Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Социална фобия/тревожност

  • 355
  • 7
Здравейте, на 23г съм и страдам от социална фобия.Почти не излизам , като ме заговори непознат човек направо получавам паник атака , сърцебиене ,треперене ,потене и тн .  Постоянно се притеснявам за някакви елементарни неща , които за нормалните хора са дребни битовизми.  Общо взето имам всичките симптоми споменати в нета, та и отгоре !. Скоро ми предстои важно събитие , което няма как да избегна .Свързано е с общуване с доста хора и само като си помисля се  изпотявам и разтревожвам .  Въпросът ми е кое лекарство  без лекарско предписание ,което подтиска тревожността, има поне  минимален ефект ? Валериан и тн не ми действат.
 Моля някой който страда от подобна фобия или по някаква причина приема от този тип медикаменти да препоръча  ! За сега съм се спрял на Седатиф ПС.
Виж целия пост
# 1
Сам ли се диагностицира или лекар ти постави диагнозата?
Виж целия пост
# 2
Не си избирай лекарства от съвети на непознати.
Иди на лекар.
Виж целия пост
# 3
Този тип фобия се лекуват успешно до степен да живеете спокойно, без да изпитвате притеснения да говорите с хора или да излизате навън. Защо не потърсите помощ от лекар? Не е задължително да е психиатър, може и невролог. Те имат опит с такива състояния. Експериментите с валериана или седатиф няма да са успешни. На вас не ви трябват успокоителни лекарства. Трябва ви лекарство с антифобиен ефект. Не се самолекувайте, няма да успеете, трябва ви човек, който разбира. И може да ви се струва странно, но почти всеки втори човек си има неговите си фобии, вие не сте изключение и не сте болен човек - това е състояние, което подлежи на корекция. Успех!
Виж целия пост
# 4
Този тип фобия се лекуват успешно до степен да живеете спокойно, без да изпитвате притеснения да говорите с хора или да излизате навън. Защо не потърсите помощ от лекар? Не е задължително да е психиатър, може и невролог. Те имат опит с такива състояния. Експериментите с валериана или седатиф няма да са успешни. На вас не ви трябват успокоителни лекарства. Трябва ви лекарство с антифобиен ефект. Не се самолекувайте, няма да успеете, трябва ви човек, който разбира. И може да ви се струва странно, но почти всеки втори човек си има неговите си фобии, вие не сте изключение и не сте болен човек - това е състояние, което подлежи на корекция. Успех!
Aз също страдам от тази фобия, и сега като прочетох вашия коментар ми вдъхнахте надежда, понеже бях убедена, че няма излизане от тая дупка и въпроса ми е от къде сте запозната с тази фобия и дали има сигурно лечение, а какво всъщност е лекарство с антифобиен ефект, това не е ли антидепресант?

kaloqn_23 - Никакво успокоително няма да ти помогне от типа на валериани и тн. Всичко е до настройка на ума, опитай се да не мислиш толкова ситуацията в главата ти, спри да си правиш сценарии и да мислиш какво ще говориш, опитай се да разсейваш ума си с нещо друго. Видях в интернет една техника за тревожност, не знам колко помага, не съм я пробвала, значи взимаш една тетрадка и започваш да пишеш всяка една тревожна мисъл, всеки един сценай подробно, който те притеснява и те поставя в онази 'паника'' какво точно те притеснява, каква е опасността да се изложиш или да ти провали живота, ЗАЩО те е страх и т.н пробвай
Виж целия пост
# 5
Благодаря за отговорите , писах и в други форуми,  само тук получих отговор! Та опитах със Седатиф , но не помогна  , започнах работа първи пробен ден  , но нещата бяха трагични.  От притеснение правих малоумни грешки , хората си помислиха че съм бавно развиващ се , не можех да сметна елементарни сметки, заеквах ,ръцете ми се потяха , направо капеше вода от мен .  Видяха че нищо не става и ми казаха  да не идвам на другия ден.
 Отказах се и от университета, преди 2 години  по същите прични. Та аз се притеснявам дори като ида в магазина .... Като вървя по улицата се правя че говоря по телефона. Нямам приятели, никога не съм имал приятелка .  Мислил съм да посетя психолог ,  обаче живея в малък град и най-вероятно само ще ми вземат парите .
И така общото взето съм един паразит !  Май най -доброто решение е да   сложа край на живота си и да престана да съществувам !
Виж целия пост
# 6
Много съжалявам, напълно те разбирам! Ами по това което описваш бих ти дала съвет да посетиш психиатър, и най-добрия вариант е да започнеш антидепресанти, защото мисля че те ще те вкарат в пътя за начало, но трябва да работиш и с психотерапевт, това е най-сигурния вариант да се излекуваш! Трябват си пари да, няма ли кой да ти помага родители ?Трябва да споделиш и с тях, защото колкото повече говориш за това по-добре. Работа може да потърсиш онлайн. Не се отказвай, има много хора в това положение включително и аз и ни се налага да се борим с живота всеки ден за жалост и да полагаме дори и малки усилия, защото колкото повече се затваряш и да излизаш от зоната си на комфорт по- зле ще става! Пробвай на друга работа не се отказвай,и направи всичко възможно да намериш добри специалисти в по-големите градове
Виж целия пост
# 7
Благодаря за отговорите , писах и в други форуми,  само тук получих отговор! Та опитах със Седатиф , но не помогна  , започнах работа първи пробен ден  , но нещата бяха трагични.  От притеснение правих малоумни грешки , хората си помислиха че съм бавно развиващ се , не можех да сметна елементарни сметки, заеквах ,ръцете ми се потяха , направо капеше вода от мен .  Видяха че нищо не става и ми казаха  да не идвам на другия ден.
 Отказах се и от университета, преди 2 години  по същите прични. Та аз се притеснявам дори като ида в магазина .... Като вървя по улицата се правя че говоря по телефона. Нямам приятели, никога не съм имал приятелка .  Мислил съм да посетя психолог ,  обаче живея в малък град и най-вероятно само ще ми вземат парите .
И така общото взето съм един паразит !  Май най -доброто решение е да   сложа край на живота си и да престана да съществувам !

kaloqn_23
Не се отказвай и отчайвай! Всичко ще се нареди, имай вяра в себе си. Прави малки стъпки всеки ден, намери начин да дойдеш до София на психиатър, ще се наложи да пиеш лекарства за някакъв период и срещи с психолог... Потърси работа от вкъщи, ако не е наложително изчакай с работата, докато не започнеш лечение...
Сигурна съм, че ще се справиш. Не е нужно да правиш всичко, като другите....важното е да правиш за себе си, малко по малко, стъпки към основните неща и да вярваш, че ще се получи!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия