Свекървата..моля да споделите вашия опит

За мен са си семейство винаги. Какво общо има мястото с чувствата?

Jane122, благодаря!

това е ужасно и несправедливо и няма как да си представим колко боли... но наистина няма нищо общо с темата. Нищо общо.

Моята свекърва никога не пука,направо си влиза. Лошото е,че я чувам когато вече е зад мен.

Например:
1. Работя хоум офис и работата ми не е свързана с работно време, а с предаване на проект в даден срок. Когато наближи срокът и е напечено, работя между 12 и 14 часа в денонощието и тогава нито с предупреждение, нито без предупреждение не може да идва нито синът ми, нито папата, нито Господ. Нямам време да ям, тичам до тоалетната само като стане реална опасността от напишкване и спя по 5-6 часа на денонощието.
2. Случва се да останем с Уишмастъров сами през деня, докато тийнейджърката митка навън с приятелки. Случва се по това време да правим секс, а след това по оскъдно облекло да пийваме по питие. Не вярвам, ако някой нахълта без предупреждение да остане очарован от милата ни компания.
3. Случва се като съм сама да се мотая по тениска и гащи, щракайки се с фотоепилатора. Предпочитам да спестя на сина си тази гледка, а той да не ми прекъсва разкрасяването.

Ако ми звънне , със сигурност ще намеря време, в което е ОК да дойде. Но е повече от излишно да давам примери, зашото не те са важните, а простият факт, че аз имам лично пространство, на което държа. Още нещо, намирам за напълно нормално и другите да имат такова лично пространство и аз да се съобразя с него. Ти представяш ли си да отида без предупреждение в дома на сина ми, да вляза и насреща ми той и гаджето му правят секс. Колко ли усилие изисква да попиташ по телефона или месинджър или каквото и да е "ОК ли е да мина в едиколкоси часа?"

Ей за това говорим.И аз съм подскачала от неочаквано появяване ,приятелка така си влизаше.Промених.
Писах  и повтарям, освен децата в родния си дом друг е длъжен да извести  преди да се появи.
Съседки са идвали, непознати, не се заключваше, но звъняха и викаха хората.
Някога една съседка така влязла  и стопаните излизали от банята голи, цяло село знае.Че  и аз от друго село чух.До майка ми хора.
Нищо не оправдава да се намъкнеш не в своя  дом тихомълком.

А как влизат у вас направо, като в църква?
У нас няма кой да влиза, но от вътрешната страна  на входната врата  винаги има  напречно поставен ключ и вратата е заключена. Не заради любопитни или пикливи близки, а заради бродещите по входовете крадци. Ще, не ще близкия ще позвъни.

Айша, и аз точно   това щях да попитам. Излиза, че някои не са нучили децата   да чукат или звънят на вратата.

К.А.Г., изключително много съжалявам за това, което е сполетяло семейството ти и всичките ти близки! Личеше си колко много си наранена от начина, по който пишеш.
Желая ти вече само хубави неща да ти се случват.

При всеки различно се стичат събитията. Повечето пишещи не искат да кажат, че не ценят и не обичат близките си, а просто става въпрос за това, че някои хора са склонни да не се съобразяват с другите и да се разпореждат. Ето мойта свекърва е класически пример на командир тип Наполеон Бонапарт. Няма оправия, братче. Аз я уважавам като майка на мъжа ми, напълно разбирам, че всъщност е добър човек и на никого не желае нищо лошо, само дето иска всички да й скачат по свирката, което в случая с мен няма как да се получи. Нейните деца си я знаят и се оправят някак, но аз така и не намерих по-добър начин от частичен игнор и мисля, че е отличен начин да се избягват разправии.

Uncommon, благодаря за топлите думи. С тези мои емоции исках да кажа, че трябва да ценим всеки миг с хората, които обичаме и които НИ обичат,  защото може и да няма други такива мигове.  

 Иначе, ако някой смята, че съм толкова ограничена, че не знам как се ходи в чужда къща, е, не съм . Знам. Мен ме възмущава не желанието за предварително обаждане за посещения, не пазене на личното пространство. Мен ме  ужасява студенината  на някои  дори към собствените си майки.  Виждам някакъв егоизъм, но  не от онзи здравословния, а от най-елемантарно незачитане.  Но всеки с нравите си.
За твоята свекърва може би един разговор  ще реши проблема. Обяснения, че не всичко може да стане веднага. Всеки разумен човек ще разбере. Стана късно.
Лека нощ и всички да бъдат здрави!

