Свекървата..моля да споделите вашия опит

  • 15 811
  • 341
# 330
Надявм се да те разбере.
Виж целия пост
# 331
Скрит текст:
Прочетох първия ти пост..
Каква е свекърва ти и каква си ти, пък какви отношения ще постигнете времето ще покаже.
Да търсиш отговор тук..грешка.
Ако се върна 25г назад в първите срещи с моята бивша свекърва. Добре, че не съм била в нета.Бяха изнервящи.Приемах я странна и обсебваща Wink
Но се опознахме, напаснахме. Обикнахме.А сега ми е точно като майка. Обичам я и я чувам всеки ден пък от доста време не живея със сина и.
Koлко години ти отне това напасване и какво точно имаш предвид под "напаснахме се" - свикна да я слушаш и да не се нервираш на "глупостите ѝ" ли?
Виж целия пост
# 332
В началото бяхме две непознати жени, обичащи един и същ мъж, тя като майка аз като жена.
Имаше изцепки и от моя и от нейна страна.
Може би с появата на детето се случи опознаването и напасването ни като характери.
Да, тогава питах при всеки проблем(с бебето) и я слушах, тя е (беше) акушерка. После пък рецепти за ястия, защото не съм яла по-вкусни гозби.Та те така.
Реално не ми се е налагало да я "слушам"за друго ,защото не съм и била в къщата. Не поискани съвети не ми е давала.
От първия пост на авторката прочетох изцепки, които аз съм изживяла, но реално тя казва, че свекърва и е добър човек. Приемаш хората със странностите им ако са част от живота ти. Такава съм и с приятелите си.
Виж целия пост
# 333
Мила,Uncommon, много съм преживяла, ама не със синове и снаха ми  Умряха всичките ми най-близки хора- брат ми , родителите  ми, съпругът ми, сестра, ми и  зет ми ,както и техните двама  сина, свекърва ми. Преброи ли ги?  Това се случи   за има няма 4-5 г. , без брат ми, който почина по-отдавна и родителите ми преди 8 г. . Искам да са живи, искам да идват и аз да ходя , когато искаме. Искам, ама не може! Ходя при тях, ама на едно друго място.  Та затова е болката ми за отношенията. Ценете ги, докато ги имате, защото един ден може  и да ги нямате. Спирам, защото  ми потекоха сълзите. Пък и няма смисъл да споря за неща, които някои не искат да разберат.
Първо моите съболезнования ще си позволя да коментирам, защото аз пуснах темата. На първо място повярвайте ми разбирам болката. Чичо ми почина, след три дни почина и дядо ми. Няколко години по-късно почина баба ми и на следващия ден прадядо ми. Беше отдавна, но болката от загубата не ми е минала. Изключително много ценя отношенията и близостта между близки хора, но за мен близостта няма нищо общо с може би невинно нахалство. Всеки е добре дошъл с предварително уговорка в рамките на нормалното. Не да се звъни минимум по 3-4 пъти на ден и ако не се отиде при свекито да идва тя, че понякога барабар с нейните племенници и родители.
Виж целия пост
# 334
Определено трябва тактично да поставите граници!
Първо говорете с мъжа си.
Ако сега не поставите граници, когато усещате, че сте към края на търпението, ще избухнете.
Не е нужно да има обидени.
Направи ми впечатление, че идва при вас, без да предупреди, това е неприятно, особенно като се случва постоянно.
Тя, ще ви помага с бебето, но трябва да знае, границите с това идване без да се обади и да попита дали сте свободни.
Също и вие като личност, трябва да имате граници и да ги поставяте тактично!
Успех!
Виж целия пост
# 335
... Всеки е добре дошъл с предварително уговорка в рамките на нормалното. Не да се звъни минимум по 3-4 пъти на ден и ако не се отиде при свекито да идва тя, че понякога барабар с нейните племенници и родители.
Не разбрах мъжа ти какво мнение има по въпроса или на него не му пречи маминка да дотичва по всяко време да погледне дали си е забърсал д***то?
Виж целия пост
# 336
Скрит текст:
Определено трябва тактично да поставите граници!
Първо говорете с мъжа си.
Ако сега не поставите граници, когато усещате, че сте към края на търпението, ще избухнете.
Не е нужно да има обидени.
Направи ми впечатление, че идва при вас, без да предупреди, това е неприятно, особенно като се случва постоянно.
Тя, ще ви помага с бебето,
Скрит текст:
но трябва да знае, границите с това идване без да се обади и да попита дали сте свободни.
Също и вие като личност, трябва да имате граници и да ги поставяте тактично!
Успех!
При нормални обстоятелства това е напълно излишно. А и вредно за двамата родители.
Виж целия пост
# 337
Има разлика от ходене непоканен при родител и ходене непоканен при вече обвързаното ти дете, което живее с друг човек, а темата беше за това.
А защо да има разлика?
Допреди малко една колежка ми се жалва как готвила като луда по Коледа, защото с 2 дъщери - едната води гадже, другата - приятелка. Колежката е разведена и голямата й щерка досторо живееше при баща си, а вече е отделно с гадже, та и той като трето дете. Плюс малко куче...
Но самата маминка е на периоди - като й мине умората,  започва друга песен "ами те мамините много обичат при мен и моите яденета".
Виж целия пост
# 338

А защо да има разлика?
Допреди малко една колежка ми се жалва как готвила като луда по Коледа, защото с ...

А това може и малко към хвалбите да се сложи: колко наготвила, как срещнала...Колко е оправна. Нали за това се трепе, за потупване по рамото.
Виж целия пост
# 339
Към авторката, няма да ти е лесно, нещата няма кой знае колко да се променят, а когато си имате детенце, положението ще стане още по изнервящо.
Та по-важното е и сега е моментът, след като тази жена толкова те дразни, да прецениш, какъв мъж имаш до себе си, подкрепящ жена си или майка си и готова ли си съответно да живееш живота, който те очаква и в двата случая.
Виж целия пост
# 340
Стягай я от сега, моята като се роди детето идваше не само без предупреждение ами и по никое време, че не се и сещаше да си ходи. А ние нали се сещате с новородено, тепърва се напасваме, имаме нужда от почивка,чакаш с трепет да заспи, за да си легнеш и бам-гости... А до преди това да уточня, че дамата не ми говореше с години, дори ме подминаваше бременна... Та, умната Simple Smile
Виж целия пост
# 341
Обяснението ще ми е дълго, за да съм максимално обективна извинявам се предварително за дългото писание.
С мъжа ми живеем от три години заедно в дома на моите родители. Живеем в къща като те са на единия етаж, а ние на другия. Свекърва ми до юни тази година работеше в чужбина и се прибираше за по две седмици на половин година, НО си дойде окончателно. Свекърва ми е изключително добра, не съм усетила злоба, но е малко тип Бай Ганьо. Живее на 1км от нас отново в къща заедно със свекър ми и нейните родители. Тъй като с моят мъж почваме да говорим за дете притесненията ми относно нея се засилват.
Пример1. Докато работеше в чужбина трябваше постоянно да я изпращаме и посрещаме. На едно от изпращанията ми докато мъжа ми шофираше забележката ѝ беше: "Карай по-спокойно все пак возиш майка си" в моите очи беше така караш майка си трябва да внимаваш как караш да не стане бела, а че жена ти е в колата няма никакво значение.
Пример2. Когато се прибираше окончателно от Англия още беше задължителна карантината, а тя настояваше мъжа ми да я прибере. Тогава не издържах и му казах, че няма да стане да я вземе (да бъде контактен с нея) и после да се прибере в къщи, тоест две семейства да сме под карантина. Защо не помоли свекър ми не знам. В крайна сметка си взе билет до Бургас и си хвана такси.
Пример3. Ако не отидем през седмицата да я видим, защо сме на работа и искаме да си починем като се приберем тя започна да се самопоканва в къщи, което на мен не ми е приятно, но още малко ще потърпя.
Пример4. Не спира да занимава мъжа ми за елементарни неща. Скоро прави ремонт в тях и го вика да свали контактите при наличие, че в тях са доста хора - свекър ми, баща ѝ, майка ѝ. Извинявам се, аз отидох и ѝ свалих контактите не е нужно висше. Да смени крушка го е викала. Да свали нещо от рафта което, за да го стигне трябва да вземе стол. Имам чувството, че не осъзнава, че сина ѝ има вече самостоятелно семейство и не живее с нея. Говорила съм с мъжа си и той е съгласен, но му е майка. Ако и откаже 2 пъти после 5 не може. Имам чувството, че както говорим да имаме детенце ще му намери работа докато аз раждам и трябва да ме закара до болницата примерно. Много пъти сме си отменяли плановете, за да я заведен до големия град (той е на 20км от нашето населено място) да пазари. Тя не пита може ли, свободни ли сте, а казва, да я закараме, защото си е наумила сега и не може примерно да изчака свекър ми да се прибере.
Когато почне да говори пък...не спира.
Скоро имаше и изказване да приготвя на мъжа ми храна за работа все едно аз го оставам гладен. Мъжа ми разбира се я скастри.
Сега криво ляво стискам зъби. Притеснението ми е както мислим да работим за детенце как ще се разбера с нея. Тя от сега се навива как ще е постоянно с детето, как ще го мачка. Тя сега постоянно мрънка да ходим при нея или като не отидем се самопоканва пък камоли тогава.
Според вас има ли за какво да се дразня или аз се вманиечавам за дреболии. Имали ли сте подобни тревоги и оправдани ли са били ти.
П.с. племенника ѝ който постоянно е в тях от сега почва да прави сметки, че ако имаме дете щели да дават и на него. Прави коментари на мъжа ми като отидем да ги видим за обяд примерно как яде на аванта. Как можело да не живеем при свекърва ми нарушавали сме традициите. Общо взето братовчед му е изключително меркантилно, злобно и нагло същество. Това също е причина да ме дразни свекърва ми, защото му мълчи да не го обиди (племенника й), а лапето (17 годишен) и се качва на главата. И въпреки, че говори против сина ѝ и снаха ѝ (мен) тя си мълчи.

Наложете граници при общуването със свекървата си. Понеже не сте наложили такива, от там идват и проблемите и притесненията с нея. На мъжа си не можете да забраните да й помага, защото й е син, но ако очаквате те да се съобразяват с Вас и да спрат на нахлуват във Вашия живот без Вие да поставите граници - това просто няма да стане.
При мен имаше период, в който виждах и добро от страна на свекъра и свекървата, но е правено с цел - да ги харесам. След брака това отношение се промени. Истината е, че когато се държах добре със свекървата си, тя още повече започваше да настъпва и да се възползва от много неща. Липса на граници нямаше и при мен. Стигна се дотам, че отключваха жилището ми, когато съм там с децата, БЕЗ да ми се обадят, че идват. Това означава, че няма липса на граници, липсва съобразяване с мен и си го определям като моя грешка. Аз решавам кой да пусна в дома си и кога. Това самопоканване, че и с ключ, който мъжът ми им беше дал беше грубо вмешателство в живота ни.
Грубо казано - тук става въпрос за територия - и ти трябва да определиш кой да стъпва на нея.
Една от грешките ми беше, че бях прекалено добра с тях и както знаете, идва момент, в който хората се възползват от това.
Недейте да стискате зъби, а реагирайте ! Аз сравнявам дългото търпение донякъде с подчинение - ако не реагирате, ще настъпват още повече. Когато имате дете - ще стане още по-зле - коментарите ще продължат и малко по-малко ще започват да Ви изместват, както са започнали.
В много случаи свекървите не разбират, че синът им си има семейство, по-точно не искат да разбират. И от там идват и много от проблемите.
Когато не реагирате, им показвате, че сте съгласни с това отношение. Няма нищо лошо в това да отстоявате позициите си и да налагате своето мнение - в крайна сметка, става въпрос за Вашето семейство, за това да си създадете и поддържате Ваши традиции. Доколко Вашата свекърва ще Ви се меси - зависи от Вас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия