Загуба на мотивация

  • 2 631
  • 39
Здравейте! Някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация и има ли опит как се излиза от нея:
От повече от 2 години работя в една фирма (офис работа), напредвайки в йерархията. По отношението към мен усещах, че си върша работата добре. И изглеждаше наистина да ми пука, за това, което правя. До преди 3 седмици, когато (въпреки работа до ранните часове на утрото) не успях да предам един проект навреме. Предадох го по-късно и заради целия зор около него, меко казано не беше добре свършена работа. Изядох жестоко конско от началството, въпреки нечовешкия труд, който беше положен, и някак си тоя разговор ми отвори очите...или ги затвори по-скоро...Защото след него мотивацията ми за работа тотално се срина - съвсем спряха да ме притесняват крайни срокове, не ме вълнува особено дали клиентите са доволни или не, правя грешка след грешка и не се впечатлявам особено от реакцията на началниците. Абе карам я ден да мине, друг да дойде и вече пускам СВ-та на други места. Но не мога да си обясня как е възможно в рамките на седмици човек, който доскоро се е старал и е работел с огромно желание, да се превърне в такъв плазмодии, без грам желание за ефикасност или развитие. Страх ме е, че и да сменя работата, пак може да се случи същото. Мисля си дали не съм бърнаут-нала (работата ми е такава, че работният ден лесно стига 12-13 часа)
И не искам да звучи сякаш началството са ми виновни - не, осъзнавам, че аз съм виновна, че не съм помолила за повече време...
Виж целия пост
# 1
Типичен бърнаут. Като мениджър може само да ми в жал, че няма кой да те подкрепи. Търси щастието другаде.
Виж целия пост
# 2
Проблемът е в мениджъра, нормална е реакцията Ви. Дано бързо намерите ново подходящо място!
Виж целия пост
# 3
Ще си намериш по-добра работа. Работен ден от 12-13 часа и накрая си виновен за всичко не ми звучи като мечтаната работа. Дано поне ти плащат подобаващо.
Виж целия пост
# 4
Аз имам същите усещания от повече от година. Звучи като бърнаут наистина. При мен лично не е от натоварване с работа, а от изтощени емоции, които пък са следствие на лоша комуникация и вечно недоволство. Много добре правите че търсите веднага нова работа, пожелавам ви успех, няма да е така на новото място, стига хората да са на място, а и в началото според мен винаги си има мотивация. Стискам палци и не търсете вината в себе си след като не се от породата през пръсти, стечение на обстоятелства е.
Виж целия пост
# 5
Типична мениджърска грешка - или не ги бива и не забелязват какво става, или не им пука, или нямат възможност да обработят проектите, които вземат, но не се и отказват от това, което не могат да обработят.
Но и ти си в грешка - работа по толкова часа на ден не е нормална (поне не за наемник, за собственик на бизнес е малко по-различно). Трябвало е много по-рано да се усетиш и или да вдигнеш пушилка (нали знаеш, магарето го товарят докато клекне и шефовете пак така товарят, докато не се развикаш) или да почнеш да търсиш друга работа. Сега, честно казано, може и да не се оправиш лесно, за съжаление. Дано си млада (вярвам, че си), ако си над 40% е по-трудно.
Виж целия пост
# 6
Това ми е първото работно място след дипломирането и нямам база за сравнение дали навсякъде отношението към подчинените е такова, но при нас поне ми прави впечатление, че много често някой бива обвиняван... Да, казват и добра дума, но доста по-често се случва да хокат някого. И мен са нареждали (странно нали - хем ми се обяснява, че правя грешки, хем ми се възлагат все по-отговорни задачи), просто този път това надмина всичко и ми уби абсолютно цялото желание да съм полезна на фирмата.
Виж целия пост
# 7
В такъв случай за теб важи "което не ме убива ме прави по-силна", ще се оправиш и ще имаш един научен урок. Запомни, че работата е договор - ти им работиш определено време/определена работа, а те ти плащат. Не сте женени един за друг и не сте семейство. Отстоявай си своето, иначе  ще отнасяш повече работа отколкото трябва. Сега вече знаеш, че в работата са важни освен заплащането, кариерата и самата работа, но и средата и отношението. Няма страшно, сменяй и ще се оправиш Simple Smile

Не навсякъде е така, но малко или много навсякъде товарят повече този, който носи без да мрънка. Има обаче и свестни места с добри мениджъри. Проблемът е, че там рядко се освобождават места. И ако видиш наглед много привлекателна работа, очаквай да има някой скелет в гардероба.
Виж целия пост
# 8
А в каква сфера е този дълъг работен ден?
Виж целия пост
# 9
Финансови консултации
Виж целия пост
# 10
Погрижи се за здравето си. Запомни, че ти си си най- важна. Ако по някаква причина напуснеш, след 1 седмица никой няма да те помни там.
Виж целия пост
# 11
Мило момиче,

Ако има твоя грешка тук, то тя е, че не си казала, че си супер претоварена и че такова темпо ще доведе до грешки.
А щом мениджъра не осъзнава, че макар и ти да не се щадиш, трябва той да го направи, не е добре.
Факт е, че не може винаги да ни казват браво, но поне аз се стремя всячески да показвам на моя екип, че ценя усилията им когато са повече от това, за което им се плаща. И се старая да се реванширам по някакъв начин (награда 1 ден отпуск, да не се занимавам да следя човека, като има майстори, например... да занеса в офиса баница и айран за всички, дребни неща, които не компенсират, но поне показват отношение).

Ако нещата се наобратими - търси си друго място. И не се раздавай толкова, няма да получиш тиквен медал.
Виж целия пост
# 12
И аз бих посъветвала по-бърза смяна на работата, нещо, което аз не направих преди доста време в подобна ситуация на претоварване и все още си бера плодовете от това.

Мисля, че би било полезно да се споделят съвети или техники за преодоляване на бърнаута, ако някой от пишещите е запознат - на мен би ми било интересно (все още имам някакви остатъци от него), а предполагам и на потребителката, която пусна темата.
Виж целия пост
# 13
А повишениие на заплатата? А овъртайм?
Виж целия пост
# 14
Мисля, че би било полезно да се споделят съвети или техники за преодоляване на бърнаута, ако някой от пишещите е запознат - на мен би ми било интересно
Записвам се да следя и се присъединявам към този въпрос.

Към авторката - била съм на мястото ти, протече и свърши по същия начин. Разбирам прекрасно свръхентусиазмът и свръхамбицията на първо работно място. Подхождаш правилно с търсенето на нова работа. За да не се повтори там обаче трябва да си удариш спирачките и да сведеш overtime-a до минимум и само в крайно инцидентни ситуации.
Както писаха по-горе, когато виждаш, че това, което искат от теб, е неизпълнимо, трябва да сигнализираш ти сама и от рано. Научих го чак на това работно място. Моят мениджър винаги реагира, ако някой заяви, че има проблем. Но и се възползва от предела на силите ти, ако не го направиш. Ако пък не реагира и ти каже "ако не ти харесва, там е вратата", мисля че и сама си знаеш да бягаш с двеста.

Edit: редактирам се, за да добавя една любима статия по темата https://valchanova.me/burnout/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия