Та така- уредихме синчето на ясла (добре че поне на него му харесва там, че иначе ми беше адски гузно и мъчно ).
Тръгвам упорито по интервюта за работа, "кипря се" , усмихвам се любезно докато ме заболи устата
Като ме попитат дали имам деца и на каква възраст са и ...разговорът навлиза в глухия тунел! Интервюиращият започва едни тиради за това как фирмата "не толерира" вземането на болничен , дали не смятам че детето ми е твърде малко (твърде малко за какво? ), ако е болно има ли кой да го гледа... и т.н.
Още преди да е приключило интервюто вече си представям голямото "НЕ" върху автобиографията си
Е, и как трябва да постъпя? Да си остана вкъщи, да я закъсаме финансово, да спра детето от ясла, да чатя по цял ден във форума ( това е от готините неща), защото работодателите "не толерират" младите майки!
Ще си отгледам детето вкъщи, после предполагам ще се решим на второ, ще го отгледам и него с много любов. Ще си постоя още малко вкъщи... и ще чукна 40 години, без никакъв професионален стаж
Супер, а?!
Не толерирали....
Ако не беше забранено във форума щях да им тегля една....