Първо ваксини няма да има за всички (поне за българите) и да искате, и да не искате. Та никой не ви кара да се боцкате, като не желаете.
Второ, на мен поне (не съм гении, ама все имам някакъв интелект си мисля) ми се струва, че никой не държи българите да се ваксинират, дори и на държавно ниво. Иначе щяха да имат някакви клипчета, разяснения, обещания, че дори и подаръчета за смелите. Да виждате такова нещо?
Трето, без ваксина може да се кара много пъти този вирус се разбра. Дали тежко или вече по-леко четох различни мнения. Дали ваксината ще помогне по принцип да се спре заразяването и леко протичане поне на болестта не е ясно още, но поне има надежда голяма и за сега това се твърди. Колко често обаче ще трябва да се слага също никой не знае. И идва за мен най-интересния въпрос. Щом в момента няма да има за всички ваксини, ако трябва всяка зима примерно или в годината по 1 път да се боцваш поне в този пик на епидемия, то...тогава има още дълго да си чакаме да ни дойде реда.
Вчера по новините казаха, че Спутник и Зенека щели да си сътрудничат за ваксините и обменят мнения, информация и оказват помощ.
Българскита ваксина е под шапката на Пастьор, т.е. не е вече българска май. Твърде назад е за момента, но има шанс да е добра. Колкото повече ваксини, толкова повече шанс да се обхване населението на Земята. До другия вирус. Дано това ни научи да си помагаме, подкрепяме и заедно да търсим варианти за лечение. Нищо друго не е важно толкова, колкото да се запазят хората живи и да могат да работят (да не се инвалидизират) Не вярвам, че ей-така ще боцкат хората, не че преди не е ставало и имало драми (сещам се за шведските жени и някаква ваксина, която ги оставя бездетни)
Лично аз не съм фен на ваксините, не че не им толкова вярвам, но ме е страх и имам фобия от инжекции от дете. Повечето от ваксините не са ми слагани , като дете дори. Сега обаче доброволно бих се боцнала. Може и да са прави, може и да съм къса клечка изтеглила, не знам. Но това сега не е живот направо. Не мога повече да се страхувам, оглеждам, ядосвам (всяко излизане, всеки ден имам някакви драми с хора или без маски в транспорта до мен сядат, или в магазина една дама само дето в джоба не ми бръкна уж да гледа някакви късметчета във Фантастико на касата) Толкова уморена се чувствам, толкова без сили вече, че съм съгласна дори да съм първата там да ме боцкат, пък каквото стане. Ако ковида ме тръшне пак няма да има кой да ме лекува, няма да има място за мен в болница, няма да оцелея си мисля за тежък случай да стана. Ако ме боцнат все ще има шанс да не съм каръка и да мога да живея нормално. Просто друга опция не виждам. Не се издържа това. Тези дето хитро чакат другите да се предложат за опитни мишлета и да видят какво и що...ще ги разочаровам. Всеки организъм в определен момент реагира различно. За мен поне няма значение дали си от първите или от последните (щото щели да се усъвършенстват след време ваксините) Не вярвам да стане така. Станат ли готови вече всичко ще е за производство и ще гледат бройки повече да правят. Никой не знае как ще понесе ваксина, лекарство, дори едно ухапване от комар дето се вика. Съдба, аз така поне разсъждавам.
Не знам този вирус как така в това време се появи, но животът стана труден и година вече ни отне да се мъчим.
Това, което ме ядосва мен е , че всички гледат руската ваксина и казват, че е добра. Щом израелците на нея са се спрели значи е така. Щом унгарците ще са на нея, ние защо да не можем. Че и щяха вече да са дошли. Какво значение има политиката тук, като животът е най-важен. Това е дето ме ядосва, както и с потока, дето дарихме и пак сме вътре. То бива, бива, ама.. поне онзи ледник да ни пратят, че ... съвсем ще се омажем.