Здравейте!
Момче на 22 съм от няколко години живея в нов град, като си мислех, че идвайки тук ще се запозная с нови хора, ще създам нови приятелства, ще се забавлявам с тях (излизане заедно, купони, пътешествия и тн.), но се оказа точно обратното. Първите години от обучението ми живеех сам, докато повечето ми колеги бяха на общежитие и се сплотиха доста по-бързо и си сформираха тяхна си компания. Опитвах се да общувам с тях, но с моята социална тревожност това не се получи, тъй като винаги съм стоял отстрани, ако питам нещо те ми отговарят с по една дума. Усещайки, че заради моята студенина хората се отдръпват от мен, започнах и аз да се отдръпвам, като това доведе до самоизолация (в продължение на 2г). През цялото време усещам, че животът ми минава еднообразно от лекции - в къщи и обратно. Тъжно ми е, защото животът ми минава по начин, по който не съм желал. Пропускам толкова много възможности, спомени, и емоции - докато другите се забавляват аз кисна вкъщи. Искам да създам един солиден приятелски кръг, но все повече се убеждавам, че това няма да се случи. Ако и вие сте били в такава ситуация или в такъв етап от живота ви, бих се радвал да споделите как сте се справили.
Хубав и приятен ден!
Виж целия пост
Момче на 22 съм от няколко години живея в нов град, като си мислех, че идвайки тук ще се запозная с нови хора, ще създам нови приятелства, ще се забавлявам с тях (излизане заедно, купони, пътешествия и тн.), но се оказа точно обратното. Първите години от обучението ми живеех сам, докато повечето ми колеги бяха на общежитие и се сплотиха доста по-бързо и си сформираха тяхна си компания. Опитвах се да общувам с тях, но с моята социална тревожност това не се получи, тъй като винаги съм стоял отстрани, ако питам нещо те ми отговарят с по една дума. Усещайки, че заради моята студенина хората се отдръпват от мен, започнах и аз да се отдръпвам, като това доведе до самоизолация (в продължение на 2г). През цялото време усещам, че животът ми минава еднообразно от лекции - в къщи и обратно. Тъжно ми е, защото животът ми минава по начин, по който не съм желал. Пропускам толкова много възможности, спомени, и емоции - докато другите се забавляват аз кисна вкъщи. Искам да създам един солиден приятелски кръг, но все повече се убеждавам, че това няма да се случи. Ако и вие сте били в такава ситуация или в такъв етап от живота ви, бих се радвал да споделите как сте се справили.
Хубав и приятен ден!
