Сянката на бившата и объркани чувства. Егоизъм. Как да постъпя?

Иначе, ако помисля логично и махна емоциите, те година преди аз да се появя са били разделени и тя пак е правила опити да се събират и той не се е събрал с нея. Затова въпреки всичко си мисля, че ако толкова я искаше, щеше да е с нея. Но не е. Обаче защо продължава да поддържа контакт и да е под влиянието и.
Ето в това е въпросът, който вече много започна да ми дотяга и май май наистина взех крайното решение. Май е време да си почина малко от мъже

Авторката има пълното право на вето за тази вечеря, дори да не е от ревност, а просто от каприз. Даваш му да разбере, че ако отиде на вечерята, е аут,  и да решава. Може и да започва да си събира багажа.

Лично аз и ултиматум не бих поставила. Ако ми каже къде отива, му казвам да си събира нещата и да ходи при двечките.

Точно. Това би била нормалната реакция на авторката.
Лично аз и ултиматум не бих поставила. Ако ми каже къде отива, му казвам да си събира нещата и да ходи при двечките.
Безумно ми звучи това с вечерята с бившата проектосвекърва и бившата приятелка. Не е нормално.

Казваш, че вярваш на дела, не на думи, аз пък от описаните от теб дела не вярвам на твоите думи "щастлива съм". Битови драми, сръдни и прехвърляне на вина между двама ви, а сумата им - щастие? Хм, добре, ако се погледнеш отстрани и все пак си кажеш майната им на лошите новини, като цяло съм добре с него, тогава си окей. Толкова окей, че даже и тема не си пускала.

Лоша новина е примерно, не че ще вечеря с бившата, сигурно има двойки които са общи приятели с бившите си, но е по взаимно съгласие - тук проблема е, че ти не си авторитет, с който той да се съобрази ако не от любов, то поне от уважение. Ако знае, че те наранява отивайки там и въпреки това отива, както и да го смяташ уравнението, не води до "обича ме".

Също - щом се чудиш дали изведнъж са му се явили силни чувста към теб или пък са затихнали....пак имам лоша новина. Особено предвид, че човека очевидно може да изразява еуфорията от влюбването - трите месеца по Шекспир например. Дори и да не е казвал, че те обича, чувствата му са си личали, после следва затишие. Дали е защото са станали по-дълбоки и истински?...

А и  това - няма емоционална интелигентност, защото е имал кофти детство - ми звучи като той е дърво, но трябва да го защитя, защото така ми се ще да не беше дърво.
Въобще, цялата история ми прилича на вкопчване в един човек, който те прави нещастна, но трябва на всяка цена да го оправдаеш, да убедиш себе си, че си добре с него, щото нали...иначе сама, ужас и бонбони Моцарт.

Да не се засегнеш сега, все пак съм просто мъж, не трябва да ми вярваш много над нулата.