Принципно Уиш е права за пространството, но с годините хората все по-малко се възмущават на такова нахлуване и все повече се радват ако "децата"идват.
Все пак родителят е търпял това дете да нахлува в пространството му толкова години, тази настройка не се променя лесно и не при всеки.
Уиш е по-хард, аз понякога също, а и форумът промени някои мои виждания, все пак чета от 2005. Ценностите от моето детство вече не са същите и аз не искам да мрънкам колко лоши са младите, а да опитам да разбера и приема каквото не е в разрез с моя светоглед.
Снощи се натресох на нашите, без да ги предупредя, защото започват да се вълнуват яла ли съм и какво ще вечеряме. Не ги сварих на калъп в хола, слава Богу

Давам пример :
Живея в къща,мъжа ми е на работа. Пия си кафето на двора ,и решавам да отида до кухнята за чаша сок,като всяка жена подхващам и някаква кратка работа видяна в кухнята,замислена в делата си в този момент вече усещам сянка зад гърба си . Тя е доста тиха жена.

Има разлика от ходене непоканен при родител и ходене непоканен при вече обвързаното ти дете, което живее с друг човек, а темата беше за това. Ние в момента сме идеален пример защо е хубаво да се уважава личното пространство на другия. Събрани сме в къщата на майка ми за празниците и щерката на ММ дойде с гаджето си. ММ иска да е с нея, не са се виждали три месеца и много му липсва, но момичето не си е виждало и гаджето отдавна, така че се затвори с него. ММ седи кротко и чака, но  не му и минава през акъла да отиде да им се разхлопа на вратата, защото видиш ли много обича дъщеря си и може да ходи по всяко време при нея.

За негово, а и мое щастие и на майка ми не ѝ идва на акъла да идва при нас по всяко време и без да попита удобно ли е. Може той да се разхожда по гащи или без, може двамата да се караме, да правим секс на дивана, да сме си поканили гости или просто да сме уморени като кучета и да искаме само да спим. Много обичам майка ми и си харесвам свекървата, но не искам нито едната, нито другата да идва без да ми се обади, освен ако не става въпрос за проблем. Децата още нямат собствено "вкъщи", така че не очакваме и не искаме да се съобразяват с нещо, това е домът им, ние се съобразяваме с тях.

Майка ми не ме иска, когато си гледа сериалите, спи следобед или смята да излиза, не виждам драма да звънна и да я питам кога иска да мина. Минавам без да се обадя по някаква работа, нещо да кажа или нещо да занеса. Когато съм сама аз не я искам, когато съм преуморена или имам някакъв проблем, за който не искам да ѝ кажа, за да не се тревожи. И тя не вижда драма да ми се обади да мине или не. Със свекърва ми е по същия начин. И двете с майка са към 70, свекърва ми ги минава, и двете с ММ сме ги гледали на легло с месеци, за щастие и двете се вдигнаха. За мен това са нормалните отношения.

Аз пък направо се учудвам, че носите толкова ключове в себе си. За нашия дом ми трябват 3 ключа, за работата отделно, за всеки апартамент от родителите още по 3. Никога не нося ключовете от родителските жилища с мен, когато не сме се разбрали да мина, защото ги бъркам. Дори случайно да реша да отида, трябва да се обадя, дори за тоалетна, защото рискувам да остана отвън. Баща ми не чува, съответно никакъв шанс със звънеца, ако майка е на лекар, у приятелка или на пазар, все съм останала отвън без ключ. У свекърите също, те пък са по-млади, ходят си на вилата и т.н. Иначе никой никога не е отказал на никого. Свекърите, докато работеха, обичаха да дойдат за 2 часа след работа да видят децата. Нито е всяка седмица, нито всеки ден. Но се обаждат, за да знаят, дали сме вкъщи или на площадката. Все пак идват да ни видят, не да стоят сами в празен апартамент.

Прочетох първия ти пост..
Каква е свекърва ти и каква си ти, пък какви отношения ще постигнете времето ще покаже.
Да търсиш отговор тук..грешка.
Ако се върна 25г назад в първите срещи с моята бивша свекърва. Добре, че не съм била в нета.Бяха изнервящи.Приемах я странна и обсебваща Но се опознахме, напаснахме. Обикнахме.А сега ми е точно като майка. Обичам я и я чувам всеки ден пък от доста време не живея със сина и.