COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

Всички ваксини се фокусират върху смятаното за слабо място на вируса т.н. шипчета (S протеини) по повърхността му, с които се прикрепя към повърхността на клетката, прониква в нея и я "превзема", като я превръща във фабрика за вируси. Целта на ваксините е да доставят шаблон (генетична информация) само за това шипче и на базата на този шaблон клетката започна да произвежда само протеина на шипчето. Имунната система реагира на този протеин с антитела, които неутрализират шипчетата, също така праща наемни убийци (клетъчен имунитет) за заразените клетки, за да не се репликира вируса и помни шаблона, за да го използва при нови срещи. Вече колко дълго ще го помни е въпрос, на който няма да може да си отговорим без да мине съответното време, както и за по-редки и проявяващи се в дългосрочен план странични ефекти. Иначе основната разликата във ваксините е в начина по-който "транспортират" този шаблон, който "тренира" имуннaта ни система.

"Ледената" ваксина (Pfizer/BioNTech, Moderna, CureVax) е нов подход, които обаче се базира на идея от преди 30 години, през които се е натрупал достатъчен опит, за да се реализира в подходящия момент. В случая за транспорт се използват свръх малки (нано) мастни капчици, който влизат и се разтварят в клетките и доставят кода на шипчето под формата на бързо разграждаща се молекула информационна РНК (mRNA), което по принцип е и естествена и функция. Самата ваксината се синтезира химически без нужда от клетки, бактерии или вируси. Не случайно това се смята за бъдещето на ваксините, защото е "най-чистия" и бърз подход за създаването им и се базира на естествен процес.

"Векторната" ваксина (Oxford/AstraZeneca, Johnson & Johnson, руската Sputnik V) се базира на дългия опит с векторните ваксините, но в нов вариант, който е използван само при животни досега, а именно транспортът се осъществява от вирус на настинка (аденовирус), които обаче е (генетично) модифициран, като генът за възпроизвеждане е премахнат и той не може да заразява, но пък е добавен генът на протеина на шипчето. Модифицираният вирус (вектор) играе ролята на "троянския кон", който да достави генът за шипчето в клетката т.е. симулира процеса на заразяване, но без да има заразяване, както и при "ледените" ваксини. Този "осъкатен" вирус (ДНК) все пак влиза в тялото и се задържа някакво време т.е. тук имаме един елемент повече.

"Белтъчните" (протеиновите/пептидните) ваксини (Novavax, Sanofi/GSK, руската EpiVacCorona) са стара утвърдена технология с различни варианти, като в случая се използва директно протеина на шипчето, който може да се получи чрез химически синтез или да се отглежда лабораторно в клетки от живи организми, в момента се тестват и двата варианта. След това се пречиства и се инжектира в тялото, но заедно с химически агент (адювант), който да стимулира имунен отговор, тъй като протеина сам няма да предизвика достатъчна реакция. Този подход отнема повече време особено ако се отглежда, смята се за най-безопасен конкретно за хора със слаба имунна система, но още нямаме достатъчно резултати от разработваните ваксини. Освен това имаме и неприятната новина от преди няколко дни, че Sanofi/GSK, които са един от ключовите играчи, не са успели да получат добър имунен отговор при възрастни хора и ще се забавят до средата или края на 2021. Другият играч Novavax е в клинични изпитания във фаза 3 във Великобритания, САЩ, Мексико и Пуерто Рико, като първите междинни резултати се очакват до април 2021.

Това са потенциалните ваксини за Европа засега (без руските), ето и опростен модел на трите използвани технологии.