Какво решение да взема?

  • 4 472
  • 41
# 15
Чувствам загриженост, но определено няма близост както съм имала в предишни връзки, да си говорим за всичко, да споделяме..като цяло това не се позволява от негова страна и аз се чувствам доста самотна. Но ако се говореше само за амбиции, пари и т.н. сигурно щяхме да сме много “близки”.
Не е твоя човек , не се мъчи повече.
Виж целия пост
# 16
Не се опитвай да разбереш всекиго. Или намери просто обяснение.
Аз също съм си блъскала главата така - "защо не си каже направо, защо само увърта и отрича очевадното." Ами такъв си е
Виж целия пост
# 17
Отговорът на въпроса ти е пределно ясен.
Виж целия пост
# 18
Млада сте,не си губете времето.Няма какво толкова да анализирате.
Когато човек е влюбен,и обичан то си личи и без сложни анализи.Особено показателен е факта,че не е бил до вас в труден момент.
Виж целия пост
# 19
Разкарай го и ще видиш как ще ти олекне.
Виж целия пост
# 20
Защото ме е грижа за него доста.
Той е достатъчно голям и сам да се грижи за себе си. А очеизвадно няма потребност и от твоето отношение и грижи.
Виж целия пост
# 21
...но когато го говоря с него, че той търси как да св разделим, че не иска явно да сме заедно, започва караница, в която той казва, че нямало такива неща...
Не разбирам защо изобщо трябва да го говориш с него. Думите са вятър, а времето назад не се връща. Каквото е направил до тук ти е  показало какво е положението. Той и звезди да ти сваля на думи, ако на действия е дърво, голямото важно какви ги плещи. Заедно сте по навик просто.
Виж целия пост
# 22
На мене ми се струва, че не се чувстваш достатъчно обичана.
А това, че си загрижена за него, дали той не може сам да се грижи за себе си? Какъв е този майчински инстинкт? Няма ли опция просто да си вземеш куче и да освободиш себе си от тази връзка, където не се държат добре с теб?
Виж целия пост
# 23
И също исках да добавя, че през връзката ни имах близък човек, който почина, за когото аз се грижех, той не ми помогна да бъде до мен /не говорим изобщо за финанси, такова нещо не съм очаквала никога/
Ами ти си сам-сама. Как реши, че имаш връзка?
Виж целия пост
# 24
Така мислех, защото все ми се е повтаряло да не очаквам от хората да се грижат за мен или проблемите ми, че това са мои неща и никой не ми е длъжен с нищо.
Виж целия пост
# 25
Така мислех, защото все ми се е повтаряло да не очаквам от хората да се грижат за мен или проблемите ми, че това са мои неща и никой не ми е длъжен с нищо.
Никой не ти е длъжен с нищо. Това не означава, че той трябва активно да те игнорира в нужда. Точно такива неща определят връзките ни с околните, не обратното. Никой няма да направи нещо за теб, само защото ти си решила че ти е близък. А човек ти става близък точно защото прави нещо за теб безвъзмездно, без да го гониш и търсиш, той мисли за теб и го е грижа за теб, точно както на теб ти пука за него. На това му викат взаимност, и си е доста важно в една връзка.
Виж целия пост
# 26
Здравейте,
Пиша тук,
Скрит текст:
макар че клоня към решение, но ми се иска да видя и други мнения. Имам почти едногодишна връзка с човек на моите години (под 26г сме) и не живеем заедно. В началото всичко беше наред, нещата станаха естествено, той ме беше харесал доста и беше ясен в желанието си да започнем връзка. Преди мен почти не е имал връзки или е имал една/две за 1-2 месеца. Работата е там, че последните месеци нищо не върви - караме се доста, къде заради него, къде заради мен, но сме доста различни и още преди няколко месеца той заяви, че не сме един за друг, несъвместими сме, но стои заедно с мен и аз не знам по каква причина, сякаш чака да приклпча аз връзката. Не ме е запознавал с техните, аз съм го с моите родители. Връзката ни се съдържа да прекарваме известно време през деня заедно и останалото чуване по телефона/писане. Не го възприемам близък, знам и че не го обичам, защото той не го позволява някак - мега критичен е, изключително амбициозен в страхотни крайности, има доста голямо самочувствие. иска единствено да успее на цената на всичко, няма смислени разговори за връзката ни, когато направя жест за него е недоволен коментари тип “това защо го купи, само за глупости си даваш парите” и то за неща, които знам, че ще му харесат. Чувствам го..странно. Не обича всякакви “лигави” неща тип дразни го, ако го гушна докато сме на маса, или го целуна по бузата в компания. Като излизаме напоследък се караме, пак не за основателни неща, но.. Крещи ми също понякога, аз съм много плаха и не съм си позволявала никога да крещя, обиждам и тн.. Мисля, че и двамата знаем какво ще стане, но
ще ми е много мъчно и знам, че ще страдам.
НЕ го чувстваш близък, не го обичаш, за какво точно ще страдаш?
Я зарязвай....
Виж целия пост
# 27
Здравейте,

Струва си човек да прави компромиси в една връзка единствено ако има любов...Та вие дори не сте живели заедно а отсега имате доста разногласия.Пак казвам в името на любовта,  бих преглътнала доста неща,   но заради нищо друго не си струва.Откъдето и произлиза и това, че човекът ако те обича, те приема със всички недостатъци и странности на характера.
Виж целия пост
# 28
И също исках да добавя, че през връзката ни имах близък човек, който почина, за когото аз се грижех, той не ми помогна да бъде до мен /не говорим изобщо за финанси, такова нещо не съм очаквала никога/, въпреки, че имах нужда от него, през всичко минах сама. Като цяло за всякакви по-сериозни неща и болезнени, или ми казваше да не очаквам, че сме в приказките той да ме успокои или се сменяше темата след 2-3 изречения от моя страна.
В трудни моменти като този разбираш дали има смисъл да продължаваш.
Не съм чела мненията след този ти пост, нямаше смисъл.
Виж целия пост
# 29
Нарцисист с една дума.
Прочети повече за такива,ще ти светне лампата че е наложително да приключиш всичко час по скоро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия