Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Натрапчиви лоши мисли

  • 677
  • 5
Здравейте, искам да споделя с вас нещо, което ме мъчи отдавна. Както разглеждам клипчета или снимки на различни хора  в социалните мрежи,например  гледам снимката на някой и изведнъж в мозъка ми се набива мисълта този човек да умре. Знам,че звучи изродско и както искате го наречете, но тези мисли се появяват изведнъж без да ги искам и колкото се опитвам да избягам от тях същата мисъл за същия човек отново ме мъчи да го кажа на ум , докато не го помисля съзнателно .. рядко успявам да се контролирам и се чувствам виновна  след като съм го помислила и си казвам ,,не ,нее този човек да е добре” и хвърлям лошата мисъл върху  себе си за да се спася по някакъв начин жт тизи мисли и да ме напуснат .. и така става.. не искам да съм така, но то внезапно се натрапва в мен.. никога не съм пожелавала смъртта на някой с желание или да го мисля това постоянно.. просто за секунди.. Мисля,че няма изход от това и много се страхувам от Бог.. все се моля да ми прости тези мисли, но моето е неконтрулируемо .. Имам чувството ,че съм единствената на света с тези мисли.. Много ми е тегаво Cry
Виж целия пост
# 1
Трябва ти повече физическа работа, спорт, движение.  Ако бъхтиш цял ден хич няма да ти е до гледане на картинки. Пък и лошите мисли идват от това, че мозъкът не е зает с нещо по-важно. Изводът е: движи се постоянно, работи постоянно -ефектът е гарантиран!
Виж целия пост
# 2
Консултирай се с психолог и с психиатър. Не си само ти така, много хора са с натрапчиви мисли, просто темата им е разнообразна. Ти искаш да си добър човек и те ужасяват тези твои мисли, появяващи се от нищото, но колкото повече се съпротивляваш  и ти приемаш насериозно, колкото повече им се ужасяваш, толкова повече се засилват. Не можеш да причиниш смърт с мисъл, а Бог е всезнаеш и е наясно, че не са реални мисли, тъй че няма смисъл поне тази вина да изпитваш. Приеми за себе.си, че мозъкът ти те изтезава, че това са просто мисли и нямат нищо общо с това, което си или което желаеш. Трудно е, защото сме свикнали да се идентифицираме с мислите си, ние сме те и те сме ние, но тук има бъг, грешка. Остави тази мисъл да премине през теб без да се ядосваш, без да я съдиш и оценяваш като гадна и неприемлива, само я наблюдавай отдалеч. И ще се разредят. Но докато се дърпаш и им придаваш внимание, вълнуват те, ще става по-зле.
Виж целия пост
# 3
От кога са тези мисли и забелязала ли си това начало да е било свързано с някакво конкретно събитие? Имало ли е смърт в семейството ти? Изпитваш ли страхове? Нтрапчивите лоши мисли, освен чувството за вина, какви други чувства пораждат?
Виж целия пост
# 4
Тези хора, за които го мислиш, познати или непознати са? Има ли определено нещо, което да предизвиква реакцията, например хора на почивка на екзотични дестинации, хора с/без деца, любими, годежи, сватби и т. н? Всички малко или много са натоварени в сегашната ситуация, лесно е мозъкът да превключва към завист/агресия. Посещение/консултация със специалист не би навредила.
Виж целия пост
# 5
От кога са тези мисли и забелязала ли си това начало да е било свързано с някакво конкретно събитие? Имало ли е смърт в семейството ти? Изпитваш ли страхове? Нтрапчивите лоши мисли, освен чувството за вина, какви други чувства пораждат?
Тези мисли са от години. Няма никаква причина, никой не е умрял от семейството ми. Семейството ми са разделени, като малка съм имала много психични травми. Преживявала съм лоши неща пред очите ми. Никога никой от родителите ми не е сядал с мен да разговаря за конкретен проблем, да ми обясняват ситуации и да ми дават сила . Винаги сама съм се успокоявала и може би за това прекалено се задълбочавам в мисли и съм стигнала до тези лоши неща в главата си. Изпитвам страхове от въображаеми неща. Страх ме е от тъмното и също така имам панически атаки.Натрапчивите мисли ми носят само и единствено чувство за вина пред себе си  и най-вече страха от Бог . Страх ме е ,че щом мисля тези неща , аз не съм добър човек и ще ми се върне .
Скрит текст:
Тези хора, за които го мислиш, познати или непознати са? Има ли определено нещо, което да предизвиква реакцията, например хора на почивка на екзотични дестинации, хора с/без деца, любими, годежи, сватби и т. н? Всички малко или много са натоварени в сегашната ситуация, лесно е мозъкът да превключва към завист/агресия. Посещение/консултация със специалист не би навредила.
Тези хора са познати и непознати. Не се случва постоянно , но случва се.Няма значение кого видя. Невинни хора, които не са ми направили нищо . Не съм изпитвала завист към тях или омраза. Единствено се боря с една завист към една жена, която преди обичах като много близка, но тя винаги ме пренебрегваше, гледаше да и е добре на нея и е от хората,които се хвалят за всяко нещо за да те предизвика и да те искара по-надолу от нея. Тази завист е също без да я искам , но не я изпитвам винаги, защотоо тази жена понякога се държи с мен като сестра и забравям лошото от нейна страна .. Иначе към нея такива мисли съм нямала.
Трябва ти повече физическа работа, спорт, движение.  Ако бъхтиш цял ден хич няма да ти е до гледане на картинки. Пък и лошите мисли идват от това, че мозъкът не е зает с нещо по-важно. Изводът е: движи се постоянно, работи постоянно -ефектът е гарантиран!
Определено нямам активен начин на живот. Имам еднообразно ежедневие, и може би наистина е заради това.
Скрит текст:
Консултирай се с психолог и с психиатър. Не си само ти така, много хора са с натрапчиви мисли, просто темата им е разнообразна. Ти искаш да си добър човек и те ужасяват тези твои мисли, появяващи се от нищото, но колкото повече се съпротивляваш  и ти приемаш насериозно, колкото повече им се ужасяваш, толкова повече се засилват. Не можеш да причиниш смърт с мисъл, а Бог е всезнаеш и е наясно, че не са реални мисли, тъй че няма смисъл поне тази вина да изпитваш. Приеми за себе.си, че мозъкът ти те изтезава, че това са просто мисли и нямат нищо общо с това, което си или което желаеш. Трудно е, защото сме свикнали да се идентифицираме с мислите си, ние сме те и те сме ние, но тук има бъг, грешка. Остави тази мисъл да премине през теб без да се ядосваш, без да я съдиш и оценяваш като гадна и неприемлива, само я наблюдавай отдалеч. И ще се разредят. Но докато се дърпаш и им придаваш внимание, вълнуват те, ще става по-зле.
Благодаря Ви много. Успокоихте ме малко. Ще направя както казахте. Ще им се оставя и няма да им се съпротивлявам. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия