личен опит го твърдя.

"Определено съм съгласен с това, че ако не се харесваш сам, няма как и другите да те харесват, но винаги съм чувствал, че ако се хваля сам, това ще бъде един вид необективно и далечно от реалността. "

Само не разбрах - защо реши, че ако се харесваш трябва да се хвалиш с това?))
Ако се харесваш - излъчваш увереност и сигурност, а това привлича и задържа внимание и тн. Ставаш като  лампа, около която летят мушички..))

Искам да ти кажа, че и аз бях в подобно положение до завършването на средно образование.
Най-хубавото нещо, което ми се случи след това, беше да сменя изключително социалната среда - приеха ме в специалност, в която не влезе нито един от приятелите ми.
В моята група почти всички бяхме непознати един за друг и това ме постави наравно с тях (спрямо моите представи). Общуването беше по-лесно; освен това се усеща уважение между хората при навлизането в академични среди (независимо дали човек е студент или преподавател).
Мисля, че когато се събираш с приятели, чувстваш че имаш определена роля и в тяхно присъствие се придържаш към тази роля.
Мислил ли си как се справяш с общуването с нови хора в присъствието на най-близките?

Смяната на социалната среда всъщност е един от начините за лечение на селективен мутизъм (и може би други заболявания от този род, не знам, не съм експерт). Хората със селективен мутизъм не могат да говорят в определени ситуации и сред определени хора, затова и смяната на средата, тоест премахването на тези ситуации и хора, помага.
По отношение проблема на автора: единственото, което мога да кажа е, че консултацията с психолог е задължителна. Нито различното интелектуално ниво, нито интроверсията създават такива проблеми.

Тази калпава социална среда с отбелязване на всеки като въздишнал, пръднал и как го гледала учителката/контрольорката от градския транспорт създава точно такива кекляци.
Не, не му трябва никакъв психолог, а практика. Общуване на живо с различни хора, за да намери себе си през тях.