Свекървата..моля да споделите вашия опит

Не, няма. Казах на авторката каква й е грешката- рогата са напред. Грешката на свекървата е вменяване на вина у детето й. Казвам го от опит с моята майка. Карала ме е да рева след затваряне на телефона. Живеем в различни градове. Постигна отдръпване от мен, точно с вината.

Това няма да изчезне с магическа пръчка - живеенето заедно с родители и многоетажните къщи за децата.
А и не всички имат достатъчно средства, преди да направят семейство. Аз и едно дете не би трябвало да имам по този критерий.

Е, мен питаш ли ме, как да осигуря 4?!?!

Не се хабете.Мама си е мама,а свекървата и златна да е,си е свекърва.

Глупости, в някаква тема познати се кодошат и  непознати се хващат на въдицата.
Много заблуди стават като не познаваш човека и не схванеш кога прави майтапи.
Смяла съм се със сълзи понякога като се почне...То само сериозно не става.

   
Яяя, да не би да имаме хубава новина?

Може пък женицата да се е намъчила години в чужбина и сега да си търси само повод да е малко време със сина си? Авторката, все пак и ти живееш с родители.

Не, нямам предвид 4-то, а че трябва и аз да живея някъде.

Янтра, и аз не съм осигурила нито един.Образовани са,  да се борят както могат.


Сещам се ,някога  в болница бях с една жена, така се надъхваще, да организира новобранска на сина си , маме , аз да те отсрамя.
Още тогава, млала съм биласе загледах, прилича на една артистка от първия клип на Марешки, или от една популярна "кой ще ни даде пари" само че по-тъничка и млада, стори ми се братовчедка, но може и да греша.Не помня подробности , но помня ,че мисълта ми беше  освен да го засрами с тази театралност и  глупост.
Та казвам във връзка с младите свекърви, ненаживели се , неизживели се като фактор над децата си.
Не се меся и малко общувам със снахата, но пак не съм в час за доста неща.
 Разбираемо да поражда  проблем различието, всеки си държи за своите разбирания и  трудно се нагажда на други.
Но поне да стои настрани, ако не е желан , да не се навира зорлем.То се усеща и съм на мнение че така е по-добре, отдалеч.
Имаме  и ние проблем, че деца не гледам, като бебета не искаха да съм близо, макар 5-6 пъти съм ходила за толкова години.Сега натискат, ама когато съм сигурна че се справям ще  е.Не приемат да се разделят децата по едно на баба и да ги разменят та да са били и при двете и бабите да са с двете.Малки са две да гледам, но вече се усеща и при тях да не са толкова слепени един за друг, та може нататък да се съгласят.Две не мога ,признавам.
Та една иска, не дават ,друга не иска - натискат и се сърдят.
И всичко минава и отминава като сън.
  Трудно е да си сам, но тази точно има мъж.
 Трудно е, но по-добре от да се бутаме и дразним всякак.Веднъж в месеца на мен ми стига общуване.И отвреме на време снимки и инфо, че са добре, здрави и  усмихнати малките.
Гадна съм, но мъж над 40 да питам  битовизми, а  да не.Как е -да!

Хубаво,ама защо това същото не важи за мъжете,които имат жилище от родителите си ?

Защото, Dochy, за авторката върхът на еманципацията е, че не живеят при свекървата, а живеят при тъщата.

Боряна, от всичко, което съм чела от теб в свекървенската тема оставам с впечатлението, че имаш много кофти снаха. Хем надменна, хем те държи далеч, хем и нахална. До оня ден не те искаше у тях, не даваше децата, едва ли не, сега натиска да ги гледаш, че и двете. Предвид заболяванията, които имаш. Ами гадничка е. Вуйната на мъжа ми има такава снаха. Много е кофти, а синът слушка жена си и не й гази вода. А снахичката и на четири очи със свекърва си какви нещица е наговорила... Жената разбира се и дума не е казала на сина си за това, страда си тихо и си мълчи само и само да може да вижда внучето и детето си.

Към авторката - дразнещи са тези неща, които споделяш, но не чак толкова, че да си образуваш нерви и да си разваляте отношенията. Дай си сметка, че твоите родители имат възможност за често общуване с теб, което не е така за майката на мъжа ти. Особено както е и живяла в чужбина. Мъжът ти да опита да говори с нея и да й постави разумни граници, но и ти не изисквай безумни неща. Младо семейство сте още и изпитваш ревност към мъжа си. Случва се, но с времето ще ти мине. Относно помощта за евентуални деца, не я подценявай. Не става дума някой да ти ги отглежда, но да можеш да разчиташ на помощ в нужда е безценно. Нашето дете до 1 клас си ги гледахме основно сами, а при нужда, с платена помощ. Такива бяха обстоятелствата. Не че бабите не са искали да помагат, просто работеха, а майка ми е и в друг град. Помагали са епизодично, разбира се, но не разчитахме. Когато детето тръгна на училище свекърва ми се пенсионира и започна да помага много с взимането и воденето на училище, което беше огромна помощ, защото работното ни време с мъжа ми е такова, че поне за воденето сутрин беше невъзможно. Повярвай, кръстя се и благодаря на боговете, че свекърва ми с готовност и желание помага. Да е жива и здрава. Но и тя е много съобразителен и добър човек и за 15 години проблеми с нея съм нямала никога. Стремя се да не деля родителите ни, не е в ничия полза това. Е, със свекъра не общувам, по ред причини, но там случаят е специфичен. Всъщност, свекърва ми го напусна преди година, по-скоро ние я изведохме оттам и сега живее с нас докато намерим жилище, което да купим за нея. Дали съм си представяла да живея със свекърва? Никога. С майка ми - абсурд, ще се избием. Ама животът е непредвидим, нагаждаме се. Високо оценявам помощта, която в момента получавам от майката на мъжа ми и ще съм й благодарна цял живот. Дали понякога се дразня от някои неща? Разбира се. Сигурно и тя от мен. Това са нормални неща. Но никога не сме влизали в конфликт.
Опитай да поговориш с мъжа си спокойно и да намерите начин деликатно, но ясно да поставите граници.

Благодаря Ви права сте за всичко с изключение на това, че според мен и обръщаме достатъчно внимание. Ходим при нея за по час два редовно поне 2 пъти на седмица, проблема е, че на нея това не ѝ стига и или идва без да предупреди или измисля всевъзможни глупости, за да отидем. Мъжът ми е говорил с нея има ефект за няколко дни и после пак. Никога не съм влизала в конфронтация с нея, а и нямам такова намерение. Просто е несъобразителна и то доста това ме натоварва. За детето го казах, защото от сега почва да се навива как ще го гледа ще го взима със свекър ми ще ходят там, там и там. Как няма да ме остави сама. Няма нищо лошо просто познавайки я ще е прекалено. Даже скоро беше почнала пак да мрънка за внуче и свекър ми чак я скастри, че няма как да стане при условие, че постоянно ни занимава. Не го отрази. Нали си прекъсвате, че свекър ми чак да ѝ каже означава, че със сигурност вниманието което ѝ отделяме не никак малко.

След като те натоварва, защо ходиш и ти, а не само мъжът ти?

Те такива дето много говорят накрая казват “О, то много реве, гледайте си го” или пък ги е страх. Така, че какво казва и какво ще стане няма как да разберете